Красимира Дренчева, общински съветник
Гражданите на община Ловеч са едни от най-силно засегнатите от безводие и в безизходната ситуация се обръщат към Общинския съвет. На последното заседание на Общинският съвет група наивни жители на Къкрина, вероятно подведени от общинска съветничка, бяха дошли да чуят отговор на кмета по темата.
Но кмета няма много общо с ВиК мрежата в Ловеч – тя е собственост на АВиК – мегакорпорацията, създадена за да подготви приватизация на водоснабдяването.

Съоръженията на водопреносната мрежа, които бяха собственост на Община Ловеч са дарени от Общината и вече са активи на АВиК. Това е ставало по предложение на кметовете – предишния и „различния“ и с гласовете общинските съветници от управляващите сглобки – и предишните, и уж „различните“. Управлението на активите, собственост на Асоциацията се извършва от „оператор“, временно назначен от нея.
Местната власт вече няма водопреносни съоръжения, не събира пари за поддържането ѝ, няма и правно основание да се бърка в работата на оператора. Тя практически няма възможности за въздействие.
Удобната размяна на пасове в уговорен мач – въпросът на общинската съветничка от кметската сглобка и отговорът на кмета имат за цел да заблудят гражданите и приспят вниманието им. Но със същия резултат гражданите можеше да се оплачат на железничарите в Нови Сад или в дружеството на анонимните алкохолици.
Не знам какво разбраха гражданите от отговора на кмета. Той им каза, че докато той е кмет – вода няма да имат. Всъщност каза им друго, но ако посетителите се замислят, биха чули точно това. Отговорът беше, че е изготвен проект за проектиране, но няма покана за финансиране. Това означава, че Община Ловеч е казала, на МРРБ, че ако им дадат пари – ще направят проект за цялостна подмяна на мрежата в селото. Когато МРРБ им даде пари – ще направят проект. С този проект пак ще отидат в МРРБ да им даде пари за изпълнението на проекта. Липсата на покана за преговори за финансиране е индикатор, че в заданието за финансиране вероятно има пороци. Първо трябва те да се отстранят. Този процес – ако въобще стигне до финансиране – ще се точи с години. Според моите познания – поне четири.
Възможност да се съдейства за отстраняване на крупната авария в един от клоновете на мрежата – решение което подсказаха жителите на селото и което вероятно ще е бързо, евтино и ефективно решение – не се обсъжда.
Песимист съм, че жителите на Къкрина в близко бъдеще ще имат вода, защото проблемът с водата не е технически, а политически. Политическа шизофрения е да гласуваш да се подарят активите на АВиК и после да водиш граждани при кмета, който да ги заблуждава, че може да им реши проблема. Начинът да имаме вода нагледно ни го показва съседната ни община Троян! Стига, разбира се, да има кой да гледа. И да разбира това, което вижда! А избирателите в Ловеч ще имат вода тогава, когато политически узреят до степен да си изберат такъв кмет, какъвто са си избрали в Троян: да милее за града, да вижда проблемите през решенията, а не през „усвояването“, да може да каже „НЕ!“ дори на собствената си партия, когато интересите на града го повеляват!
На снимката от БТА: „жителка на с. Къкрина се обръща към Общински съвет – Ловеч по темата с безводието“. Обаче запознатите виждат в картинката активистка на ПП-ДБ, която би трябвало да знае, че докато нейните съпартийци пиха мазно кафе, един от тях – Лозко Лозев – „заслужи“ поста на шеф на АВиК и той е човекът, който трябва да реши проблема ѝ. А патетичните ѝ слова в подкрепа на режисирания въпрос и любезния отговор в заседанието на Общинския съвет служи само за да се хвърля прах в очите на хората и да се прехвърли проблема от болната глава на здравата.

 

Коментар