Радка Рашева
Не търсих „началото” на връзките на Ловеч с Европа, защото те датират твърде отдавна, тъй като България е една от „най-старите членки” на контитента. Първите сведения откривам в османо-турски документи:
1. Документ, който се отнася за „регистрирането на берат на търговеца Маринчо Русков от Ловеч, с който му се разрешава да търгува в ЕВРОПА, Персия и Индия.”Цариград. 29 юли 1832 г. НБКМ. Ф.181, а.е. 70;
2. „Молба от ловешкия търговец хаджи Христо, притежател на височайши берат за търговия в ЕВРОПА, Персия и Индия, с която моли да му бъде разрешено да вземе за слуга Петро, син на Генчо и му бъде издаден за това съответния документ”. Ловеч, 16 юни 1833 г. НБКМ. Ф. 181, а. е. 486;
3. „Молба от ловешкия търговец Цачо, който притежава височайши берат за търговия в ЕВРОПА, Персия и Индия и моли да му бъде разрешено да вземе за свой слуга Цоко, като му бъде издаден за това съответния документ”. Ловеч, 8 юни 1833 г. НБКМ. Ф.181, а. е. 483.
Освен тези търговци с европейските страни търгуват Рачо Димчев- с ярешки кожи и пашкули, Тодор Кехлибаров – износ на яйца за Австрия и Швейцария, за пръв в България внася бубено семе, което му дава възможност да произвежда и изнася пашкули. Има собствени търговски представителства в Лондон, Виена, Прага , Стокхолм, Кьолн, Хамбург; Петър Златев – занимава се манифактура и търгува с Австрия и Германия; Търговска къща Бр. Кунчеви, Търговска къща Никифорови и много други.
Това дава възможност на търговците да опознават един друг свят, друг начин на живот, който те пренасят в своята работа и собствените си домове.
Още през 1875 г. Христо П. Никифоров въвежда в търговската си къща счетоводство и търговски книги по европейски образец, тъй като до тогава такива не се водили. Прави реформа и в дома си. Изхвърля синията, на която до тогава се храни многолюдната челяд и я заменя с маса и столове. Забранил да се яде от обща паница – храната се разсипвала по чинии за всеки член на семейството. Всеки получава индивидуални прибори и чаши, за да ги ползват при пиене на течности. През 1889 г. напуска кв. Вароша и си построява нова къща на левия бряг на реката, която обзавежда с мебели от Виена и прокарва с парно отопление, не познато до тогава в Ловеч.
През годините се променя и облеклото на българите – полуевропейско, полубългарско, но все пак първата крачка е направена – фесовете са захвърлени. Вместо тях мъжете носят калпаци, а по младите меки шапки. Жените се обличат с модерни рокли, донесени от техни близки от Европа, носят шапки, чадърчета и дантелени ръкавици.
Това е малка част от нещата, които свързват Ловеч с Европа. В подходящ момент ще пиша за нашите професори и много други известни лочалии, които са получили своите дипломи и специализация в университетите на Европа – Германия -Мюнхен, Лайпциг, Хайделберг; Англия, Виена, Италия, Швейцария и за голямо наше щастие са се върнали в Родината, за да помогнат на новата българска държава да създаде свои институции по европейски образец.