След броени дни ще говорим за заветите на Левски, за подвиг, саможертва, за „дела трябват, а не думи“, ще цитираме: Народе????

Павлин Иванов

Всички обичаме привидно красивият, но странен Ловеч. Или поне на мен ми се иска да е така. Политиците се кълнат законно в любов и преданост към жителите на заспалия град, населението лайква всяка силно оцветена снимка на някое от нашите “чудеса”.  И би трябвало, всичко да цветя и рози.

В последните седмици обаче, кметът обикаля селата за да се “запознае с проблемите на селата”. Очевидно, Петков не си е направил труда да разбере тези проблеми преди изборите, които заради омразата на населението към самозабравилите се предишни управници, той спечели.

И тъй като администрацията не е в състояние сама да дефинира от какво имат нужда жителите на 34-те села в общината, се наложи почти насила, да бъде изработена някаква стратегия за развитието на забравените общности в малките населени места.

Очевидно, стратегията е голямо дърво, защото дори не се доближава до каквато и да била работеща идея за подобряване на качеството на живот на забравените хора по селата. За инфраструктура, здравеопазване, развитие на бизнеса, дори е нелепо да се говори.

Сякаш кметската немощ не е достатъчна, та градът е връхлетян, всъщност стана ясно видима, тоталната политическа несъстоятелност на местният политически Илит (може би това изписване е най-правилното).

Председателят на Общински съвет Ловеч, с неубедителни аргументи и с крайно малко, но за сметка на това неясни думи, обяви, че подава оставка. И макар и адски закъсняла, но по съвсем различни причини, тази оставка предизвика лавина от .. нека не употребяваме гадни думи като малоумие, а цивилизованата – предизвикателства.

Почти всички политически формации, копиращи се една друга, обявиха, че нито искат да представят свой кандидат за този важен пост, но и че няма да подкрепят никого. Деца, кво да ги правиш, би казал някой снизходителен и добронамерен родител. Но тъй като съветниците и политиците не са ни деца, няма грам необходимост, жителите на Ловеч и мизерните 34 села, да бъдат добронамерени и снизходителни към тях. Напротив!

От десетки години, смятащите се за политици в Ловеч са тотал щета!

Голямата част от тях нямат грам идея как функционира една община, град или държава. За тях е достатъчно, че:

  1. Взимат някакви кинти
  2. Комшиите и приятелите ги търсят за услуги. Следователно са баси важните пичове и пич..и!
  3. Снимат ги по медии. Следователно са баси важните пичове и пич..и!

Понякога обаче, дори да искат да направят нещо добро, реално добро, нямат елементарните познания, как да се случи едновременно законно, бързо, работещо и носещо полза.

Все пак да се върнем на местната политическа криза или както обикновено се нарича от анализаторите: политическа импотентност, немощ или подобно термини, говорещи за яка еритктилна дисфункция. Т.е. нищо мъжко няма как да се случи, а именно като:

  1. Някаква смислена визия за бъдещето, като например, къде искаме да стигнем след 10 или 20 години
  2. Някакъв, дори и елементарен план, как може да стане това
  3. Някакво развитие личностно развитие на замесените в политическите процеси лица, защото все пак, някой трябва да е подготвен да управлява смислено, а не както обикновено.
  4. Някакво елементарно разбиране, каква е работата на един политик, кмет, съветник. Разбира се, че е важно да бъдат снимани хубаво или да им се слагат умни думи в устата, но някак и това не става. Но думата е за това, какво трябва да правят, как, с какви инструменти, кога, защо, за кого, как се контролира, как се анализира …
  5. Заявяване на ясни, аргументирани позиция, по теми, вълнуващи населението или тъй наречените за яснота – данъкоплатци.

Та вече сигурно 10 години няколко управления не могат да завършат един прост физкултурен салон в училище „Димитър Димов“, баси!

Лично аз, не съм наясно, защо някой би влязъл в политиката, ако не иска да управлява и да реализира добрите си планове за развитите на обществото и потенциалите на населените места.

Даже не знам как е описано в научната и специализираната литература желанието на политически субект, да бъде … опозиция. Това може да е заради ковида, кеймтрейлсовете над Ловеч, с които ни пръскат за да ни управляват лесно (лично аз не бих вложил и стотинка в подобно начинание, щото то няма и смисъл. Той града си е напръскан така и така от много години).

Та уважаеми читатели, имащи съдбата да живеете в района, знам, че няма да се ядосате нито на цената на водата, тока или кражбите. Няма да се ядосате и на некадърните управления и нелепите хора, които всички заедно излъчваме и качваме с гласуването си във властта. Няма да се ядосате нито на виновните, нито на неможещите. Просто сме спокойни като тибетски монаси, докато всичко наоколо се разпада от неможене.

Може би не сме способни да правим смислени избори в обществения живот и ще продължим да живеем сиво, в привидно красивият ни град, надупчените му улици, занемарените паркове, пречещата река и всичко онова, което умните хора някъде по света променят за добро.

Не се ядосвайте на никого. Мълчете. Не търсете сметка на никого и за нищо. Затваряйте си все така очите.

Така е ок за всички. И най-вече за тези, които:

1.Взимат някакви кинти

2.Комшиите ги търсят за услуги. Следователно са баси важните пичове и пич..и!

Ловеч е един странен град, със странни политици и още по-странно население, което дори не е способно да се самоуправлявa.

1 коментар

  1. Павлин Иванов ми напомни за едни отминали мрачни времена, когато в много случаи закона все още беше водещ в работата общински съвет, за разлика от сегашните светли времена, когато закона е врата в полето и няма никаква стойност на общинските ни избраници.

Коментар