Павлин Иванов

За съжаление, в държавните и местни администрации служителите никога не са се сблъсквали с реален проблем свързан с оцеляване. Нямат идея какво е да не спиш, да мислиш и калкулираш как ще премине утрешния ден. Това при тях се случва ако единствено загубят работата си. И започват да звънят на познати политици да ги уредят отново някъде. Докато в това време, малките фирми трескаво говорят помежду си в търсене на работа, решения, начини да преминат и през тази криза.

Повярвайте, никой собственик на малка фирма НЕ ИСКА да му се подхвърля нещо „на калпак“. Никоя фирма не би желала хората й да лежат по диваните и да клюкат във Фейса.

Всяка от стотиците хиляди малки фирми има капацитет в някаква област. Опит, знания, изградени умения. От друга страна, националните и местни власти ежедневно харчат десетки милиони за всевъзможни нужди на администрациите или за ангажиментите, които властите имат по отношение на редица дейности, свързани с изхранването, обезпечаването, нормалното функциониране на публичния сектор.

Ето няколко много прости неща, които можеха да бъдат направени през изминалите седмици:

  1. Електронна платформа за търгове за доставка на национално, регионално и местно ниво. Всяка доставка може да бъде разбита на лотове, съобразно регионите и участието на малки фирми в тях. Целта би трябвало да бъде множество малки фирми със своя капацитет да имат възможност да произведат, доставят, изработят нужните продукти и услуги, които се плащат чрез публичните финанси.
  2. Изработването на кратки, ясни и еднозначни правила за участие на малките фирми. От доставка на храна, изработване на медицински консумативи по стандарт, обработка и администриране на процеси, за които в момента държавните и местните власти нямат капацитет и др.
  3. Въвеждане в действие на платформата и нейното захранване с информация за нуждите, администриране и помощ в логистиката на доставките.
  4. Контрол по изпълнението и резултата. При нужда, бърза, умна и работеща корекция.

Идеята е проста.  А целта, фирмите да не чакат помощи, а да изработят достойно приходите си, запазвайки капацитета на своите служители. Така и върху държавата няма да бъде стоварена огромна тежест за издръжка на безработни, при условие, че вместо да внасяме, можем сами да работим, тук в България.

Едни от стъпките на правителството са в правилна посока – преструктуриране на икономиката към задоволяване на текущи нужди. Но не е достатъчно като стъпка, защото възможностите са огромни в тази посока.

А какво става след месец или година?

Очевидно е, че ще има рестарт и то по много различен начин на всичко, което познаваме. Нека да бъдем подготвени на база информация и знания. Нека решенията бъдат умни и работещи. Не е толкова сложно. Всеки собственик на малка фирма най-вероятно би намерил начин, по който да бъде полезен на държавата, на своите служители и на себе си, стига да има среда за това.