Фани Давидова, ПДИ
“То гражданите хубаво имате права, ама административният орган няма ли?” – пита ме служителката по достъп до информация в един от регионалните инспекторати по образование (РИО). Казусът: В инспектората постъпило искане за достъп до информация, с което заявителят поискал констативните протоколи от извършени проверки на конкретно училище от страна на РИО за последните 4 години.
„Ние тази гражданка я познаваме, обясняваше служителката, не може ли поне да каже за какво й трябва толкова информация. Да си мотивира искането, пък ние да преценим какво й трябва.“
Опитах да обясня на служителката, че ЗДОИ гарантира равно право на всички граждани да получат еднакъв по обем достъп до информация без да доказват конкретен интерес и тъкмо това е смисълът и духът на закона, но тя не остана доволна.
„Ами дали е точен предметът на заявлението? Да взема да го върна за уточняване?“ – продължи да упорства служителката.
Зачудих се какво по-точно от това: „Моля, да ми предоставите констативните протоколи от извършените проверки за последните 4 години на училище Х“. Кратко и ясно формулиран предмет на заявление. Безспорно обществена информация, очевидно наличие на обществен интерес, тъй като става въпрос за проверки на общинско училище, в което учат доста деца. Накратко: заявление като слънце. Изложих тези аргументи пред служителката, но тя съвсем се ядоса и извади последния си коз: „Констативните протоколи не са самостоятелни документи – те са част от административна преписка и не могат да се предоставят самостоятелно!“
Отговорих, че да първи път чувам подобно ограничение на достъпа до информация. Още повече че именно констативните протоколи и крайните актове, с които приключват проверките си административните органи са тези, които впоследствие подлежат и на обжалване, така че няма съмнение, че са документи със самостоятелно значение и следва да бъдат предоставени по реда на ЗДОИ. „Е, да, но знаете ли какво е при нас в РИО? Мелница! Правим непрекъснато проверки по различни поводи – това е много работа. Ще го върна за уточнение на предмета това заявление!“
Така в леко изострени отношения приключи нашият разговор със служителката от РИО.
Независимо от обема информация, поискана от заявителя, в случай че не са налице предвидените в ЗДОИ ограничения, информация следва да се предоставя. Действително, законът предвижда възможност (чл.30,ал.1 ЗДОИ) за допустимо удължаване на срока за предоставяне на достъп, в случаите в които поисканата информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка. В тези случаи административният орган следва да изпрати уведомление до заявителя и да посочи причините за удължаването на срока.
По идентичен с горния казус, в свое решение № 16287 от 12/18/2012, пето отделение на ВАС приема, че административният орган неоснователно е мотивирал отказа си с твърдение за големия й обем и необработеност – доколкото такова основание липсва измежду изрично записаните в закона – чл.37 ЗДОИ. Съдът отменя отказа, указвайки на административния орган възможността да удължи срока за произнасяне.
Гледам, че се споменава ВАС. Е та какво ще направят, след като съдия Дианка Дабкова от ЛАС направи сума и простотии срещу мен а от ВАС не и пречат по никакъв начин. Е вярно е не ги и потвърждават. Ами сегашния ни Омбудсман нали от там са го изкопали. Е па получих неграмотен отговор като им писах за баат Минчо, че не ми отказва достъп до информация и всичко се оказа, че му вярват. Отделно Общинарите сами си признават, че ми нарушават правото на свободно придвижване ама никой не го видя. А пък изобщо не ми отговарят как така по наше село за последен път съм подписвал договор за даване на ниви под арента през 98-ма а нивите си се обработват?
А бре ми добре си живеем в османската империя на европейските комунистически републики дето всеки страдащ и от комунистическо полудяване може да си прави каквото си поиска.
Какво от това, че има заКОН за достъп до обществената информация след като има чл. 58 от АПК (Апват и Пиийват Комунистите по Асфалтирания Път към Комунизма)? От баат Минчо все още не мога да получа необходимата документация за започване на строежа на храма на сатаната, Заповедтта с която на мене ми се забранява влизането в Деветашката пещера а на другите не се забранява, ….. Ма нормално е след като нашето съдилище не ми дава решенията си по наказателните дела който водеха срещу мен и никой от Европейските институции няма необходимата квалификация да ми съдейства да ги получа.
