Иво Райнов
Харесвам музикалните състезания, макар да изпитвам значителни съмнения в честността им, когато са поставени в реалити формат. Естествено съм наясно, че това, което печелят участниците забавлявайки българската аудитория са жълти стотинки в сравнение с тлъстите пачки, влизащи в джобовете на продуцентите. Такива са правилата на пазара и надявам се всички пораснали хора ги познават. За разлика от децата. Те са наивни, ентусиазирани и лесно достигат върховете на щастието щом попаднат в екранни продукции, адресирани до милиони зрители. Затова смятам използването на деца за комерсиални цели за проява на лошо възпитание и поразклатени ценности.
Преди няколко месеца хиената в шоубизнеса Слави Трифонов започна използването на деца във вечерно шоу, чийто морал, съдържание и език са меко казано неподходящи за непълнолетни. Надушвайки намеренията на конкуренцията проведе музикално състезание между малки и крехки за славата момиченца. Да, постави на пиедестала едно талантливо дете, което сигурно буди възхищение у мнозинството българи. Дали, обаче, буди и състрадание, защото малката Крисия е превърната в машина за пари в джоба на продуцента. Детето е разкарвано като панаирджийска мечка от град на град и принудено да води интензивния живот на голяма звезда. Колко е по силите на една десетгодишна психика ще покаже времето. Децата трябва да имат детство, а не препълнен календар от участия, носещи хубави печалба на „откривателя“. Някъде четох, че Крисия вече е съсипана от умора и си иска забавленията, които толкова обича всяко дете. За да бъде шоу партньорка на друга перверзия на Дългия, господин Андреев, Крисия ще трябва да напусне училище. Разбира се със съгласието на родителите и през вратичките, които българското законодателство е оставило. Според слуховете майката на Крисия направила хубава сделка и е договорила чудесна заплата за дъщерята – 2000 лева, които обаче няма да постъпват в сметка на малката…
Няма съмнение, че Трифонов е оценил добре златната кукла, която създаде. Не знам обаче, какво се крие зад родителското съгласие за експлоатацията – увереност, че правят най-доброто за бъдещето на детето или обикновена човешка алчност.
Конкуренцията не закъсня и от началото на тази седмица започна шоуто „Големите надежди“. Музикално състезание, което носи всички негативи на проведеното от Трифонов шоу, само че струва много повече пари.
В първото представление видях 10 деца, които се стремят да изглеждат като възрастни, да говорят като възрастни и да се държат като възрастни. Толкова много невъзпитателно подражание и изтъняла поведенческа девственост. Част от децата бяха кичозно за годините си облечени и говореха със заучените фрази на видени по екраните псевдозвезди. Тези дечица вече са абсолютно убедени, че са неземно талантливи и утре със сигурност ще страдат, когато отпадат от състезанието. Четох правдивите думи на Райна Кабаиванска, че най-голямото престъпление към тези деца е психическата травма, която ще остане у тях след състезанието. Защото ще живеят с неудовлетворението, че са нерелаизирани таланти.
Ясно е, че и в този формат зад умилението от способностите на децата се чакат много пари. По-голямата част от които ще осребрят поредният успешен проект на Маги Халваджиян. Трудно мога да бъда убеден, че тук няма експлоатация на деца. Първо тяхното съгласие няма значение, после има нарушение на правила и права.
Например шоуто е лайф и за всички, например за Агенцията за закрила на детето е видно, къде е огромна група малки, тридесет минути след вечерния час (22.00). Преди време служители от същата агенция ни направиха на „луди“, защото сме задържали няколко провинили се ученици на съвет след този вечерен час. Все си мисля, че е в пъти по-смислено подобно шоу да се записва в ранните часове за да не се измъчват децата. А когато става дума за нарушени права си струва да се поровим в текста от Конвенцията за правата на детето. Там има много настъпени клаузи, но една направо пищи от потъпкване. Записана е в чл. 32 и третира полагането на труд в полза на други хора и пренебрегването на минималната възраст за започване на работа.
Има ли съмнение, че тези деца работят в полза и за печалбата на други хора? Поредно доказателства, че на нашите географски ширини нито държавата, нито родителите, нито телевизиите се интересуват от правила. Важни са само парите.