Освен големия брой изгодни и дългоочаквани покупки по време на кампанията „Черен петък“, повишаване има и на риска от нелоялни практики от страна на търговците. Константин Арабаджиев от Комисията за защита на потребителите (КЗП) обясни, че когато кампанията се е разпространила и в България, хората са купували главно техника и дрехи. С годините това се е променило и днес в рамките на тази инициатива всеки може да се възползва от по-изгодната цена и на телекомуникационни  услуги и билети за събития, самолетни билети и най-различни стоки. Това обаче крие и рискове.

Арабаджиев предупреди по „Дарик“ радио, че един от често срещаните капани по време на кампанията „Черен петък“ е да бъдеш обвързан с неизгоден договор: „Трябва да внимаваме в определени случаи да не ни обвържат с договори, които са неизгодни за нас. Например, да подпишете договор за по-дълъг период от време, за да можете да се възползвате от съответното намаление.“ Той каза още, че е важно да се четат внимателно условията, защото има търговци, които се опитват да ограничат някои от дадените по закон права на потребителите. Например, на рекламация в случай на дефект или на отказ от онлайн покупката в 14-дневния срок.

Игнат Арсенов от Европейския потребителски център в България припомня, че правото да върнеш една стока в 14-дневен срок, да направиш рекламация и да се възползваш от гаранцията, в случай че стоката се развали, са права, които имаме почти във всички случаи, когато пазаруваме онлайн. Изключение правят много малък кръг от стоки, като например храна,  бельо, резервация на хотел или самолетен билет.

Арсенов припомни да проверяваме внимателно от кой сайт пазаруваме и дали в него има контакти за обратна връзка, защото понякога се оказва, че интернет страницата е фалшива: „Ако сайтът е в рамките на Европейския съюз, ние от Европейския потребителски център можем безплатно да съдействаме. Ако сайтът е извън ЕС, тогава положението става доста по-сложно.  Но потребителите имат няколко опции. Първо, трябва да се свържат с търговеца и да изискат от него да им върне парите. В случай че не получат отговор или не могат да се свържат – много често той има само една контактна форма за връзка, няма адрес, имейл – тогава може, ако са платили с кредитна карта, да се обърнат към банката издател. Да оспорят плащането, да поискат съдействието на банката. За тази цел е добре да пазят всички документи във връзка с покупката“, обясни Игнат Арсенов.

Арабаджиев и Арсенов призовават всички, които имат съмнение за определени търговци или стоки, да се обърнат към КЗП. При установени нарушения от страна на международни търговци и онлайн платформи в рамките на ЕС, сигнали могат да бъдат подавани на сайта на ЕПЦ.