КОЙ реди пешки по пътя на Казанджиев към четвърти кметски мандат

Иво Райнов

Ловеч е красив град с богата история и достойно минало.

Днес  е една застаряваща и обедняваща общност. Прочетох, че Ловеч е 20-ти във временното подреждане на традиционната класация за „най-добро място за живеене“. Възможно е до финала да запази позицията, но този  факт ще бъде като гротеска на фона на истинския живот. Мнение по въпроса имат стотиците младежи, които ежегодно напускат града, хилядите, които работят зад граница, десетките семейства, които се изселват в други по-малко добри за живеене селища… Ловеч е беден.

Тук работата е нискоквалифицирана, недостойно платена и все по-малко. Защото управляват политически котерии, а влиянието на сиви бизнесмени се легитимира от общинската власт. Законът е фасада, зад която се прикриват управленски нарушение, а дори и престъпления. Тук времето е спряло в годините на зрелия социализъм и носи благоденствие на няколко обсипани с влияние и власт фамилии.

Днешният Ловеч е беден, празен и посърнал след две десетилетия управление от партийните другари Еврев и Казанджиев. Последният посяга към четвърти мандат, който вече съвсем не изглежда абсурден.

Смисълът на политиката е в сблъсъка между позициите на статуквото и промяната. Взаимодопълващи се страни на една и съща политическа диалектика. Когато промяната блести, статуквото бледнее. Ако промяната не вдъхновява, статуквото изглежда разумната алтернатива.

Промяната е различен път. Тя опонира, противопоставя се, респектира. Промяната не черпи енергия от сянката на нечий авторитет. Тя има лице и имена. Промяната е персонална като позициите на хората, които я представляват. Всички знаем имената на статуквото в Ловеч – БСП и ДПС. Какво, обаче, пише на знамената на промяната? За наивно вярващия в месии местен гражданин там пише ГЕРБ.

Казват, че вече мирише на местни избори (до октомври има по-малко от шест месеца), но мирише ли на промяна?

Под герберското знаме е толкова тихо и безметежно. Вместо в местния общински съвет гордо да плющи в слова и позиции, то свенливо се вее, ту наляво, ту надясно и плахо поляга върху банките на статуквото.

ГЕРБ разполага с човешкия ресурс да представлява гръмогласно промяната в ловешкия общински съвет.

Дванадесет съветници може и да не са достатъчни за да бъдат спрени своеволията на кметското статукво, но дванадесет гласа могат да бъдат твърде шумни, за да не бъдат чути и твърде заплашителни, за да бъдат подминати.

Дванадесет души са сериозна сила срещу всяко беззаконие. Дванадесет души могат да бъдат апостоли на промяната. Но когато по-голямата част от тази дузина натискат бутони в подкрепа на БСП и ДПС, те извършват ритуално покушение срещу промяната. Както на последното заседание на общински съвет, когато осем съветници на ГЕРБ подкрепиха искания от Минчо Казанджиев едномилионен дълг от фонд ФЛАГ.

Проблемът не е в сумата на дълга, а в няколко дребни детайла.

Видимо разстроена госпожа Ирина Митева, водач на съветниците от ГЕРБ, заяви, че ГЕРБ ще подкрепи дълга въпреки, че ИМА КУП ЗАКОНОВИ НАРУШЕНИЯ. Допълни, че подкрепата се дава за доброто на гражданите. Подобни думи не галят ухото на гражданите, а горят надеждите в душите им. Защото ако не приемаш управление, което гази закона, не го подкрепяш!

За какво гражданско добруване става дума, когато госпожа Митева е абсолютно наясно, че по-голямата част от този дълг (800 000 лева) се взима с лицемерни аргументи.

Кметът твърди, че парите са нужни за компенсиране на санкция по стар проект. В доклад, подписан точно от госпожа Митева, като председател на закрития Фонд по приватизация, е посочено, че кметът вече е изтеглил 724 000 лева от фонда със същите аргументи. Ако сегашният заем е необходим за да се върнат парите във фонда, срещу каквото обещание кметът получи разрешение от общински съвет, нека бъде подкрепен, но всички сме наясно, че такова намерение няма. Следователно гражданите вече са платили санкцията, а сега ще трябва да плащат нов дълг, прикрит зад същите йезуитски обяснения.

Къде точно е доброто за гражданите?

Да,  госпожа Митева е абсолютно права, има куп законови нарушения. Като например забраната общински съвет да разрешава дългосрочен дълг 39 месеца след своето конструиране. Подкрепата идва в четиридесетия месец. Отстояването на закона е заявка за промяна, заобикалянето му е безпринципна игра със статуквото. Моделът Казанджиев е истински погром върху авторитета на общинския съвет, превърнат в орган за услужливо гласуване на всеки ищах на кмета. Казанджиев многократно си е позволявал да действа преди да е получил разрешение от местните съветници, но дързостта му да поиска дълг две седмици преди одобрението на общински съвет е висша форма на управленска наглост. Затова гласуваната подкрепа е съучастие в сриването на авторитета на общинския съвет.

Държа да отбележа, че без гласовете на ГЕРБ нито едно от предложенията за дълг нямаше да получи разрешение от общински съвет. Всеки съветник  имаше ясен избор между закона и беззаконието, между промяната и статуквото. ОСЕМ ДУШИ ИЗБРАХА СТАТУКВОТО. ГЕРБ се оказа на страната на статуквото и в гласуването за попълване борда на „Общински пазари“. С гласовете на господата Пламен Сизийски и Пламен Герганов бе одобрена кандидатурата на ДПС в лицето на Севдие Кулаалиева. Забележете не коментирам отказа да подкрепят алтернативната кандидатура (Иван Арабаджиев). Съветниците от ГЕРБ можеха да издигнат свой достоен кандидат или да не подкрепят нито едно предложените. Те, обаче, избраха да ЗАСТАНАТ НА СТРАНАТА НА ДПС И БСП, защото без тези два решителни гласа бордът оставаше непопълнен. Тук е мястото да сложа и точка на едни предълги спекулации за мое гласуване от миналата година във връзка с борда на ВиК. За тези, които забравят ще припомня, че тогава не гласувах, пак заради очевадни противоречия на предложението със закона. Моят глас не е избирал Тихомир Матеев и никога не би избрал кандидат на ДПС и БСП. „Приятелите“ от ГЕРБ натиснаха съзнателно бутоните за да осигурят нужните гласове за коалиционното предложение на ДПС и БСП!

Разбира се всяко поведение си има обяснение. По-късно стана ясно, че съветниците от ГЕРБ за били посъветвани за дискутираните гласувания от свой партиен началник, поставен високо в държавното управление на България. Не е трудно да се досетим, че въпросният началник е спазарил нещичко с кмета Казанджиев, а сделката е скрепена с унизителното поведение на герберските съветници. Класическа изява на печално известния модел „КОЙ“, в която политици от уж различен цвят си разиграват партия шах с поделени облаги и жертват  група пешки.

Докато „КОЙ“ реди пешките шахматните разигравания все ще бъдат в полза на Минчо Казанджиев. Затова четвъртият мандат е все по-близо, а промяната химерична. Покушението срещу надеждите не започна с тътена на топове, а с пленяването на няколко пешки.