Ловеч и стратегията за регионално развитие

Иво Райнов

Северозападният икономически район е най-слабо развитият в целия Европейски съюз. Този факт от анализ  на съюза бе огласен преди няколко години. Знаем, че Ловешка област е част от изостаналия  регион. Затова с интерес прочетох представената наскоро  „Визия за разработване на анализ и интегрирана стратегия за регионално развитие на Северозападен регион“. Презентацията е подготвена от двама специалисти по регионално развитие от СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Д.р Стелиян Димитров и доц. Д-р Климент Найденов.

 

Двамата регионалисти представят основните проблеми, недостатъци в актуалното състояние  на региона и визия за неговото развитие. Констатациите са тежки и потискащи: икономическа периферност, драстични депопулационни процеси, неспособност за самотрансформация на местната икономика, изостаналост и бедност. Поставен е акцент върху ниската производствена продуктивност и периферна роля в националното стопанство, замирането на селища и деградиране на културните ландшафти. Ясно е посочено, че това е районът с най-ниско ниво на икономическа активност и най-ограничени възможности за генериране на растеж и изпреварващо развитие. Всяка от горните тези приляга повече или по-малко на Ловешка община. Някой от тях буквално съсипват общината повече от десет години. Въпросът е правим ли опит да им противодействаме.

 

Драстична депопулация, застаряване и ограничен демографски потенциал. За тази заплаха пиша и говоря вече 3-4 години. Нееднократно съм споделял тезата за нужда от действия за смекчаване на тези процеси. Срещах и срещам меко казано неразбиране и  подценяване на рисковете за бъдещото развитие. До момента  кметът и общинската администрация нямат и елементарна визия за конкретни стъпки към притъпяване остротата на негативния демографски  тренд. Сега, в своята разработка, регионалистите ни казват, че ако не предприемем мерки  ще бъдем изправени пред сериозен натиск върху социалната система и здравеопазването. Някъде между редовете прочитам, че ако не обърнем внимание на растящата депопулация ще загубим и минималните останали шансове за икономическо съвземане.

 

Още по-обезкуражаващо звучи заключението за неспособността на местната икономика да се самотрасформира и да се приспособи към пазарните условия. Нито констатацията, нито темата е нова за нашия обществен дискурс. Повече от 10 годин местната икономика се развива на самотек. Моят приятел Павлин Иванов нееднократно поставя въпроса за икономическите приоритети пред общината. До момента не сме получили отговор по една лесно разбираема причина – кметът и неговата администрация нямат икономически приоритети. Затова са  далеч от идеята да обмислят и приложат стъпки за локална подкрепа на определени икономически сектори.  Точно обратното казват в своя анализ регионалистите – „нужна е целенасочена регионална политика и подкрепа“. Целенасочена политика и подкрепа е възможна и в рамките на една общинска икономическа стратегия. Всичко, което съм слушал да казва кметът е, че чака бизнеса да му посочи перспективите.  Едно добро регионално управление не би се осланяло на шанса и крехката инициативност на местния бизнес. Както се казва в презентацията местната икономика няма сили да се самотрансформира. Затова загубихме позиции във всички специализации, за които бяхме национален лидер – производство на велосипеди, производство на електроинструменти, производство на кожени изделия, мебелна индустрия, млекопреработване. И естествено имаме едно от най-ниските нива на икономическа активност. Следствието – безработица, безперспективност, емиграция, депопулация…

 

Сред тежките проблеми е посочено и ниското ниво на ключови услуги – здравеопазване и образование. Много пъти съм писал, че качеството на образователната услуга не се мери със строителни работи. Спрените инвестиции в човешкия ресурс, обслужващ образованието и страхът от реформи в профилите и професиите прави местното образование неконкурентно и неадекватно на икономическите нужди. Тук също си говорим на различни езици с кмета и администрацията. Като синдикалист и съветник срещам упорития отказ  на местната власт да инвестира в квалификация и обучение на човешкия ресурс в образованието. Темата за актуализирането на училищните професии и специалности е направо досадна. Коментирана десетки пъти без никакви конкретни ангажименти от местната администрация. Резултатът е, че ловешките училища произвеждат добре образовани емигранти или безработни специалисти.

