Напредъкът на България е гарантиран само с номер 15 в бюлетината, хората знаят това
– Г-жо Маринова, кампанията вече е към своя край. Вие като водач на листата бяхте като че ли навсякъде – и в малките населени места на областта, и в общинските центрове, стигнахте дори до Брюксел и Хелзинки. Какво е вашето вътрешно усещане, чуха ли ви хората?
– Вярвам, че са ни чули. Защото нашите срещи с тях не бяха просто предизборни събрания, а искрени и откровени разговори. Ние не бяхме при тях, за да ги заливаме с напразни обещания, нито пък да им сервираме „апетитни” компроматни хапки.
Ние бяхме при тях, за да им докладваме като на наши работодатели какво досега е направено в страната, да им кажем истината за това, което може да се направи в България, за това, което ние можем и се ангажираме да направим.
Най-важното обаче в тази кампания бе, че ние казвахме КАК може да се случи всичко, което искаме да постигнем. Честно и открито. Такава бе заръката на лидера на ПП ГЕРБ Бойко Борисов – честно и без да спестяваме грешките си да разговаряме с хората. Затова и хората ни вярват, сигурна съм.
Що се отнася до пътуването ми до Брюксел и Хелзинки – това бяха ангажименти, поети два месеца преди кампанията към Комитета на регионите. И двете заседания бяха по изключително важни теми, касаещи както местната власт, чийто представител съм, така и националната политика, към където вървим в кампанията.
– Все пак кажете какво обсъждахте в Брюксел и Хелзинки?
– В Брюксел се проведе 100-та пленарна сесия на Комитета на регионите. А в дневния ред бяха включени изключително важни точки за обсъждане и приемане на становища по различни въпроси – например фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещи се лица, по-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката. Обсъждаха се и се приеха становища за децентрализацията в ЕС и мястото на местното и регионалното самоуправление в разработването и изпълнението на политиките на ЕС, две от точките бяха в сферата на образованието – подобряване и фокусиране на международното сътрудничество на ЕС в областта на научните изследвания и иновации, както и преосмисляне на образованието. Тоест все важни въпроси, които касаят всички нас.
В Хелзинки на 25 април пък се проведе 19-то заседание на комисията по образование, младеж, култура и научни изследвания. Ще ви кажа само две от основните теми, които се обсъждаха, за да стане ясно, че темите касаят и политиките, към които и днес в предизборна ситуация са особено актуални – „Стратегия за киберсигурност” и „Преодоляване на иновационната пропаст”. Най-важната част от заседанието обаче бе свързана с търсенето на решаване на изключително сериозния проблем с младежката безработица в европейски мащаб, в това число и в България. По този въпрос мислят всички държави членки, защото той не е проблем номер едно само у нас, както сега се опитват да ни убедят някоя партии.
– Да се върнем на парламентарните избори на 12 май. Какво поискаха хората от вас, от ПП ГЕРБ за втория мандат?
– Доходи, повече работни места, повече средства за образование, наука и култура, ред в здравеопазването, спорт за всички… Но по-важното е, че хората поискаха да продължи изграждането на инфраструктурата. Вече и за децата е ясно, че не можеш да си построиш село дори в компютърните игри, без първо да построиш пътищата. Много се направи през първия мандат, но много има какво да се прави в това отношение и през втория. И не само в област Ловеч, а в цялата Северна България. Затова и ние поставихме това като акцент в откриването на кампанията ни тук, в Ловеч. Пътувам много и виждам разликата от двете страни на Балкана. А Северна – особено Северозападна България е най-бедният регион в цяла Европа. Само правителството на ГЕРБ призна това и започна през миналия мандат и се ангажира да целенасочи усилията си във втория мандат към нас. Никога няма да приема обещанията за каквото и да било на БСП – те имаха много пъти възможността да променят картината тук, не го направиха, и днес също нямат намерение да го направят. Доказаха вече своята политическа импотентност, недалновидност, незаинтересованост към хората, политически непукизъм към случващото се у нас. Дори техният водач в Плевен Стефан Данаилов призна в интервю: „Искам да изпреварим ГЕРБ, ако ще да е с двама”. Представяте ли си каква цел – те не искат да работят за България, те искат да изпреварят ГЕРБ, ако ще и с двама… такова лицемерие пред хората не мога да уважавам, и те – хората, също го виждат… У БСП прозира само това в тази кампания – лицемерие към избирателя.
