Иво Райнов
Вярвам всички са чели публикациите, че рок фестивалът в Ловеч се завръща. Това беше едно от обещанията, които давах пред ловешките граждани. Три години настоятелно убеждавах господин Казанджиев. Той ми отвръщаше със съгласие, но в края на краищата всичко приключваше с един рок концерт на българска банда за Празника на града.
Подходих със същата настойчивост към новия кмет и госпожа Маринова откликна с истински ентусиазъм. Нека бъда ясно разбран. Моята заслуга за възможното възстановяване на рок събитието е нищожно зрънце. Просто досаждах в подходящото време на подходящите хора. Е, вероятно и светкавичния контакт с един бивш езиковец и страстен рокаджия, Цецо Цаков, който веднага започна да плете крехките нишки по организацията. Не мога да пропусна и силната подкрепа на заместник-кмета по образование и култура Венцислав Христов и вечния оптимист Павлин Иванов, които наляха кураж в идеята, още когато тя беше трудно осъществима.
След като госпожа Маринова привлече в помощ човекът, превърнал Каварна в рок столица на България, Цонко Цонев, мечтите вече са на една ръка разстояние. Имах удоволствието да присъствам на вчерашната работна среща и видях какво значи опит и ентусиазъм. Дискусията модерирана от господин Цонев намери решения за всички важни детайли за да бъде анонсирано очакваното събитие още същия ден.
И така това, което можем да кажем засега е, че Община Ловеч планира Рок фест на независимостта, който да се състои през септември в бившата казарма. Формата, съдържанието и изпълнителите ще бъдат обявени, когато има потвърждение на поканите. Фестивалът е сериозно събитие, в осъществяването на което не бива да се съмняваме след включването на „кметъла“ Цонко Цонев.
Разказвам историята така обстойно по две причини.
Първо. Хубаво ще бъде тези редове да бъдат прочетени от „капацитетите“, които на всяко нестандартно предложение отговарят с присъдата „това не може да стане“. Всичко може да стане стига да има желание, упоритост и екип от отдадени хора.
Второ. В разговори с мои приятели и публични статии често промушвам две логически нишки – най-бързо ще променим застоя в местната култура и тя е тази, която много преди съсипаната местна икономика и заплашително застарялата демография, ще ни направи точка на медиен и човешки интерес.
Нека бъдем реалисти. Ловешката икономика колабира, а последната голяма надежда „Литекс моторс“ не можа да порасне повече от цехова манифактура. Икономически промени надявам се ще има, но за тяхното позитивно разгръщане ще са нужни няколко години. Каквито и мерки да измислим за подмладяването и срещу обезлюдяването на Ловеч, те ще се усетят отвъд рамките не на един, а може би на два-три мандата.
Най-бързото съживяване на тази драматично стагнираща общност трябва да търсим в ресурсите, с които разполагаме и идеите в главите си. Още бившият кмет Казанджиев заложи на туризма като stand by мярка в развитието на общината. Но само с инфраструктура и реклама няма да постигнем много. Дестинацията Ловеч за да бъде видян Покрития мост, „Вароша“, Деветашката пещера или местния зоопарк е визита за един ден. И един път в живота.
Ние се нуждаем от събития, които перманентно да връщат посетители в Ловеч. Е, въпросният рок фестивал е такова събитие, защото 4/5 от феновете ще бъдат гости на града и ще оставят пари от двудневния си престой в Ловеч.
Отдавна настоявам Люляковите музикални вечери и Цветница да бъдат промотирани като събития с национално значение. Е, най-после подобни намерения бяха анонсирани в представената наскоро управленска програма на госпожа Маринова.С амбициозното намерение в културния календар да бъдат добавени още две нови събития, които имат претенцията за последваща национална значимост – Празник на Покрития мост и Джаз фестивал в памет на Сашо-Сладура.
За пръв път тази година стотици гости на града ще участват в двудневни възпоменателни събития за лагера „Слънчев бряг“. Въпрос на приоритети и стратегия е създаването на мемориал, който да допълни туристически места в града.
Най-после още едно мое настойчиво искане ще получи получи отглас. Тази година Ловешкия мир ще бъде честван подобаващо – със събития в Ловешката крепост. Първа стъпка, след която надявам се ще започнем да търсим креативни идеи за събития, които да изпълнят с живот пространството между крепостните стени и да възстановят историческата справедливост и Ловешкия мир да получи своето национално признание.
Знам, че до месец ще приключи сагата с една от историческите реликви от времето на Левски – къщата на Христо Цонев-Латинеца. Дано нейното актуване като общинска собственост бъде бързо последвано от необходимите обновителни мерки за да стане достъпна за всички патриотично настроени ловчанци и гости на града. А надявам се това да бъде прощъпулника на кампанията за завръщане на традиционния дух във „Вароша“, както с опазването на нейния автентичен вид, така и с насищане на живота в стария квартал с културни и исторически събития.
Няма съмнение, че Ловеч може да бъде историческа точка с национално значение. Важното е да повярваме, че във визитката можем да запишем и поредица от национално значими културни събития.
Така Ловеч ще стане по-жив, по-млад, по-шумен, по-богат. Скоро.
Рок фестът е само първата стъпка.
Никакви рок, никакъв Цонко. Да си ходи в Каварна с всички метъли, никакви татуирани и космати типове, пиещи бира, в нашия прекрасен и многолюден град. Никакви пари за билети, не ги искаме дори и безплатно, щом кметът на града не се казва Мин Чо. Тук си имаме нашия музей на водата – баня без вода. И отплаваща сцена, на която ще организираме концерти на бабите от Йоглав и Слатина, очаквани с нетърпение от почитатели от цял свят. Искаме си бард феста, защото е много международен и много бард, искаме си концертите на пищните самодейки-матрьошки от Засранск, продаващи значки и сувенири на безумни цени.
Вечна дружба! Венсеремос! Но пасаран!