teatar106121С разрешението на г-н Цветан Тодоров публикувам неговият коментар, касаещ Драматичен театър Ловеч. Присъединявам се към неговата позиция и подкрепям всеки един ред от написаното!

На мен не ми достигнаха смелост и познания по темата! Съжалявам за това. Мнението на г-н Тодоров е истинско, честно и заставам зад него!

Цветан С. Тодоров, вестник „Народен глас“

Ловешкият театър решително върви по стръмния път на управляваната от социалисти Гърция. Доказателство е поредната щедра предизборна финансова инжекции с пари от нашите данъци по решение на общинския съвет – общо 132 100 лв.
Тоест – все повече пари и никакви реформи насреща.
Местните Ципрас и Варуфакис нямат спиране в демагогията. Без да доказват ни на йота възможността, че могат да изведат театъра на по-добри позиции, те продължават да искат пари. Обещават финансови анализи как се е стигнало дотук, обещават, но не ги правят. Говорят за високо изкуство, но не могат да го създадат. Обещават само едно – ние сме тук, нас ще ни има, ако дадете пари!
Ловешкият театър е на едно от последните места по икономически показатели в страната, сочат отчетите на министерството на културата.
Според отчета „За изпълнението на някои показатели на държавните културни институти от областта на сценичните изкуства към 31.12.2014 г.“ , ловешкият театър е имал 135 представления с 16 421 финансирани посетители и приходи от 77 428 лв. Виж:
http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=81&sp=415&t=85&z=0
Коментарът на този факт явно ще е от типа „ние създаваме изкуство, не сме печалбари“.
Добре, да погледнем какви успехи имат в изкуството. През последните шест години ловчалии нямат награда или грамота, не влизат в селекции и номинации, не са канени на фестивал или преглед. Нямат и богат набор от критически отзиви или рецензии. Само репортажи в местните медии от типа – „пресконференция, преразказал, но не гледал“.
Припомням за по-младите читатели, че социалистическото разбиране за изкуството като „обслужваща“ политиката сфера е точно такова – наливаш държавни пари, без да държиш сметка за икономическите резултати. Защото важни са само идеологическите.
Като че ли всичко тръгна по този път с директорството на Васил Василев. Негова бе „гениалната“ идея общинските съветници (той тогава беше общински съветник от БСП) да дарят заплатите си на театъра, а залата шест месеца да работи с безплатен вход. В резултат се появиха услужливи вестникарски заглавия като „Върнахме публиката в театъра“. Но вътре на топло дремеха само местните ценители на изкуството като Спартак Попов.
После заради ясните към БСП политически заслуги (спомнете си „пиарски“ му арест до стадиона) Васил Василев беше издигнат до ранг зам.-министър на културата в правителството на Пламен Орешарски. На директорското място дойде актьорът Цвятко Стоилов, който и до днес не желае да формулира конкретно какво ще прави с театъра. Изтъква, че „мисията на театъра преди всичко е да създава, възпитава и съхранява културни и духовни ценности, а не да бъде търговско дружество“. Иска театърът да остане държавен репертоарен със собствена трупа. Сиреч – дайте ни парите и ни оставете на мира.
Но разбрахме още, че Стоилов е против гостуването на актьорите -„мечки“ и препоръчва на общинския съвет „да ограничи гастролите на пътуващи трупи, които изяждат хляба на ловешките актьори, изнасяйки представления на съмнително ниво и без отчитане на приходите в училища и детски градини“.
Ето, аз нали ви казах – чист социализъм! Иска от общината да спре гостуващите театри, че да гледат ловчалии само местния театър?!
Интересното е още, че въпреки отпуснатите финанси, директорът Цвятко Стоилов продължава има резерви за бъдещето, защото „нямам информация от моя работодател какво ще се случи“.
Разбирам го, кацата е бездънна. Затова споменавам в началото Гърция, защото и там няма гаранции и дъно.
Ние обаче имаме изказванията на местен червен депутат, който хвали общината, че отделя от нашите данъци, за да не се закрива до края на годината театърът. А догодина?
И аз не съм твърд привърженик на идеята за закриване. Добре е Ловеч да има театър, това му прилича. Но са необходими програма, съкращения, оптимизация, творчество, художествени открития, физиономия. Не може театърът да е партийна структура, в която пеят революционни песни. Не бива из него да се ширят чужди фирми, а някои служители да съвместяват странни функции (цял град ги знае!). Той директорът затова и не може да направи анализ, защото всичко е мафиообразно.
Известно е как прогониха млади таланти на Елица Матеева. А защо видни режисьори с успешни и награждавани постановки, като Николай Поляков, Бина Харалампиева, Иван Добчев и Маргарита Младенова, отдавна заобикалят нашия театър? Защото знаят как е вече – няма атмосфера, няма страст, няма горене…
Да резюмираме – общинският трансфер към Драматичния театър – Ловеч е 132 100 лв., като в това число влизат по-раншни 82 100 лв. Припомняме, че държавата на всеки лев приходи дава още 2,50 лв. Бюджетът на театъра за 2015 г. е 283 438 лв., тоест половината е от общината.
Но пак резултатът е мъглив и несигурен.
И още нещо много важно, за което никой не говори. В Ловеч изчезна голямата публика, няма повече от една зала зрители, защото няма хора в града…
В крайна сметка, като липсва капацитет, има и други форми на театър – може да е отворена сцена, филиал на Плевен или общински театър.
Да не би да ни е за първи път?