Те могат едно – активни мероприятия към всеки и по всяко време. И то от години, дълги години. Целта – дестабилизация на страната, а, както е казал народът – в мътна вода най-много риба се лови. Това е – БСП иска да си върне „благата”, от които ГЕРБ я лиши. И като казвам БСП имам предвид шепа ояли се вече политици, които през годините такива са ги надробили, че, както вече се говори и публично, държавата ни дължи на енергийните олигарси милиарди, които някой трябва да плаща, и според тях това сме ние – народът. Затова водят тази кампания с цената на всичко, със зъби и нокти…
– Тази кампания е характерна преди всичко с черния пиар на БСП, никой не говори за програми, за намерения, за политика по сектори. Какви са акцентите в програмата на ГЕРБ, които искате хората да разберат?
– Не съм съгласна, че никой не говори за политики. Ние от ГЕРБ само това правим – говорим за постигнатото от една страна и за намеренията ни в различните сектори от друга. Да сте чули от нас друго. Ние бяхме сред хората с различни, не пищни инициативи, ние бяхме навсякъде, за да им кажем истината – не може държавата да разкрие 250 000 работни места, не може да се даде минимална пенсия от 500 и минимална заплата от 1000 лв, защото не произвеждаме толкова, че да можем да си го позволим. Няма да се уморя да повтарям, че единствените свежи пари у нас могат да дойдат само чрез европейските фондове, които впрочем се отвориха след като нашето правителство пое страната. Другото е манипулация. И, повярвайте ми, хората разбират това, защото знаят какво е да имаш кредит и да не можеш да го обслужваш. Това ни предлага БСП – да заробим страната в нови дългове, които децата ни да плащат. Е, не искам нашата България да бъде ипотекирана.
И знаете ли още какво искат хората – да има стабилно правителство и спокойна държава. Ето това искат, другото сме го виждали вече и все благодарение на БСП.
Ние имаме ясна визия, ясна програма, която може и ще бъде реализирана през втория мандат. Северозападна България е във фокуса на ГЕРБ за следващите 4 години. На национално ниво са заложени 1,5 милиарда лева допълнително финансиране, европейско и национално именно за Северозападна България. Знаете ли какво означава това – нови работни места, по-високи доходи за хората тук, по-добра инфраструктура, повече инвестиции. Точно това, което те искат.
Защо досега това не е направено, толкова години и толкова правителства оставиха нашия край да западне, да се обезлюди, да има пътища, които не са рехабилитирани цели 36 години, да има села, в които 20 и повече години никой нищо не е правил, дори не е стъпвал, ходят политиците от избори на избори и после забравят пътя до тези хора. Как те ще го простят! Това бе другото, което искаха от нас – да не забравяме пътя до тяхното село.
Що се отнася до програмата ни – тя е публично оповестена. В нея са заложени 20 акцента, разписани са конкретните стъпки за тяхното осъществяване. И най-важното-още в предишния си мандат правителството на ПП ГЕРБ договори нови 32 млд. лева за следващия програмен период, които ще се използват не само за инфраструктура, а и за развитие на икономиката, за създаване на заетост, за ръст на доходите. И ако говорим за икономически растеж и работни места, сме положили усилията за осигуряване на финансиране и имаме визията, за разлика от други, как ще го постигнем. Впрочем затова мисля, че никой не атакува програмата ни, а търсят черни маньоври за извличане на политически дивиденти. Само че не знаят,че хората вече се наситиха и се чувстват омерзени от подобна пошлост.
– Кое партия ГЕРБ отчита като най-големи свои грешки през първия мандат и как ще ги избегнете през следващия, ако получите доверието на избирателите?
