Иво Райнов
Доброто управление е простичко действие. Когато ти разкопаят улицата („Стефан Караджа“) заради неотложен ремонт или строителни работи изискваш от строителните и специализирани фирми (ВиК и „Овъргаз“), собственици на подземни комуникации и съоръжения, НЕЗАБАВНО да възстановят пътните настилки в първоначалния вид за своя сметка. Задължават ги чл. 74 от Закона за устройство на територията и чл. 9 от Наредба №1 на Община Ловеч. Изискваш с правата на кмет, който съблюдава за изпълнението на тези задължения, като се възползва от правомощията си по чл. 71 от Закона за устройство на територията и чл. 44 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Наистина е просто, достатъчно е да се следва закона.
Лошото управление е вредно действие. Когато ти разкопаят улицата („Стефан Караджа“), а фирмите извършили ремонта не възстановят НЕЗАБАВНО пътната настилка, започваш да опрвавдаваш изпълнителите, очевадно нарушили закона, с опашати лъжи.
Да речем разказваш историйка, според която си си разпределил задачите с фирмите – те насипват дупките, пък ти полагаш асфалта, ама на цялата улица, че да е по-красиво и удобно на гражданите.Бял кахър е, че въпросната улица я няма в списъка на планирания ремонт до края на годината. Обещаваш, че до края на годината ще го направиш. Нищо, че е минала почти година от ремонта, а законът казва НЕЗАБАВНО.
Нехайното управление е досадна работа. Трошиш си колата и си скапваш гумите в ямите по твоята улица („Стефан Караджа“), пък като ти писне се хващаш за работа и почваш сам (Георги Митев) да пълниш дупката с камънаци . Няма смисъл да викаш неволята. Тя стои невъзмутимо в кабинета си на „Екзарх Йосиф I“ и оправдава нехайството си с опашати лъжи.
Та доброто е простичко действие. Спазваш закона и показваш грижа. Ама от всеки добър управленец не става. Лакардиите и опашатите ги може всеки.
