Когато тъга се спусне над празника

Иво Райнов

Вчера Ловеч се насилваше да празнува. Празникът приличаше на усмивка, избродирана върху намачкан плат. Събития и концерти не липсваха, но я нямаше общността, а разединението личеше в отсъствията и думите. От седмици Ловеч е огласяван от протестните викове на медиците от бедстващата многопрофилна болница, работниците от едно от малкото работещи промишлени предприятия, „Елтос“, събират подписи за запазване на прехраната си, ден преди празника зверски и необезпокоявано бе пребит заместник-кмет на общината.

Напрежението, съмненията и слуховете не стихнаха и през вчерашния ден. Дори тържествената сесия на общинския съвет загуби от възторга си след тъжните думи на Константин Илиев. Новоудостоеният почетен гражданин в своето кратичко слово благодари за честта и упрекна за недостатъчната грижа, разказвайки за гротеската да празнува кръгла годишнина на читалището в родното си село (Горно Павликене) под дъжда, защото сградата няма покрив. А както каза големият драматург там е помирисал грим и залюбил театъра. Ако не е гротеска е ирония!

Проблемите си пробиваха път в разговорите и някак изместваха радостта. Един медицински работник ми каза дословно „крепостта я започнаха с атаки отвън, но я превземат със съюзници отвътре“. И ми разказа за поредното отделение, което се готви да затвори врати – офталмологията. През май ще ползвали платен отпуск, после неплатен. Не знам дали да вярвам, не знам какво да мисля. Абдикация или обикновена човешка реакция срещу унизителното отношение на държавата, която не заплаща с месеци труда на лекарите и болничен персонал? Нямам право да обвинявам никого, но не проумявам как точно хората, заемали постове в бордове или получавали най-високите доходи в болницата си тръгват първи!

Спомнете си кардиологията , пулмологията… Разбира се тези факти не оправдават властта на всяко ниво от йерархията. Крайно време е да се проумее, че всеки избран е отговорен. Хората избират с вярата да бъдат защитавани и подпомагани. В управлението хората са част от проблема или част от решението. Във всеки други случай са част от пейзажа! Крайно време е играта на спасители и демони да престане. Съсипването на болницата има история, дълга и срамна. Точно затова ще публикувам всички отчети на представителите на общината в общото събрание на болницата и решенията на местния общински съвет от 2006-та година до днес. Със сигурност ще има имена на хора, които днес се правят на херувими или се изживяват като месии!

Пак във вчерашния ден усмихнатите мисли се сменяха от загрижени въпроси. Позволих си да се надявам на справедливост и истина по случая с пребития заместник-кмет. Отговаряха ми с едни и същи думи – „нищо няма да се бъде разкрито и делото ще бъде приключено“. Ужасяващ обществен консенсус по отношение на ефективността на полиция, следствие, прокуратура и правораздаване! Как да бъде иначе, след като има примери за колосални кражби на обществени пари, чиито извършители с години стоят неосъдени и скрити под чадърите на мълчанието. Обществено известни престъпления със синдикални каси, общински средства, училищни бюджети, финансови потоци от здравната каса… Няма наказани, няма дори посочени с пръст!

Затова вчера хората се насилваха да празнуват. Уплашени за работата, загрижени за утрешната здравна помощ, отчаяни от грабежи, обезверени от неправда. Май наистина не е празнично! Да ще се повторя, но държа да се чуе. Няма демони и спасители, виновни и неопетнени. Всички избрани сме отговорни! Налага се да си изберем опцията – част от проблема или част от решението!