КОЙ иска да си мълчим за кражбите в Ловеч

Иво Райнов

През седмицата ми припомниха моя статия, писана преди година за гражданското малодушие пред безогледните кражби, които ни заобикалят. Година по-късно нямам причини да мисля различно. Плашат хората за да не ровят. Други следват здравословно обществено поведение, защото знаят, че мълчанието осигурява работа, спокойствие и редовно хранене. Има и такива, които са безмълвни от глупост, просто част от пейзажа, макар понякога да мисля, че пейзажът е твърде широкоъгълен.

Перефразирайки една мъдра мисъл бих казал, че лъжата не се крепи върху красноречието на лъжците, нито под чадъра на порочните съдебни практики, а върху приведения гръб на мълчаливите конформисти. Никой мошеник не е по-силен от въпросите на общността, никое престъпление не може да се скрие от публично споделената истина. Мълчанието е убиец на надежди, справедливост, съдби, бъдеще. няКОЙ чака да забравим, няКОЙ иска да мълчим, няКОЙ иска да се примирим.

Да ама ние помним, крещим и ще се борим докрай. Заради личното ни достойнство, заради гражданската ни съвест, заради истината, заради възмездието, заради Ловеч! Затова питаме какво се случва със съмненията за корупция, измама, обществени злоупотреби, прахосване или отклоняване на публични средства. Питаме…

Защо все още никой не е потърсил отговорност на онези, които съсипаха ловешката болница. 6 милиона дългове, неизгодни договори, прогонени специалисти, обречено здравеопазване. Не е ли достатъчно?

Защо се налага да оздравяваме общината? Как се стигна до тук? Къде са парите? Кой ще понесе отговорността за  усмирителната риза „оздравяване“, която почти не ни оставя шансове да се развиваме през следващите години?

Съмненията за триста и шестдесет хилядна измама, пристигнала с едно туристическо влакче са публични. Във Враца вече го доказаха, а тук все още няма публично признание, още по-малко обвинени.

Защо обществено известните факти, че няКОЙ щедро е приемал тонове отпадъци от други общини на нашето депо и то на двойно по-ниска цена остават без последствия и наказание?

Защо никой не е посочен за безотговорното управление на проекти, които трупат финансови щети на общината за да ремонтира новопостроени центрове за социални услуги?

Всички научиха, че счетоводителката в най-голямото ловешко училище е отклонила повече от 100 000 лева. Година по-късно всичко тъне в съзаклятие. От кога кражбата на публични пари е деяние, което не е достатъчно да има обвиняем?

Нарочна ревизия доказва, че регионалната организация на ловешката синдикална структура на „Подкрепа“ е ощетена с повече от 30 000 лева. След година свенливо мълчание няма дело, няма и възмездие.

Мога да продължа, но и този списък е достатъчен за да осъзнаем, че живеем в град, прояден от корупция, източван от кражби и обречен от безразличие. Не питам виновните, те ще продължават страхливо да се крият под чадърите. Питам онези, които имат административното положение, общественото задължение и човешката доблест да се грижат за интересите на гражданите. Питам и смълчаните граждани. Нима ви харесва да живеете без справедливост, възмездие и надежда?!