Корнелия Маринова: Усещането за общност е първата градивна стъпка

Поради изредените множество факти, подлежащи на сериозен коментар, публикувам разпространеното от пресцентъра на Община Ловеч интервю на кмета Маринова за д-р Надя Кантарева от националния седмичник за образование и култура „Аз буки“.

Интервю на д-р Надя Кантарева

• Г-жо Маринова, казват, че Ловеч е общината, която заделя най-много от бюджета си за образование?

• Нашият приоритет е образованието и влагаме сериозно в инфраструктурата му. Това, което сега излиза от общинския бюджет  – заедно с инвеститорския контрол, строителния надзор, проектиране – са 6  600  000 лв. Отделно с 1 300 000 лв. по ОП с бенефициентМинистерство на      образованието и науката се финансира строителните работи на ПГ по механоелектротехника. Така инвестициите за реновиране на образователната инфраструктура на територията ни наближават 8 000 000 лв. С малки изключения, които няма да пречат на учебния процес, до 15 септември строителите ще са свършили. С финансиране от ОП „Региони в растеж“ създаваме дневен център за деца с физически проблеми. Новите социални услуги ще са три. Разширяваме и центъра за обществена подкрепа, към него създаваме кризисен център за настаняване на деца. Предстои преустройството на сграда в социално жилище с 49 апартамента. Осигурено е финансирането – близо 2 000 000 лв.

• Какъв ресурс, извън общинския бюджет, успявате да осигурите?

• На практика в тази бюджетна година Ловеч усвоява допълнителен ресурс, който е равен  на още един общински бюджет. По него имаме 38 000 000 лв., допълнително сме осигурили над 36 000 000 лв. Имаме 26 обекта от инвестиционната програма на общината. По ОП „Региони в растеж“ са финансирани 3 от тях.

• Това са сериозни пари, а поехте кметския мандат, когато Ловеч бе от общините „отличници“ по не добро управление. На какво стъпихте за промените?

• Стъпих на увеличаване на приходите и на разумно управление на разходите. Привличаме допълнителни инвестиции, свързани с европейски фондове, за да може в крайна сметка да се задоволят потребностите, които не са по-силите само на бюджета. Всичко това трябваше да го съчетаем с проблеми, свързани с кадровото обезпечаване. Всяка политика се провежда с хора.

Градове като нашия – от средния ешалон по големина, имат кадрови дефицит.  Успяхме да сформираме сериозен екип от специалисти, работещи хора. Само за първото полугодие на 2018 г. обявихме 37 обществени поръчки. Темпо, което изисква сериозна дисциплина на екипа, отговорност, висока подготовка. Усещането за общност помага.

• Ловеч стана известен с общински сесии по искане на гражданите. По какви теми най-вече са тези извънредни сесии?

• Различни – за болницата имахме поне две такива сесии на общинския съвет. По повод върнати решение на областния управител сме правили извънредни сесии, по деинституциализацията, за маломерни паралелки. Само на последното заседание дневният ред беше с 44 точки.

• Известно е, че държите на партньорството с градове от други страни. Какви реални измерения имат тези връзки?

• Има голяма българска общност в Сиктивкар, столица на Автономната република Коми, близо 5000 души. Имахме изключително вълнуваща среща по повод продължаването на договора за партньорство между двата града. Хората бяха щастливи, почувстваха, че са част от България. Сега приготвяме пратка от учебници, които поискаха. Децата да могат да учат, да четат на български. Тази общност търси подкрепата ни. По линия на партньорството ни с френския град Лавал млади хора от двете страни пътуват. Има висока оценка от домакините в Лавал на работата например на учениците от ПГ за търговия, икономика и услуги във френски заведения. Скоро при нас в детските градини работиха три момичета от Лавал, други младежи бяха в Завода за високоякостни чугуни. Харесва им България, разказват за нас като се върнат. И ето и друг резултат – имаме все повече  посетителски групи не само  от Лавал. А от три години в Ловеч най-много са туристите от Франция.

• Това е сериозна инвестиция за общинския бюджет.