 

В презентацията се подчертава нуждата от идентифициране на територии, ресурси и дейности с потенциал за бърза „капитализация“  на вложените инвестиции. Такива, които биха генерирали успешни проекти и  дали импулс за развитие. Години наред кметът ни предлага съвсем различен модел на управленска стратегия. Необосновано раздута дирекция „Проекти и програми“, която кандидатства по всяка отворена програма, ползвайки услугите на скъпи консултанти, но без да се отчитат местни приоритети и потенциал.Резултатът е, че харчим европейски и местни средства за идеи с изключително ниска капитализация. Ужасяващ пример е сцената в реката, която няма да донесе принадена стойност нито в икономиката, нито в туризма, нито в икономическата заетост, нито в културата.

 

Констатациите предложени от софийските регионалисти са тежки, но правдиви. Те потвърждават проблеми, които отдавна знаем и които със сигурност сме задълбочили заради липсата на местна регионална политика. Затова Ловеч се вписва във всеки от тъжните етикети – изостанал, беден, ниско активен, обезлюден, застарял, икономически периферен, неспособен да се самотрансформира. Състоянието е тежко и това не подлежи на дискусия. По-важно е какво ще предприемем оттук нататък за да не попаднем в групата на безнадеждните територии.

 

Преди всичко трябва да се доверим на експертното мнение на университетските специалисти. Те открояват четири приеритета на регионалното развитие – земеделие, транспортно-логистичен бизнес, , академичен сектор, иновации и високи технологии. Единствено  транспортната  логистика не представлява приоритет за развитие на Ловешка община, тъй като се свързва с пристанищните комплекси по Дунав . Приоритетите за развитие на земеделие и туризъм отговарят в най-пълна степен на местния природно-ресурсен потенциял. Очевидно земеделието трябва да става все по-ясен приоритет в стратегическите документи и упвленски визии за развитие на общината. Туризмът и до момента е най-ясно очертания фокус на проектна и инвестиционна дейност. Време е за промяна във философията, която към момента е насочена единствено в инвестиции и проекти в туристическата инфраструктура.Време е за усилия за създаване на ново туристическо съдържание, отчитащо уникалните исторически, културни традиции и природни дадености на общината (Ловешки мир, Цветница, дейността на Левски, зоопарк, лагер „Срънчев бряг“, Деветашка пещера). Ловеч несъмнено може да се впише и в една мащабна идея за развитие на академичен център, иновации и високи технологии. Въпреки, че регионалистите виждат концентрацията на този център в Плевен, близостта със Ловеч позволява изнасяне на част от технологичните и най-вече образователни дейности в нашата община. Това несъмнено ще позволи и постепенно подобряване на качеството на ключови социални услуги (здравеопазване и образование).

 

Несъмнено регионалните приоритети (консенсусни за целия район) трябва да бъдат водещи при стратегическото планиране на Община Ловеч. Така ще бъде привлечено нужното държавно внимание и подкрепа. Същевременно, обаче, е време за ясна местна политика, насочена към няколко основни приоритета: развитие на ресурси и територии, които имат нужния потенциал за бърза възвращаемост, извеждане на икономически приоритети, които да бъдат стимулирани и развивани , стратегия за демографско стабилизиране на общината, реформиране на образованието в съответствие с пазарните условия и икономически перспективи, локална подкрепа за икономически дейности и категории бизнес с оглед трансформирането на местната икономика.

 

Бедността, икономическото изоставане и депопулациите са  ясни доказателства, че досегашния път на регионално развитие е грешен и неефективен.  Назрял е моментът за търсене перспективи, импулси и енергия в инетлекта на самата общност. Работата със скъпи консултанти с техните екстравагантни, но непродуктивни идеи трябва да бъде заменена с мобилизация на местния технически и интелектуален потенциал и търсене на консенсус по приоритетите за икономическо и социално възраждане на Ловешка община. Всичко това трябва да се случи още сега за да може през предстоящия програмен период (2014-2020) да овладеем процесите на демографски и икономически упадък. Закъснеем ли ни чака бъдеще на една от общините със затихващи стопански  функции.