Иво Райнов
Още с първия поглед на програмата за отбелязване гибелта на Левски се вижда новия прочит на историята. Като че ли събитието е слязло при хората. Казвам слязло, защото в досегашната практика малка група граждани, допълнена от солиден брой общински служители се качваше на паметника за да проведе двадесетминутно чиновническо честване. Куртоазия и служебни думи.
Тази година историята наистина ще слезе от варошкия хълм за да хване младите за ръка. Вече стартира инициативата „Старите къщи на Вароша разказват…“, в която ученици от ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“ водят децата от ловешките училища по стъпките на Апостола, показвайки къщите, в които още личат неговите стъпки. За първи път историята ще оживее пред очите на подрастващите, а Левски ще бъде въображаем спътник по пътя нагоре.
За първи път в навечерието на гибелната дата Ловеч ще посвети вечер на великия революционер. За първи път няма да делим паметта и почитта, защото всички заедно ще извървим в мълчаливо шествие пътя до каменния исполин, а факлите ще озаряват мрака и ще пръскат светлината на спомена и топлината на човешкото признание. Чест прави на новата администрация, че се отказа от чиновническия обеден ритуал за да се включи по граждански в шествието на спонтанната почит. Адмирации за „Ловчанци“, които успяха да обединят ловешката общност във възпоменанието за Апостола. Младежите от патриотичната организация изнесоха истински урок по родолюбие. Осигуриха средствата за събитието от спомоществователи, вместо да молят за общински пари.
Потърсиха съдействие от местната власт и влязоха във всяко от ловешките училища за да подарят по един час любов към историята и родния край и да вдъхновят за подражание стотици младежи.
Шествието на „Ловчанци“ и разказът на старите къщи стига до една и съща точка – сгушена зад каменния монумент на Апостола, в полите на старата крепост – къщата на Христо Цонев – Латинеца.
Не, този път няма да обяснявам как е изоставена на произвола на времето. Посрещнах с ужас скорошната новина, че има частен собственик, който дори плаща нейните данъци. Къщата, която Ловешка община купува в края на 30-те години за да пази спомена за Левски. Би било кощунство съвременен Ловеч отново да я продаде на частник.
В седмицата на Левски имам дълг към историята и онази достолепна управа от края на 30-те. Да открия истината за къщата на Латинеца. Защото както казва величавия герой, често повтарян от млад приятел от „Ловчанци“: „Всекиму ще се държи сметка за делата“. Също и за поруганата памет, заличената история и продадената гордост.
За пореден път добра статия