Иво Райнов
Ловеч изпраща 2017 година с няколко добри, повече лоши новини и един слух. Прието е да се започва с добрите новини за да не горчи още от началото. За съжаление няма много за припомняне.
След дълга суша най-накрая заръмя лек дъждец от инвестиции. В средата на годината финландската верига “Hesburger“ откри заведение за бързо хранене и със сигурност зарадва все по-видимо намаляващите любители на тийнейджърския начин на живот.
Инвестицията има и още един косвен резултат – даде нов живот на емблематичната, но покрита с многогодишни паяжини сграда на ресторант „Ерфурт“. Дето се вика „там, където се е яло пак ще се яде“
През декември бе открита и малка фабрика в края на града. Като начало фирма „Волан“ наема за производството на домакински текстил около 40 работници. Ще се съгласите, че в беднотията и дребната парица е надежда.
Още една инвестиция отвори врати през годината. След бурен обществен дебат и противоречиви оценки на държавни органи от есента приема пациенти новата частна болница „Кардиолаф“. Болницата вече е факт и трябва да я приветстваме като се има предвид, че кардиологията в държавната болница преустанови работа. Друга тема е какви ще бъдат последствията от старта на частното лечебно заведение за цялостното здравеопазване в града.
След десетилетие нихилизъм най—после бе организирано подобаващо честване на Ловешкия мир, макар страхливо да нарекохме годишнината на „неуспешната обсада на ловешката крепост“. Въпреки съмнения продължи културния живот на кино „Космос“ и музикалния фестивал, приел нов формат и име „Love Change Music Festival“. Годината донесе малко усмивки и в образованието с топ представянето на езиковата гимназия на националните зрелостни изпити и новата спортна зала в училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Сред събитията на годината е и активизирането на гражданското общество с появата на групата за обществен натиск ГОВЕДА, която даде солидна заявка за намеса в най-важните политически и обществени процеси.
Независимо от предимството, което им дадох, добрите новини бяха недостатъчни за да засенчат скандалите, конфузните случки, злостните кампании и ежедневните житейски несгоди. През цялата година състоянието на ловешката болница се влошаваше, а властите така и не намериха лекарство за тежкото заболяване. Бавно и предизвестено болницата достигна почти до фалит, а медиците заплашиха с протести и колективна оставка.
През цялата година управленци, министри, политици и граждани се замеряха в медиите с имена на виновници, но действителни стъпки за търсене на отговорност така и не бяха направени. Няма да сбъркаме ако наречем 2017-та годината на оставките. Искани, непредизвикани, подадени, отказани, взети. В първите месеци на годината оставка подаде един от заместник-кметовете инж. Ивелина Радевска. Обявените мотиви бяха лични, но между запознатите се заговори за характерово несходство в управленския екип. По това време започнаха и опитите за отстраняване шефа на фирма „Еко“ ЕАД Павлин Иванов и подпомагащия го борд. Сагата беляза цялата година и премина през всички фази на една класическа кампания – от калните и злостни интриги, през финансова проверка до административното решение на ОС, коалирало разнородни интереси. Дългата сага само показа на гражданите, че общинските дружества са инструмент за политическо надмощие , а не услуги за общността. Както и факта, че властта обичайно е ирационална – не се интересува от успех , а от спокойствие и удобства. Далеч по-къса, но все тъй наситена бе кампанията и по отстраняването на заместник-кмета Венцислав Христов. Математическият сбор от гласове в общински съвет се оказа достатъчен за да вземе една заместник-кметска глава, но кметът оспори законността на решението. Към момента ситуацията е странен “modus vivendi”, а развръзката остана за следващата година. Двукратно през годината бе искана и оставката на председателя на Общински съвет Петър Цолов. През 2017 заканите останаха на вербално ниво, а до практическо гласуване не се стигна.
Ще запомним годината и с подадените от „Литекс мотор“ документи за обявяване на несъстоятелност. Въпреки, че процедура не бе открита и независимо от съмнението, че става дума за юридически трикове, надеждите за модерна индустрия и нови работни места се изпариха окончателно. Само преди четири години заводът край Баховица бе гледан с надежда за дългосрочно разрешаване на икономическия упадък на общината. Всички тези проблеми ангажираха значим обществен отзвук и някак между другото премина новината, чепрез 2017 – та година Ловешка община достигна поредния антирекорд по демографско стопяване.
Съвсем в края на годината сред обществеността плъзна слух за привличането под съдебна отговорност на висш местен управленец. Към момента остава потвърден, защото компетентните органи са изпаднали в потресаващо мълчание. Отговорът, какъвто и да е, остава едно от завещанията на старата към новата година.
2017-та приключва облачно, но май прогнозите не вещаят слънце и през следващата година. Тя вероятно ще ни донесе нов център и облагородени дворове и сгради в учебните заведения, но това едва ли ще е достатъчно за да компенсира тежките икономически и демографски проблеми. Едно е сигурно, очаква ни година с много сериозни изпитания за властта и местното гражданство.
*
За ловешките дечица
е поздрав тази песенчица:
С червените ботушки
избраха баба кмет,
дечица веселушки,
затуй е тя отпред.
Със сивите ботушки
потропва баба кмет,
дечица веселушки,
разруха е навред.
С тез сталински ботушки
ни гази баба кмет,
дечица веселушки,
и носи лош късмет…
Припев:
Приятели кротушки,
за вас е келепир-
дечица веселушки-
да гледате сеир.
**
Честита Нова 2018 година!
Да ви е яка гърбина! 😀
Иво, само една лека корекция, залата в у-ще Кирил и Методий , не е нова , а само е ремонтирана и освежена съществуващата и не е зала , а си е най-обикновен училищен физкултурен салон, който трябва да има всяко училище.