Стоян Георгиев
Николай Филипов е театрален и литературен критик, бивш морски офицер. Роден е в град Ловеч, в прегръдката на старинния квартал Вароша на 15 януари 1930 г. Завършва мъжката гимназия „Хр. Кърпачев” през 1948 г. Тогава написва е текст за Марш на същата, а учителят по пеене Йордан Пенчев композира музиката.
С конкурс постъпва във Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров” – гр. Варна със специалност „Корабоводене”. След дипломирането му на 09.09.1951 г. получава звание лейтенант и е назначен за помощник командир на боен кораб-тралщик и командир на бойни части 1 и 4. Преназначен е за редактор на отдел „Бойна подготовка” във вестника на Военно морските сили „Димитровска вахта”. От там е преместен със заповед на командващия адмирал Орманов за преподавател по навигация във Военно политическата академия София.
Демобилизирва се през 1954 г. Започва работа в завод „Балкан” – Ловеч като ОТК в стругарен цех, редактор на многотиражния вестник „Заводско дело”, методист по театрална самодейност в Околийски отдел „Просвета и култура”, методист по същата специалност в Окръжен отдел „Просвета и култура” в родния си град.
Заедно с журналиста Недялко Атанасов, диригента Кирил Киров – Маестрото и гл. архитект Иванчев създават Клуб на културните дейци в града на люляците. Работи като негов секретар. Заема длъжностите директор на Окръжния център за художествена самодейност, директор на Концертно бюро „Българска музика”, заместник-председател на Окръжен съвет за изкуство и култура.
Завършва Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов” – София през 1966 г. със специалност „Театроведство”. Работи като драматург театъра в Троян, в Музикалния театър – Ловеч, главен драматург в театъра в Монтана – 8 години, директор на Драматичен и куклен театър „Йордан Йовков” – Добрич.
Николай Филипов създава първия кафе-театър в нашия град в бившия ресторант „Хисаря”. С актьорите от местния Драматичен театър Невена Мечкарова и Дочо Вачков прави пиесата на Бърнард Слейд „Догодина по същото време”. На сцената на театъра в Монтана поставя две пиеси: „Старите играчки” на Хим ван Ховениге и „Великденско вино” от Константин Илиев.
Нашият съгражданин работи по десетки постановки в театралните състави на читалищата в Берковица, Вършец, Угърчин, Профсъюзен дом – Троян, Младежки дом – Ловеч, Ябланица, с. Лесидрен, с. Метковец – Монтанско, с. Добревци, с. Катунец, с. Баховица, завод „Мелта” и други. В Езикова гимназия – Ловеч, съвместно с Найден Ангелов също представя пиеса.
Пенсионира се на 15.01.1990 г. Три години ежедневно обхожда всички местности около града, за да се наслади на красотата на природата, сред която е скитал като момче. Малко по-късно отваря Агенция за недвижими имоти „Касиопея”, в която работи 15 години.
Стиховете си събра в две поетични книги с морска тематика „Стихия морска ни призва” и „Чеда на морето”. Съвместно с капитан I ранг Йото Йотов издаде „Алманах на възпитаниците на Морско училище, родени в Ловеч и Ловешко” (1881 – 2006 г.)
Вслушвайки се в съветите на пишещите си братя в Ловеч, че Филипов само може да критикува, написа сборник с хумористични разкази, наречени „палави” – „Малкият голям свят” и романа „Пътека от любов”, за който му бе присъдена литературната награда на Община Ловеч „Ловешки меч” – 2011 г.
В момента завършва ръкописите си: „Диалог с отвъдното” – очерци за бележити ловчалии, повестта „Мъка по морето” и „Между два бряга” – повест за разузнаването в Ловеч по време на Втората световна война и по-сетне.
Като общественик в момента Николай Филипов е заместник-председател на Областния съвет на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Ловеч и председател на Ловешката секция на морските офицери.
Да му пожелаем здраве, вдъхновение, жизнено и творческо дълголетие.
Поетичен поздрав за 85-я рожден ден на верния ми приятел и дългогодишен редактор Николай Филипов
Такива работи
На най-критичния ми читател
Николай Филипов
Да ти разкажа ли
за птиците,
които пак се любят
на прозореца
и си открадват
от трошиците,
които сутрин им оставям?
Да ти разкажа ли
за хората,
които пак дюдюкат
по площадите
и едва ли забелязват
маргаритите,
с които слънцето се гали?
Да ти разкажа ли
за себе си,
когато вляво ме пробожда
от безлюбовие
и безхаберие,
бездушие
и безнадеждност?
Защо да ти разказвам?…
Разкажи за себе си,
дали долитат птици и при тебе,
дали и ти със тях говориш,
дали те брули тъжен вятър?…
Такива работи, приятелю.
Какво да ти разказвам…
Поетесата Екатерина Пенчева –
стихотворението е публикувано в международното алманах-списание „Културна палитра” – литература, изкуство, креативност, 2013, №. 5, – издание на Общински комплекс „Дворец на културата” – Перник