Дарина Палова, ПДИ
Във връзка със зачестилите запитвания какъв е редът за налагане на глоба за неизпълнение на съдебно решение по дело за достъп до информация, представяме коментар по темата.
Осъдих председателя на държавна агенция да ми предостави достъп до обществена информация. Предмет на делото бяха няколко въпроса, свързани с финансовата дейност на агенцията. Решението на съда отдавна влезе в сила, но информацията така и не ми е предоставена. Към кого да се обърна, за да се предприемат законови действия по изискване на обяснения от административно задълженото лице и да му се наложи глоба?
Спечелено дело, но не съвсем
Всяка година съдилищата разглеждат стотици дела срещу откази за достъп до информация, както на местни, така и на централни институции. По голяма част от заведените дела съдът се произнася в полза на търсещите информация, но какво се случва след това? Лесно ли гражданите получават исканата информация? Чия трябва да е инициативата – на спечелилия или изгубилият делото? Доколко ефективно е съдебното решение при положение, че делото е спечелено само на лист хартия, а на практика институциите се правят, че такова нещо няма? Все въпроси, които остават нерешени и без отговор от години. Както е известно съдът не следи служебно за ефекта на съдебните актове, което означава, че след като се е произнесъл по един правен спор съдът се насочва към разрешаване на следващия, а развитието на приключилото дело остава в ръцете на страните. Не е тайна, че администрацията няма респект от работата на съда и често прави всичко възможно, въпреки отсъденото в съдебното решение, да мотае и бави хората, подали искане за информация. Практиката на ПДИ показва, че рядкост са случаите, в които след като съдът е отменил един отказ и задължил институцията да предостави информация по заявлението, това действително се прави. По-често следва пълно мълчание и бездействие и за спечелилите делото, остава търпеливото очакване някой ден осъдената институция да предостави нещо от поисканото. И тук в помощ на всички безславно очакващи идва възможността да се поиска от съда налагане на глоба на длъжностното лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. И както винаги се оказва, малко по-различно е да искат да ти вземат нещо, пък било то и 200 лв. от това да те накарат да дадеш – пък било то малко информация, при това обществена.
Процедурата по налагане на глоба
След като решението е влязло в сила и е минало известно време, в което органът не е предприел нищо по изпълнение на решението, възможно е да се подаде искане за налагане на глоба. Тя се налага по реда на чл.304 и сл.от АПК и в производството лицето, което иска това административно наказание, не е страна. Производството е между наказващия орган – съда и длъжностното лице, неизпълнило съдебното решение. След подаване на искането съдът (председателят на съда или определено от него лице) се произнася в закрито заседание. Видно от съществуващата съдебна практика глобата се налага при кумулативното наличие на три положителни предпоставки: влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение на административния орган; органът да е узнал за задължението, което следва да изпълни (чрез изпращане на препис от съдебното решение), и да не е предприел стъпки по изпълнение на решението, т.е. да е налице неизпълнение. Когато става въпрос за първо неизпълнение – глобата е 200 лв , при последващо е по-сериозна – по 500 лв за всяка от седмиците закъснение. Съгласно чл. 306, ал. 5 от АПК постановеното разпореждане може да се обжалва в седемдневен срок пред тричленен състав на съответния съд. Подаването на искането е директно до съда, а не чрез органа. На него, така или иначе ще му се предостави възможност да представи доказателства за изпълнение на съдебното решение или пък да даде обяснения защо не е налице изпълнение. Колкото до административно-наказателната отговорност тя по дефиниция е лична, т.е. глобява се лицето, извършило нарушението и то следва да плати глобата.
Ефектът от разпореждането
за налагане на глоба
Наскоро, благодарение на наложена от съда глоба, Община Елин Пелин наруши спазваният около година ритуал за мълчание и предостави информация по заявление на Елена Методиева. Със заявлението си от 25.03.2013 тя поиска информация, свързана с въвеждането на такса в размер на десет лева за всеки един от родителите на дете, постъпващо в общинска детска градина за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения. Според Елена Методиева въвеждането на тази такса е поредният повод за събиране на пари (в случая по двадесет лева от семейство) за нещо, което общината служебно може да издаде, още повече когато става въпрос за общинска детска градина. Какво смята по въпроса общината не стана ясно, тъй като никой не отговори на заявлението. С помощта на ПДИ беше подадена жалба и заведено дело пред Административен съд София – област. Делото също не бе отчетено като нещо важно, тъй като общината не изпрати представител и продължи да се прави, че такъв въпрос не е задаван. След спечелване на делото през есента на 2013, въпреки че общината бе задължена да се произнесе по заявлението, отново нищо не се промени. В края на ноември Елена Методиева подаде искане за изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което учтиво поканихме общината да отговори на подаденото през пролетта заявление. Нова доза мълчание. В крайна сметка в началото на 2014 беше подадено искане до съда за налагане на глоба за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт. С разпореждане от 10.03.2014 съдът осъди кмета на Община Елин Пелин да заплати глоба в размер на 200 лв. по сметка на Административен съд София – област за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение по заведеното дело.
Оказа се , че само и единствено по този начин общината може да бъде накарана да отговори на подаденото заявление. И отговор наистина последва. По-интересното е, че в решението за предоставяне на информацията е посочена дата 11.02.2014, т.е. предхождаща разпореждането на съда, а самото писмо с решението беше получено от Елена Методиева около две седмици след налагане на глобата – на 21.03.2014. Проблемът с датите е меко казано странен, още повече, че в разпореждането на съда четем: „Ответникът – кметът на Община Елин Пелин в дадения му с разпореждането от 05.02.2014 година 14-дневен срок и по реда на чл.306, ал.3 изр. 1-во[1] от АПК не е предоставил становище, съответно не е изложил доводи, касаещи основателността на искането“. Остава въпросът защо общината не е представила на съда въпросното решение след като (видно от датата) е разполагала с него? Мисля, че не е трудно да се досетите.
[1] чл.306 (3) Преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства.