Подготвено от Радка Рашева
От всички празници за мен най-хубав беше и си остава Коледа. Дойдеше ли зимата, започваха ли снеговете и студовете, чакахме Нова година и Коледа и брояхме с нетърпение дните до тях, а с всеки изминат ден се чувстваше подготовката, напрежението в хората, в търговията, в занаятчийството, в жилищата. Чиновниците чакаха своята тринадесета заплата, търговците се затрупваха с нови и нови стоки, занаятчиите произвеждаха повече и по-хубави изделия, учениците се подготвяха с програми за празниците, а ние, децата, какво можехме да правим, освен да слушаме повече и да чакаме хубавите мигове. Снегът валеше, валеше и трупаше. Почти не съм запомнил Коледа без сняг. Старите казваха: „Дебел сняг, дебел комат!”
Купувахме си елха или борово дръвче от пазара, който ставаше в двора на пожарната. Баща ми го поставяше в каче с пясък и вече украсяването е наша работа. Братовчедка ми, като по-голяма, ни показваше как от шарени хартии да изработим гирлянди, с бронз да бронзираме орехи. Правехме книжни кошнички, барабанчета, кубчета и тук-таме се поставяше някоя готова (купешка) играчка. Накрая баща ми слагаше десетина малки крушки, различни по цвят, които Станю Христов беше продал. Те, като се включеха в тока, светеха идеално, феерия. Но само баща ми ги пипаше, защото на децата беше забранено да играят с ток, нещо много страшно и опасно!
На 6-и януари – Бъдни вечер! След вечеря се събирахме всички от целия двор в стаята при елхата. По това време винаги все някой извикваше баща ми по бъза работа и той излизаше, а то – каква била работата, разбрах много по-късно. Той се е правил на дядо Коледа, но тогава за това и дума не можеше да става. И ето, угасваха лампата, светеше само елхата. Обясняваха ни, че на стареца му пречела светлината, а то да не можем да познаем баща ви м ролята на дядо Коледа. Пристига той, облечен в един голям вълчи кожух, с голяма червена шапка, на лицето му маска, с дупка за очите, залепени дълги бели мустаци и брада от вълна. Подпира се с дебел кривак и носи голяма кошница с подаръци. Затаили сме дъх и сме го зяпнали с малко страх и вълнение, уж е добър, ама страшен ни се вижда. Вади той подаръците и ни извиква по имена, като ни кара да му кажем стихотворение или изпеем песничка. Изпращаме го, светват лапата и всеки бърза да развие и види подаръка си. След малко пристига и баща ми и ние започваме да му се хвалим кой какво е получил. Детска радост!
Късно, когато вече бях пораснал, веднъж на тавана в една мукавена кутия открих маската, калпака, кожуха на дядо Коледа.
На другия ден вече е Коледа. Замирисва на печени пържоли, на кървавица. Отвън на двора разгаряха огън и там се печаха пържолите.Почти от всеки двор се носеше приятна миризма.
На първия ден на Коледа посрещаха гости именниците: Христо, Райна, Радка, а на третия ден – Стефановци и Стояновци.
През нощта на Бъдни вечер срещу Коледа от 3-4 часа тръгваха по-големите момчета – коледари, да пеят по къщите „Ой, Коледо, мой Коледо, родило се е Боже чедо!”През деня ходеха малките деца-коледарчета. Тях обикновено ги водеха по-големите братчета и сестричета. Така аз водех моето братче. Майка ми усукваше от дебели вълнени конци (различни по цвят) едно шнурче, което премяташе през рамото му и му нанизваше кравайче. Ходехме у роднини, познати и навсякъде ни даваха кравайчета и по някой лев, които събирахме в кибритени кутии. Връщахме се с цял наниз от кравайчета и с парички.
Откъс от книгата на д-р Пепо Йонов. ЛОВЕЧ град на
моите детски години. Спомени. (2012).
Бележки за автора: Д-р Пепо Йонов е роден на 31 юли
1927 г. в Ловеч, в заможно търговско семейство. Завършва
стоматология през 1954 г. До пенсионирането си работи
в родния си град. След 1991 г. открива първия частен
стоматологичен кабинет в Ловеч където работи до края на
живота си.