Явно цялата история за Достъп до обществена информация е за заблуда, че тука има демокрация и някой елементи обслужващи някое БКП да вземат заплати
„Фани Давидова: Зад усвояването на европейските средства трябва да стои някакъв продукт
Фани Давидова, юрист от програма „Достъп за информация”
Водещ: Управлението на европейските фондове и т.нар. усвояване на пари от проекти по европейски програми отдавна е гореща тема в обществото и по правило е сред приоритетите на властта. За повечето хора обаче е трудно да се ориентират каква полезност стои зад тези европейски усилия на институции и на правителствени организации. В седмицата, когато въпросът как ще се управляват европейските пари отново е на вниманието на властта, след като от Брюксел заявиха категорично, че искат институция, която да отговаря за контакта с тях, поканих за разговор Фани Давидова. Тя е юрист от Програма „Достъп до информация”, но преди това наш колега журналист, за да направим този дистанциран поглед към това що е то европейски пари и как се харчат те в България. Здравей, Фани.
Фани Давидова: Здравейте.
Водещ: Да започнем от обичайния начин, по който сме свикнали да оценяваме свършеното по един или друг европроект. Обикновено говорим за това какъв процент от европейските пари са усвоени и сякаш това ни е мерилото до колко сме способни да се справяме с тези дейности.
Фани Давидова: Ако това е мерилото наистина колко процента са усвоени, мисля, че всички или повечето европейски фондове може да бъдат насочени лично към мен, аз прекрасно ще се справя с простото усвояване. Работата е там, че зад усвояването обикновено е добре, поне на мен така ми се струва, да стои някакъв продукт, и ако този продукт можем да го видим и да го пипнем, още по-добре.
Водещ: Това откъде идва, според теб, от неразбирането на тази европейска процедура, от улеснението да кажем „толкова пари са похарчени” или от някакъв опит да се прикрие какво всъщност се върши по тези проекти?
Фани Давидова: По принцип да се говори общо и да се сложат европейските проекти под общ знаменател е страшно трудно, защото европейските пари, които идват към България, те са по различни програми и от тези програми се очакват различни неща. На мен ми се струва, като дебело искам да подчертая, че изобщо не съм специалист по европейски фондове и европейски програми, общо взето аз разсъждавам с главата на средно статистически българин и си задавам въпросите, които той си задава. Предполагам, че от парите, които идват към земеделието, се очаква едно подпомагане на хората да си купят машини, да си обработват по-добре земята и въобще да се подпомагат земеделските производители. Предполагам, че това е едно от перата по тези програми. Тази статия във в-к „Дневник”, която аз написах преди няколко седмици, тя беше доста весела, според мен, статия, но явно не е развеселила много хора, което безкрайно ме изненада. Тя беше свързана с харченето на пари по програма ОПАК. Това означава пари, които ЕС отпуска на България, за да повиши администрацията административния си капацитет, което просто означава, че Европа ни дава едни пари, за да може нашата администрация да предоставя по-бързо административни услуги, да научи добре законовите си задължения, колкото и абсурдно да звучи това. Между другото, ако се сметне какви пари са дадени за обучение на българската администрация от 1989 г. до ден днешен, мисля, че цифрата ще е доста впечатляваща.
Водещ: Да, на фона на ефекта, който ти констатираш, ти каза весела статия, тя беше с чувство за хумор, но констатациите никак не бяха весели.
Фани Давидова: Между другото, като говорим за неща, които могат да се пипнат и които да се видят. Нещо, което може да се пипне и да се види, е например изпълнението на държавната администрация по Закона за достъп до обществена информация. Ето това е нещо, което може да се види, защото по Закона за достъп до обществена информация администрацията, административните структури, общини, области, органи на централната власт имат 5 неща, които трябва да публикуват на интернет страниците си.
Водещ: И това е истинската прозрачност, а не онази, която стои в проектите за подобряване контакта с гражданското общество?
Фани Давидова: Ето това е нещо, което може да се пипне и да се хване. Значи, администрацията ще подобри административния си капацитет и ще стане по-прозрачна, когато изпълни задълженията си по Закона за достъп до обществена информация и качи определена категория информация на интернет страниците си. Не знам обаче, мисля че на пръсти се броят администрациите, които наистина си изпълняват стриктно и в цялост задълженията по закона. Ето това е нещо, което може да се пипне и да се оцени.