• Не само. С френски инвестиции е кланицата в Йоглав, където е разширено производството за гъши дроб. Имаме предприятието „Бонмикс“ с близо 50 процента оборудване от френски инвеститор. Един от най-големите клиенти на месопреработвателното предприятие тук е френска хранителна верига.Разбира се, имаме и холандски, италиански, немски, италиански инвеститори. Насочват се в различни сфери – хранителна промишленост, фуражи, мебелно производство, текстил. Отскоро е и новината за нови инвеститори в Ловеч, свързани в автомобилната промишленост.  Става дума за германската фирма VOSS Automotive.

• Всеки инвеститор се интересува от подготвени кадри. Получават ли ги тук?

• Професионалните гимназии, а и профилираните, имат добро партниране с бизнеса. Така по-ясно бизнесът заявява потребностите си. Важна е не само инвестицията, а от самата нея да следва устойчив резултат. Трябва да се залага на правилната визия за развитие на образованието, на професиите. Времето е динамично, съответно динамични са и изискванията. Не може да разчитаме само на традиционните професии, така обричаме на гибел училището. Заедно с Регионалното управление на образованието стъпваме на прогнози, достатъчно реалистични, за да може решенията ни да са устойчиви при цялата условност на динамиката, за която говорихме. Факт е, че съм човек от образованието /Корнелия Маринова е дългогодишен учител и училищен директор – бел. ред./ и дълбоко съм убедена, че без него нищо не би могло да стане. Дори да има инвестиции, без добри училища, мотивирани учители, база за съвременно преподаване, нищо не би се случило. Доволни сме, че на територията на общината иновативните училищата са вече четири. Те въвеждат и нови модели на обучение.

• Дуалното обучение, проявява ли бизнесът интерес?

• Това е нещо, което не ме удовлетворява. Няма достатъчна активност, а то е модерното професионално образование. От следващата учебна година дуални паралелки са заявили професионалните гимназии  по ветеринарна медицина, по механотехника и по икономика. Определено бизнесът проявява интерес.

• В областта са две от 6-те национални професионални гимназии в страната – ветеринарната в Ловеч и по изкуства в Тетевен. Как успявате?

• Когато говоря за партньорство и последователност на политиките – специално в образованието това реално се случва. Още през изминалата година с решение на общинския съвет и по предложение на Регионалното управление на образованието преструктурирахме две професионални гимназии – по кожарско облекло и химични технологии и по икономика, търговия и услуги. Обединихме ги в едно, като запазихме специфични професии. Със становище на общината бяха редуцирани с по една паралелките в езиковата и математическата гимназия. С това спасихме професионалното образование, защото броят на децата намалява. Всичко това направихме в диалог с директорите. Реализираният прием в последните две години показа, че сме абсолютно прави в предвижданията ни.

• Взимате непопулярни мерки.  Как убеждавате учители, директори?

• С професионални аргументи. Как ще гледам иначе в очите учителите. Спазваме принципи.

• По образование сте биолог. Как обяснявате резервираността на младото поколение към природните науки?

• Никак не е лесно ученето. Материята е трудна. Науката напредва с бясни темпове, трябва да следиш новото, самият да си провокиран от случващото се. Но трябва да намерим изход. Един дефицит от такива специалисти би бил пагубен.

• И от образованието към културата, Ловеч е известен с културните си традиции?

• Няма седмица без събитие в културния календар на града. Ловеч е родно място на имена легенди в науката, изкуствата, обществения живот. Гордеем се със знаменитите си съграждани. Един от тях е Екзарх Йосиф I , който впрочем е възпитаник на Сорбоната. В Ловеч са родени трима митрополити и петима ректори на Софийския университет. Наши съграждани са авторът на „Тютюн“ писателят – ветеринарен лекар проф. Димитър Димов, композиторът проф. д-р Парашкев Стоянов, един от създателите на БАН и 17-ти ректор на Алма матер акад. проф. Анастас Иширков … Подготвяме сборник за именитите ни съграждани, които са част от интелектуалното богатство на нацията. Идеята е да го издадем по повод Деня на будителите – 1 ноември.