– Когато човек работи, той допуска грешки, ако нищо не прави – няма къде да сгреши. Това е ясно. Основната грешка на правителството, която вече признахме на висок глас, бе прекаленото фиксиране върху финансовата дисциплина, за да се поддържа нисък финансов дефицит. Мотивът – финансова стабилност на държавата. Можехме обаче да не сме отличници с 1.3% дефицит, а да поддържаме нива от 2.5 до 2.9% и пак да сме в поставените от Европа рамки до 3%. При следващия мандат ще бъдем по-балансирани и ще работим с акцент върху политиката на доходите и социалната политика. Това обаче не означава, че ГЕРБ ще развърже безконтролно държавната кесия и ще започне да раздава на всички всичко и по-много. При това с важното условие – не да се доведе държавата до безпомощност във финансовия сектор. Това обещават сега от БСП – те обещават на всекиго всичко. Нали разбирате, че това няма как да стане. Ще харчим толкова, колкото имаме. Но за да останем финансово стабилни, трябва и политическа стабилност, т.е. трябва да се състави стабилно правителство след изборите. Защото политическата нестабилност винаги води до икономическа, респективно финансова нестабилност, а ние не трябва да допуснем това. Нашето правителство ще е с лице към бизнеса, към младите – знаете че в цяла Европа младежката безработица е на много високи нива, към най-бедните, самотните, болните, децата.
Ние от ГЕРБ ще работим както и досега в основното направление – усвояване на европейски средства за реализирането на проекти, по които обаче също се разкриват работни места и се осигурява заетост и доходи, от тях пък се плащат осигуровки и данъци – впрочем нашите са най-ниски в Европа, и се пълни хазната, от която излизат социалните плащания.
– Как ви промени кампанията в личен план?
– Кампанията ме направи още по-чувствителна към хората и проблемите им. Срещите, личните разговори, споделянето създаде и нови приятелства и добри човешки контакти. А хората, които са част от моя личен живот, са до мен независимо от това дали съм или не съм и къде съм в политиката. И с новите приятели, и със старите и с моето семейство ще продължа да живея и след 12 май. Защото светът не свършва на 12 май.
Но на 12 май се решава друго – дали страната ни ще продължи да се развива в правилната посока, както и отчетоха и европейските институции, с всичките пропуски и грешки, които бяха признати, или ще се върне назад във времето с политици, които имаха безброй шансове досега да направят това, което днес обещават щедро на хората, но не го сториха. Напротив – водиха България към дъното десетки години.
Не мисля, че сме с толкова къса памет. Ако някои ми каже какво точно са свършили за региона през годините предишните правителства, ще бъде благодарна. Не го виждам. С какви очи се явяват пред хората тук? А какво направи ДПС за региона, та Лютфи Местан категорично завява, че ще вземат мандат в Ловеч – в града на Левски.
Не, на 12 май хората ще предпочетат ГЕРБ, защото само след нас остана видимо построеното, въпреки грешките и пропуските. След нас остават новите пътища, обновените училища и читалища, нови паркове, реставрирани църкви, нови туристически атракции, остава новата спортна зала в Ловеч, остават пречиствателни станции и нова ВиК инфраструктура, след нас остава съграденото за децата ни. Да, историята не започва и не свършва с ГЕРБ, но Северозападна България има опасност да изчезне без ГЕРБ.
А хората тук си искат правото да живеят и работят по родните си места. Вярвам, че именно ние ще им осигурим с общите усилия на всички това.
Затова и нашето основно послание е кратко и ясно – имаме воля. Защото без воля няма напредък. Напредъкът на България е гарантиран само с номер 15 в бюлетината. И хората знаят това!
Публикация по договор – ПП ГЕРБ
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Четвърт век Елка Баръмова се препитаваше от доноси,а от няколко години се е захванала и с пиар.Каквото и съчинение да направи от кифла козунак не може да стане.
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
– Кой си ти? – попита го Дяволът…
– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие…
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
– Вие мразите ония горе? – попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
– О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
Дяволът се усмихна:
– Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
– Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя… Аз съм беден, дрипав юноша… Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
– О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
– Слуха си? С удоволствие… Нека никога нищо не чуя, нека…
– Ти пак ще чуваш! – успокои го Дяволът и му стори път. – Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
– Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
– Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?… – И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
– За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
– Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
– Ти пак ще виждаш… Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
– Виж голите им кървави меса.
– Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци…
– Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
– Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
– Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си – тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
– Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
– Напротив – най-щастливият!… Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
– Да бъде! Вземи ги!
…И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
– Кой си ти? – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
– Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
Избори 2013
За някои кампанията мина
в командировки до чужбина.
А кой поне с бонбонче ще почерпи
наивните партийни шерпи?! 🙂
Вместо коментар предлагам тъжните размисли на един местен дясно мислещ човек и политик – Иво Райнов, които, уви, напълно споделям…
http://eratosten.wordpress.com/2013/05/01/%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%B2%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BD/
Маскара!!!!!!
Това което тук казва Маринова не е истина. Това са на Баръмова измишльотините.