Водещ: Впрочем, когато ти проучваше тези проекти по Оперативна програма „Административен капацитет”, доколко беше лесно да разбереш какъв е резултатът от вложените пари?
Фани Давидова: Аз съм направила проучване, което абсолютно всеки може да направи, едно от хубавите неща на достъпа до информация е, че неочаквано може да излязат много интересни неща. Всичко това, което аз съм прегледала, са резюмета на проектите, финансирани по програма ОПАК, които се намират на интернет страницата на ОПАК. Така че, да речем, бившето Министерство на държавната администрация е изпълнило задълженията си по закона и, според мен, изискванията на самата програма ОПАК, и е качило всички резюмета на проектите, места на изпълнение на интернет страницата си.
Водещ: Да, но колко информация съдържа това?
Фани Давидова: Съдържа достатъчно информация, че да повдигнем много въпроси. Аз просто се чудя хората, които са оценявали тези проекти, аз предполагам, че не всеки проект е бил оценяван от различен човек, който в никакъв случай не си говори с другия, който оценява друг проект. Най-елементарният въпрос, който си задавам, е как е възможно на територията на една много малка община за почти едно и също нещо да се вихрят по 3-4 проекта. За една община, съвсем условно казано, са изсипани половин милион, за община от 10 хил. души, за да могат те да имат добра, прозрачна, компетентна и умна администрация със самочувствие.
Водещ: Всъщност, това, за което говорим, вероятно не са нарушения по закона или процедура?
Фани Давидова: Аз съм абсолютно сигурна, че нарушение няма. Но, въпросът е каква е полезността, да речем, да се издаде един наръчник на супер луксозна хартия, със супер луксозен печат, многоцветен, гланцов, дебел и съдържащ вътре трудно обяснимо полезна информация. И кой прави оценка на полезността на резултатите.
Водещ: Т.е. на кратко казано, това е същностната и по-голяма тема, не какъв процент от парите сме успели да усвоим, а срещу този малко усвоен процент какво сме свършили.
Фани Давидова: Именно.
Водещ: Ти познаваш работата в неправителствения сектор, доколкото част от бенефициентите, както ги наричаме на тези програми, са неправителствени организации и в другата част държавна институция и администрация, какво, според теб, би следвало да се промени, какво усилие да се направи, за да бъде променено това впечатление, че тези пари отиват не съвсем добре оползотворени?
Фани Давидова: Сред бенефициентите има неправителствени организации, които съществуват от години няма никакво съмнение, че са доказали с дейността си, че правят полезни неща. Аз в никакъв случай не искам да кажа, че всички проекти са смехотворни и всички бенефициенти са взели едни пари и нищо не са свършили. Нищо подобно не искам да кажа. Също така съм абсолютно съгласна, че трябва да бъдат финансирани съвсем нови неправителствени организации, защото не може да има едни свещени крави, които работят на неправителствена територия и само те да бъдат финансирани. Въпросът е, че как една неправителствена организация, която е създадена и чието съдебно решение е излязло три дни преди да се появят документите, и това е видно в интернет, и как една такава неправителствена организация е спечелила кредит на доверие за 300 хил. лв. за една година. Това е огромен бюджет. Също, например, след като аз съм го видяла, а аз съм един средно статическите човек, със средно статистически мозък, след като аз мога да включа, че една неправителствена организация, която в случая кандидатства, за да повишава капацитета на администрацията в своя град, всъщност е създадена от служители на самата администрация. И това всеки може да го направи и да го види.
Водещ: Всъщност, по-дълбокото вглеждане в същността на нещата, на кратко казано, би било особено полезно. В случая аз доста се изненадах от обемната и задълбочена дискусия, която предизвика въпросната статия в „Дневник”, за която ти спомена, което сигурно е добър момент.
Фани Давидова: Аз също съм изумена.
Водещ: Действително толкова много и задълбочени мнения по един такъв проблем не очаквах, че мога да се получат, но това е може би добър знак. Благодаря за този анализ.”
http://www.focus-news.net/?id=f12646