Иво Райнов
В петъчната вечер се прибирах от работа с мои колеги. Тъкмо бях направил първите стъпки по прословутите стълби под Езиковата, когато усетих жестока болка в глезена. В следващия момент полетях стремглаво по стръмното надолнище. Полетът беше кратък, но тежък . Вече виждах как ще размажа главата си в страничната стена, когато с мъка успях да се овладея на сантиметър от сблъсъка с камъка.
С Божия заслуга се измъкнах от зверското падане само с охлузена ръка. При по-малко късмет полетът върху стълбите можеше да завърши със счупен крака, жестоко усукан глезен или минимум мозъчно сътресение от челния удар в каменната стена. Падането трябва да е било наистина свирепо, щом колегите не можеха да повярват, че съм невредим.Когато се съвзех видях и причината – счупено стъпало,в което не съм видял, защото стълбите под Езиковата тънат в тъмнина. В спокойна обстановка на следващата вечер се убедих, че от шест монтирани лампи свети едва една. Благополучната развръзка бе истински късмет за местната управа, защото в случай на контузия и травма щях да потърся обезщетение по съдебен път с иск срещу безотговорното управление на ловешката кметска власт.
Стълбите под гимназията постоянно крият рискове от злополуки, дори най-елементарната поддръжка изисква продължителни молби кметът да си свърши работата. Така например родителите от предишния ми клас трябваше да пишат писма за да бъдат осветени стръмните стълби. После няколко месеца писах и напомнях на кмета преди да се реши да ремонтира потрошените плочи по стълбите. Само, че който и да е ремонт изисква отговорност и постоянна поддръжка. Още повече, че кметът разполага със звено, на което са вменени подобни функции. Лошото е, че днес Ловеч е много по-разбит и неподдържан.
Подобни рискови стълби и участъци има на много места в Ловеч. Наскоро писах, че е въпрос на време да се случи сакатлък на стъпалата по моста срещу хотел „Лиани“. А когато центъра е окаян и опасен крайните квартали са направо страшни.
Въпреки това стълбите под Езикова не са един от многото порутени и тъмни участъци в Ловеч. Те са далеч по-опасни, защото се изкачват от над 900 деца всеки ден. И ако безразличието към удобството и здравето на гражданите е само дразнещ непукизъм, пренебрежителното отношение към сигурността на децата е престъпна безотговорност. Долу-горе така може да бъде определено поведението на една администрация, която в началото на зимата не е направила необходимото за сигурността на в най-натоварените участъците, за придвижване на учениците. Скоро снегът ще покрие неремонтираните участъци, а в тъмнината и върху леда по стъпалата могат да се случат инциденти с далеч по-драматичен завършек. Моля се да не се случват подобни инциденти, но уверявам, че дори едно дете да пострада ще бъда от тези, които ще потърсят отговорност от местната управа за проявеното нехайство към сигурността и здравето на учениците.
Страхотно изкърпване на улица Христо Ботев. Браво, Кмете! Закърпено криво-ляво като сиромашки кожух през дупка, през две, за да не ни е съвсем скучно, да не губим бдителност, движейки се по нея. Интересно ми е дали кръпките ще си останат на мястото и след първия по-сериозен снеговалеж или ще оттекат в канала?
Сега, когато всеки има възможност да пътува и да гледа как се поддържат градовете в истинската Европа, не е трудно да се извади заключението , че при нас положението е трагично.Градовете от бивша Югославия, където се водиха войни,имат по-европейски вид от нашия. Поддръжката на стълбата под езиковата гимназия и района около нея е само една мостра за състоянието на целия град. Проблемът не е в липсата на пари, а в безотговорността на хората, които са избрани или назначени в общината.
Вероятно никой простосмъртен не знае колко пари са дадени за ремонта на стълбата, но той беше извършен небрежно и с евтини материали.По времето на този ремонт беше разрушен тротоарът под стълбата, а малко по-надолу беше разкъртен и невъзстановен от ВК. Стълбата се ерозира най-вече от дъждовните води, защото приемната шахта в горния край е затлачена и никой няма грижата да я почиства. Да се подменят изгорелите лампи вероятно ще трябва да се пишат много нови молби и сигнали.
По- голямата опасност за преминаващите ученици е нерегулираното кръстовище, което е до стълбата, където хаосът става все по-голям. Може би господин Райнов и директорът на гимназията, който също е общински съветник, трябва да опитат да принудят бездушните чиновници да направят необходимото за обезопасяване на района!
само там ли е опасно
Ако за стълбите е виновен кмета, то кой е виновен за неугледния вид на входа на много елитната гимназия ? А как изглежда градинката пред общежитието за момчета.Претенции и фукни огромни на всички – на директор на учители. Но жестоката истина е, че тя също е част от кухата българска образователна система. А пропуснах да кажа за отношението към децата и родителите небогаташи. Какво е то ли? Едно, на пренебрежение и дори презрение. Защо не попишете и за този феномен, г-н Райнов? Ако пък разберете кое е детето ми ще му доразкажете играта.
„Те са далеч по-опасни, защото се изкачват от над 900 деца всеки ден.“
Сигурно толкова и слизат всеки ден. Рискът е двоен.