Иво Райнов
Поисках официална справка за броя на родените деца през 2017 година в ловешката болница. Само 209! В същото писмо ми отговарят, че в регистъра на населението през 2017 в Ловешка община са записани 301 деца. Дъно! Невиждано дъно! През 2009 година са били 436, за 2010 – 372, 2011- 415 година по-късно 420. През 2014 и2015-та са 338. Бас държа, че през 2018-та няма да стигнат и 300.
Държа друга официална справка на община Ловеч , според която 15-20% от децата за всяка от годините са с настоящ адрес в други общини или чужбина. Казано без заобикалки техните родители са се преместили да живеят другаде заедно с децата. Сигурен съм, че с толкова ще намалеят и записаните дечица в регистъра за 2017 година.
Днес минах край детска градина и две училища, в които текат сериозни ремонти. Сградите изглеждат модерно, а скоро такъв вид ще имат и дворовете. А как ще напълним опустяващите занимални, класни стаи и чудесни спортни площадки? Сега разчитаме на 250-280 деца в детските заведения и началните класове. Само след няколко години ще бъдат 200-220. После ще намалеят под 200 и само Господ може да знае до къде ще продължи безумието. Децата за първи клас вече не достигат. Училища са разклатени, директори и учители се гледат с подозрение и разменят обвинения. И това е само предупреждение. Защото когато броят на децата се капсулира в едва десет паралелки ще рухнат училища. Не едно, няколко. Ще ми се да бъркам, но развръзката въобще не е далеч.
На фона на тази картина административното спокойствие направо изумява. В актуализирания документ за изпълнение на плана за развитие на Община Ловеч четем тежки констатации. Например, че възрастовото съотношение е фактор за бъдещо непълноценно социално-икономическо развитие или пък това, че лошото съотношение между населението на границата на пенсионната възраст и онова, което тепърва ще започне работа е потвърждение за бъдещи значителни предизвикателства при осигуряване на кадри и експерти за развитие на икономиката, предприемачеството и инвестициите. Въпреки евфемизмите оценката е плашеща, но въобще не достига до най-важните кабинети в местната власт.
Лично аз се уморих да слушам лозунги и празни обещания. От последния път, когато ми обещаха демографски мерки и програма измина повече от години. Нито ред, нито стъпка и съвсем логично ситуацията е още по-лоша. А местната власт все така не осъзнава, че докато не покаже желание за истински действия е пасивен съучастник в демографското съсипване на Ловеч. И когато говоря за действия нямам предвид несериозни мерки като финансова премия за всяко новородено. Имам предвид мерки с добавена стойност като преференции за младежки бизнес и предприемачество, кардинална промяна в икономическата визия с приоритет за високите технологии и модерните производства и услуги, прозрачна бизнес среда, качествено образование, гарантирано здравеопазване.
Човешкият потенциал е всичко. Работна сила, потребител, ресурс за икономическо възраждане. Загубата на демографски ресурс е най-страшното, което може да сполети една община, град, общност. Винаги, когато виждам местна власт да прахосва демографски ресурс ме нападат много въпроси. Най-безобидният е дали на някого му пука какво ще представлява Ловеч след 5, 10 или 20 години?