Павлин Иванов

Частен съдия изпълнител разпродава сградите на „Велур“ Ловеч. Поредният социалистически гигант, който не можа да намери успешен път и да заработи пазарно. Причината са натрупани задължения, както и наложени запори от НАП и Община Ловеч.

Първоначалната цена на обявените имоти за продажба е 1 853 616.00 лв., а площта им е 29 599.00 кв.м.

И нека с няколко щрихи опишем историята на този бизнес в Ловеч. Кожарството в града ни има дълга история. Кожарството /табалък/ в Ловеч е стар и процъфтяващ занаят, с който се обработват сурови животински кожи – волски, телешки, овчи, кози, агнешки и ярешки, за да станат еластични, здрави и трайни за различна употреба.  Занаятчийските работилници /табахни/ са по поречието на десния бряг на река Осъм, защото обработката изисква обилна вода и място за сушене. Ловешките табаци са известни с обработената говежда кожа „кюселе“, използвана за шиене на цървули; обработените овчи и кози кожи „мешини“ и „гьон“, използвани за направа на обувки, както и „сахтиени“, използвани за подплатяване на дрехи.

През 1947 г.  21 кожарски предприятия,  кооперации и кожарско обединение „Фортуна” са обединени в  индустриално предприятие „Петко Кунин”.   От 1949 г. е Държавно индустриално предприятие „Велур“, което вече не съществува.

Собствеността на фирмата след 10 ноември преминава през приватизация, множество фондове и фирми, за да се стигне до последната структура, актуална днес. По данни на Търговския регистър, представител на „Велур“ АД е „ВЕЛОА“-ЕООД, като юридическото лице е представлявано от Георги Панайотов. В Съвета на директорите влизат К И К-КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА“-ЕООД, „РИА“-ЕООД и „ВЕЛОА“-ЕООД. Внесеният капитал на дружеството е само 500 000 лв.

От „Велур“ са тръгнали собственици на множество малки фирми, занаятчии, хора, които са реализирали знанията и уменията си след като са получили солидна основа първо в единствения в България „Кожарски техникум“, който вече не съществува, а после в най-голямата за времето си фабрика за кожи на Балканите.

За съжаление, след „Тръбна мебел“, „Спарки“, „Сердика“, „Хлебопроизводство и сладкарство“ и редица огромни фирми от миналото, които не можаха да намерят нормалния и верен път за развитие в пазарна среда, „Велур“ също се нарежда до тях в списъка на безславно приключилите дейността си.