Красимира Дренчева, общински съветник
София е зарината с боклук.
На Ловеч това му предстои.
Кметът на София не успя да се справи с проблемите, не намери работещи решения и вкара столицата в безпрецедентна криза. Следя детайлно ситуацията там, защото Ловеч е заплашен от същия сценарий.
В Ловеч половината мандат се изтъркули в бездействие. Пропуснаха се възможности за външно финансиране. Наличните ресурси се управляват нехайно. Похарчиха се милиони, а резултатите са под всякаква критика. Работи се на парче. Липсва стратегическо мислене.
В Общинския съвет на Ловеч управляващото мнозинство включва 15 съветници от 8 партии – уж идеологически опоненти, но здраво сглобени от частни интереси. На знамето им пише: „След нас и потоп“. Вместо да работят за бъдещето на града и общината, те се готвят да крадат от него. Планират заеми, които ще изплащат децата ни. Идеята да се работи днес, за да се заложат основите на развитието за следващите десетилетия, е непосилна за тяхното мислене.
Какво прави опозицията?
В София, въпреки възраженията си, опозицията подкрепя всички предложения на кметската администрация. Целта е кметът да бъде лишен от оправданието, че няма подкрепа от Общинския съвет. Така София остава без дори минималната защита, която опозицията може да осигури, и е принудена да изтърпи последствията от некомпетентното управление на избраника си.
В Ловеч опозицията, когато не одобрява предложенията на кмета, гласува против. Това дава възможност на управляващите да оправдават неможачеството си с „липса на подкрепа“. Тази лъжа минава само пред наивните и незапознатите. Истината е различна.
В Ловеч, за разлика от София, кметът разполага със сглобка – стабилно мнозинство от 15 съветници, подписали тайно споразумение. По волята на кмета в Общинския съвет може да се гласува всичко. Той разполага с мнозинство от нечетящи и немислещи съветници, с които може да прокарва решенията си.
Защо тогава толкова често предложенията на кмета се отхвърлят?
Причините са три – и нито една не е свързана с опозицията.
Първо: предложенията често са плод на случайни хрумвания – необмислени, немотивирани, набързо и небрежно написани, без задължителните процедури и документи. След дни самият вносител се отказва или някой от сглобката „пропуска“ гласуването, за да се разкаже приказката как „лошият общински съвет спира добрия кмет“.
Второ: когато управляващите осъзнаят, че предложението нарушава закона и ще падне в съда, те сами го бламират. Не чрез оттегляне, а чрез контролирано негласуване. Отново следва мантрата за „лошия общински съвет“, макар че става дума за бягство от съдебна отговорност.
Трето: истинско бламиране – когато някой от сглобката не е получил навреме обещаното. Тогава решенията се блокират, докато сметките се изравнят.
Изкушаваща е идеята опозицията в Ловеч да започне да гласува „за“ всички предложения на кмета – така, както в София. Да го лиши от оправдания и да го остави сам с проблемите и с нивото на собствената му компетентност.
Тази идея обаче е порочна!
Защото заложници на управленската немощ не са само управляващите.
Заложник е бъдещето – на града ни и на децата ни