Когато духът протестира, нацията боледува

Иво Райнов

Протестът на библиотекарите и музейните работници ще мине тихо и почти умолително. Медиите ще го погледнат с крайчеца на окото си като една рутинна новина. На пръв поглед в нея няма сензация. Само на пръв поглед. Защото аз не помня последния протест на тези духовни институции. Ако е имало такъв, трябва да е било доста отдавна. Протестират интелигентни хора. Няма да излязат на улицата, няма да блокират кръстовища. Дето се вика не им достига и жива сила. Затова и протестът им ще доведе до частичен, но незадоволителен успех.
Погледнах исканията им. Настояват за повече средства за финансиране на дейността на културните институции, пари за фондохранилища и разбира се за заплати. Защото със сегашния диапазон от 400-550 лева тяхната квалификация и труд са оценени малко над минималната заплата! Не прочетох да защитават привилегии. Сигурно защото ги нямат.
Направих справка в бюджетите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на културата. За сигурност са предвидени 9 пъти повече разходи, но при средствата за персонал разликата е 14 пъти! Е, приемам разходите за вътрешна сигурност за адкеватни, но се питам дали служителите в културата заслужават няколко пъти по-ниско заплащане. Сигурността дава спокойствие, но културата дава памет, ориентири и бъдеще. От малък посещавам библиотеката. Изчел съм стотици книги от заемния фонд, прекарал съм часове зачетен в морето от периодични издания, предоставени от читалнята. Не пропускам музеите във всеки новопосетен град. Познавам възрожденския плам на тези хора, посветили живота си да пазят, съхраняват, показват и разказат с посланията на книгите и артефактите. Поддържането на библиотечен или музеен фонд изисква условия и средства. Войската не е опазила България от нашествия на силни империи и народи. Ако нацията е оцеляла, дължи го на книгите, паметта и духа.
По време на голямата учителска стачка разговарях с популярния местен актьор Стоян Георгиев. Той сподели, че театърът също страда от недостатъчно финансиране, но актьорите са твърде малко за да накарат обществото да ги подкрепи сериозно. Подобна е участта на библиотекари, галеристи и музейни работници. Недостатъчно малко за да могат да затворят някое възлово кръстовище в София или областните центрове. Бих казал и твърде интелигентни за да прибегнат до уличен натиск. Точно затова имат нужда от подкрепата на всички съсловия на духа. Едно от най-многобройните, духовно и професионално свързано с библиотеките и музеите е учителското съсловие. Няма нищо по-логично от това да застанем зад исканията на библиотеките, музеите и галериите. Нали те също са „класни стаи“ за много от нашите уроци!