Ловеч рок фест се завърна, другото можем да го променим!

Иво Райнов

Преди пет-шест години написах първоаприлска статия, че Ловеч рок фест се възстановява. Бил съм толкова убедителен лъжец, че стотици хора ми повярваха. Тогава се зарекох, че ще направя възможното наистина да възродим събитието. Е, Ловеч рок фест се случи. С него и моята мечта още от 2009-та година, когато приключиха предишните издания. Моята заслуга е повече от скромна. Настоявах и убеждавах. С господин Казанджиев не успях. Въпреки обещанията рок фест не направихме отново. С госпожа Маринова имах повече късмет. Спомням си декемврийската вечер преди почти година, когато им подхвърлих идеята. Приеха я.

После зад моята щура идея застанаха още енергични и ентусиазирани хора от Ловеч. Цецо Цаков, Георги Тодоров. Съжалявам, че Цецо Цаков се оттегли от екипа обиден. Продължавам да мисля, че неговата концепция е чудесна и прави от фестивала „бранд“ (прочетох го днес като коментар на господин Недялков и ми хареса). Тази година се наложи концепцията на Цонко Цонев, но бъдещето е пред нас и хоризонтът за различни концепции изглежда открит.

Лансирах идеята, но тя се случи заради организационните усилия на много други хора. Кметският екип и особено на ресорния заместник господин Христов, експертите от отдел „Култура“. С очите си видях колко много организационна работа свършиха Георги Тодоров и особено Цецо Матев, с изключителна заслуга за топ озвучаването и логистиката.

Глупаво е да спорим успех или провал е този фест. Вероятно нито едното, нито другото. Просто едно възродено начало. Няма смисъл да броим хората като на футболен мач или политически митинг. Бяха нормалният брой за тази реклама, на тези дати и за тези групи. Имаше хора от Русе, Плевен, Търново, Севлиево, Троян, Враца, Свищов, Горна Оряховица… Дори от Сърбия и Румъния. Девет десети от феновете не бяха от Ловеч. Няма изненада. Напълниха хотелите, оживиха града, наляха някой и друг лев в местните услуги. Като се замисля нямаме други събития, които да постигат това.

Преди години един благодетел и компания изливаха пет пъти повече пари за рок фест без да генерират приходи. Този фест се случи с далеч по-скромни средства като почти половината се връщат под формата на приходи. Да, вероятно платеният вход не се харесва на хора, научени да получават култура без пари. Само, че качеството се заплаща. Тези 30 лева бяха адекватни пари за нивото на представилите се изпълнители. Някой ще кажат дори, че има леко подценяване. Всички, които искат групи от топ ниво трябва да са наясно, че цената ще бъде три пъти по-висока. Аз бих я платил, но колко в бедния Ловеч ще го сторят?

Всъщност най-скромните банди се оказаха най-големите изненади. Силното представяне на румънците от An Theos и Scalet Aura са доказателство, че има хляб в идеята за балкански акцент и фолк метъл звучене. Хедлайнерите са задължителни, но отварянето за нови групи, ориентирани към младите са задължително освежаване.

Да и аз видях някои организационни пропуски. Може би контролът не беше най-добрият. Не ми е думата за внасянето на алкохол и фототехника, а за риска да бъдат внесени предмети с потенциална опасност. Но и тук имам въпроси с риторичен отговор. Какъв беше контрола преди години, когато въобще нямаше пропусквателен режим? Чувам, че не е мястото на подобна изява в урбанизираната част на града. А ще ми припомните ли кое събитие провеждаме извън тази част. Дали пък концертите за Цветница и празника на Ловеч не са шумни и не засягат жилищни зони? А дали приключват преди 23 часа?

Фестът се случи въпреки недоверието, скептицизма и критикарите. Да, това не беше форматът, който харесвах. Но това беше моята идея и моята музика. Никого и нищо не съм предал. Бил съм на всички ловешки фестове заради музиката, без значение кой е кмета. Е, научих, че има хора, за които е важно името на кмета, а рокът е на втори план. Продължавам да мисля, фестът може да има и друго лице, но се радвам, че той се случи. Защото беше важно да кажем, че искаме Ловеч да бъде център на културни събития и град на рока, не на чалгата. Просто поставихме началото. Важното е догодина да го има пак. И да го направим различен, така че да ни харесва на всички. Да мислим как да го превърнем в бранд, рок проява с тематична концепция и ясна таргет аудитория.

На феста нямаше случайни хора и всички изживяха събитието като купон. Видях семейства с малки деца, дори с бебешки колички, видях палатков лагер. Имаше хора, които се докоснаха до идоли. Като Аня (едно от момичетата, които препоръчах да преводачи-доброволки), което трепереше от вълнение да срещне и говори с Михаел Киске и Кай Хансен, чието хелунски песни е пяла по различни изяви. Не казвам нито, че фестът е бил добър, нито лош. Просто има хиляди гледни точки, колкото хората дошли на събитието или решили да го пропуснат.

Фестът отмина и е време за изводи и въпроси. Каква да бъде концепцията? Дали няма по-добри дати? Колко е важна адекватната реклама и медийно партньорство? Няма въпроси без точни отговори. Стига да има елементарно съгласие, че продължаваме с инициативата. И желание всички, които искаме да я има да си подадем ръка. Покрай сагата с този фест видях, че в Ловеч наистина има млади амбициозни, читави и способни хора. Иска ми се да ги вида в екип и съм оптимист за бъдещето.