Квартал „Младост“ – снимка на спрялото време в Ловеч

Иво Райнов

Ако искате да видите Ловеч застинал с години назад, отидете в квартал „Младост“. Известният на всички ловчалии „Бабаковец“, продължава да бъде най-големият и най-младият квартал на Ловеч, но в никакъв случай най-обгриженият. Точно преди четири години написах статия, в която разказах своето разочарование от благоустройственото състояние на квартала. Всъщност тогавашната и днешната статия маркират един цял управленски мандат.

Четири години са достатъчно много време за да бъдат решени поне част от проблемите, на които се натъкнах през 2011-та. За квартала, обаче, сякаш времето е спряло през онези августовски дни , когато събирах впечатленията за предходната статия. През 2011-та видях един квартал с незавършена и неподдържана инфраструктура. Към днешна дата всичко е същото.

   

Разбити улици с многобройни дупки, чиито брой със сигурност е нарастнал, защото е видно, че от незапомнено време уби;ите не са ремонтирани. Много от късите или крайните улички са заприличали на пчелни пити. Преди четири години писах за масовата липса на тротоари и неудобството хората да ходят по пътищата.Сега  не откривам усилия в посока към създаване на подобно удобство. Черните пътища и чакълените настилки са все така по на мода по местата си, където ги заснимах преди четири години. Тротоарите продължават да липсват, а там, където съществуват са обрасли с гъста трева. Пасторални поляни все така заемат прострасвата между блоковете, прорязани от песъкливи пътечки, свързващи напряко жилищните сгради. Пътечките очевидно са се нароили, но нито една не е добила по-благоустроен вид. Всяка от тях е непроходима дори след средно интензивен дъжд. Полянките са все тъй пусти и лишени от растителност. Няма паркови площи и зацветени градинки. Зелената система се състои от единични дървета, не рядко плодни и вероятно посадени от жители на квартала. Тук-там очите грабват цветни оазисчета, подредени от ентусиазма на обитателите от някой вход. Както и пейките, обичайно сковани от съкооператорите и поставени под сянката на жилищните сгради. Защото в този квартал сенчестите места са само край блоковете.

Пред жилищните сгради видях десетки купчини със струпани дърва. Имам усещането, че още повече домакинсква са преминали на твърдо гориво. Сигурен белег за обедняване на квартала и естествена последица от факта, че едно от достойнствата на градското благоустрояване (газификацията) не е достигнало тук. Няма нови спортни площадки, старите са още по-амортизирани, училище „Професор Димитър Димов“ все тъй сърцераздирателно се моли за физкултурен салон. Единствената новост е модерната детска площадка, неуместно вкопана почти до блок 315.

Преди четири години писах за затворените подлези към гарата и Гозница. Дадох примери за хора, които мъчително преодоляват железопътните линии или рискуват, пресичайки оживения път между двата квартала. Един мандат време не стигна за отварянето, на който и да е от тези подлези. Инвалиди и майки продължават да страдат с мъчителното преминаване на релсите, а малки деца да притичват опасно през автомобилния път.

Всичко е същото. Имам усещането, че квартал „Младост“ не е преживял последните четири години. Като през 2011-та – слабо благоустроен, неподреден и неудобен за многобройното население. Разбира се знам рекламата – „Младост“ е част от интегрирания план и след неговото изпълнение ще стане направо европейски. Само, че този интегриран план си е чиста проба оправдание и пожелание. Нито един от приоритетните проекти, подготвени от нашата администрация не е планиран за „Младост“. Всички ще облагородяват централната част и „Вароша“. Те ще си разпределят и вече определената сума от малко над 20 милиона лева. Тоест в плановете на настоящата администрация са записани още четири години безвремие за този квартал! Четири години са страшно много време. Достатъчни за запълването на дупките поне по две улици или пък за подреждането на стотина квадратни метра тротоарни плочки и бордюри. Достатъчни за постигане на съгласие с БДЖ за отваряне на гаровия подлез. За ремонтиране поне на една спортна площадка или за оформяне на поне една градинка или мини парк. Не е вярно, че няма пари. Милиони похарчихме за съфинансиране на нерентабилни проекти (като водната сцена), поправяне на проектни пропуски (като напоителната система в „Червен бряг“ или струтването на пътя за Стратеш) или за изплащане на финансови санкции по вече завършени проекти. Ако поне част от тези пари бе използвана целесъобразно, времето в „Младост“ нямаше да изглежда спряло.

В днешното си състояние най-големият ловешки квартал е символ. Първо на циничното безразличие на местната власт към живота на една голяма общност хора. Второ на застоя и упадъка, така типични за нашия иначе хубав град. В „Младост“ времето е спряло някъде около 2011-та. Или може би по-рано. Във всеки случй спряло е  в годините на Казанджиев.