Когато жужи муха в главата (поредната чудесна пиеса на Езиковата)

Иво Райнов

Муха в главата си е пиесата на завършващия випуск. Упорито жужи и не дава мира. Випуск след випуск и така вече повече от четири десетилетия. Сменят се актьори, режисьори, зрители, но мухата си намира нови и нови глави, в които да се вмъкне и да не дава мира поне до априлската премиера. Ние зрителите се радваме, развличаме, дори се превиваме от смях, но дали си даваме сметка какво себеотдаване предшества нашето зрелище. Месеци на упорити репетиции, откраднати часове свободно време, натежали от умора тела. Ето това е да ти влезе муха в главата и да те кара да мислиш за нейното жужене и да следваш нейния полет.

Година след година се убеждавам, че „мухата“ на пиесата е трайно завладяла мислите на Слава. Възхищавам се с какво посвещение работи с тези пораснали деца. Всеотдайност, часове уморителен труд, вместени между многобройните театрални ангажименти. Всичко омесено  с много любов. Чета постовете на Слава и нейните емоционални признания към „децата“. Преди дни писах, че нашата гимназия учи на любов по един невъзможен начин – по езиковски. Надявам се, че Слава вече споделя моята убеденост, че Езиковата „налива“ любов в сърцето на всеки, докоснат от нея.Със сигурност се повтарям, но се налага отново да заявя, че Слава е магьосница. Познавам голяма част от момичетата и момчетата, които изнесоха петъчния спектакъл. На сцената сякаш са други, свободни, вдъхновени, отдадени на представлението. Защото никак не е лесно да се вживееш в роля и да забравиш, че партньора до теб е близък приятел, с който споделяш купони и щуротии. Видях ги повече от добри актьри за краткото време, в което са трупали умения. Всичко това е безспорна заслуга на Слава. Защото ако нямаш чар и обяние, няма как да влезеш в главите на тези тинейджъри. Заедно с мухата, разбира се.

Сигурен съм, че всеки от нашите млади актьори е усетил жуженето и полета на мухата в собствената глава. За всеки от тях отдаването на пиесата е малка жертва. В една от най-важните години от живота, затрупани от работа по своето кандидатстване. Сигурен съм, че много от тях са отделяли така ценното време със страх, дали ще им стигнат силите, раздвоени между мечтания университетски успех и емоцията да преживееш отвътре една от най-завладяващите езиковски традиции. Вярвам, че сега са щастливи, защото бяха прекарсни актьори и направиха с вдъхновяващо старание и обич  още един неповторим спектакъл. Убеден съм, че тяхната игра е запалила мечтите на всеки от следващите випуски. А точно по този начин се пренася неповторимата езиковска традиция – като пуснеш мухата в главите на по-малките.

За протокола випуск 2015 представи пиесата „ Муха в главата“ от Жорж Фейдо. Едно от на-силните представления за последните двадесет години (колкото помня). Отлични актьори, динамично действие, много смях и настроение, което всеки е занесъл в къщи.Великолепна кулминация на училищния празник. От петък всички зрители имаме по още една муха в главата, която ще остави траен спомен. Който е пропуснал непременно да посети представленията през следващата седмица. Зрелището си струва!