Иво Райнов
В едно заглавие през седмицата доайенът в политическата журналистика Тома Томов припомни, че разцветът на Италия започна след като се осмели да смени елитите. Старият, корумпиран и коленичил пред мафията, с нов, значително по-лоялен към закона. Намекът бе към българите, които година наред очакват хора, пръкнали се от един и същи елит да подредят държавата. Е, няма как да стане, защото както точно ни напомня италианския писател Роберто Савиано „ Италия е демокрация с мафия вътре, България е мафия с демокрация вътре“. Корупцията съсипва, мафията контролира държавата вече две десетилетия, а смелостта на хората стига само до гневни реплики в улични или кафеджийски разговори. Днес избирах мартеници на площад „Екзарх Йосиф I“.
Ползвах факта, че търговците не ме познават и разсейваха скуката от рехавите клиенти с пиперливи разговори за местното управление. В търсене на аргументи за алчната местна власт жена попита съседка по маса, какво е направил за нея Минчо Казанджиев през последните дванадесет години. „Нищо за мен, но той си купи апартамент във Варна“ – почти не се забави отговора на жената. Усмихнах се мълчаливо. Въобще не съм сигурен, че бившият кмет има жилище в морската столица. Но се сетих, че от там дойде едно влакче с две вагончета и и пасива от близо 360 хиляди лева. В България е така, корупцията е най-често подозрение, понякога съмнителна сделка, но твърде рядко доказан факт. Пропуски в законодателството и зависимости в правораздаването. Простичко казано корупция.
Ловеч е малък град с опоскани ресурси и замираща икономика. Но гъмжи от корупция и нагла кражба на обществени средства. Болницата е парализирана от почти 6 милионен дълг. Натрупан от лошо управление, неизгодни договори за съвместна дейност и услуги. Болницата затъва, но „Кардиолайф“ и водещи лекари от болницата се радват на финансов възход. Изглежда като корупция.
Преди осем месеца регионалният синдикат „Подкрепа“ подменя дългогодишното си ръководство. Назначава ревизия и открива повече от 30 000 лева, отклонени в нечии джобове или удоволствия. Корупцията нагло бие на очи.
В най-голямото ловешко училище изчезват повече от 130 000 лева. Подозрението пада върху счетоводителката, ловко манипулирала паричните потоци по банковата сметка на училището. Ревизионни органи се изреждат да правят финансови проверки и се чудят дали да признаят, че става въпрос за корупция.
А в общинските дела следите са ловко замазани. Гъмжи от съмнителни сделки и порочни финансови процедури, но липсват безспорните доказателства. А и тези, които ги търсят не изглеждат достатъчно мотивирани. На корупция мирише, но с аромати не се доказват престъпления.
В малкия, замиращ и беден Ловеч корупцията е навсякъде. Тя съсипва обикновените граждани и богатае избрани и назначени. Ловеч е малък град, в който шепа кукловоди са корумпирали власт, съд и медии. Град на лепкавите зависимости, които лесно се закачват за всяка власт и плащат щедро за нейния морал. Ловеч е обиталище на мълчаливи граждани, чиито думи не намират смелост да напуснат приятелския или семейния разговор. Тук корупцията си има всичко необходимо – високопоставени закрилници, манипулативна журналистика и раболепни граждани.
А Тома Томов настоява да подменяме елитите. Как, когато не ни достигат нито граждани, нито почтени елити? Затова сме обречени да живеем в корупцията. Поне докато не осъзнаем, че тя израства върху нашите страхове и мълчание.