Павлин Иванов
Понякога, за съжаление доста често, имам чувството, че кметовете по селата са избирани с конкурс. Едно от условията е да имаш търговски обект, другото е да нямаш идея за какво отговаряш, как да се справящ със задълженията си и естествено да си научил наизуст култовата българска фраза „Пари няма!“
Подобен е случаят, за който ще ви разкажа. Мястото е ловешкото село Слатина. Касае се за подобие на улица, която бива „ремонтирана“.
Не е тайна, че община Ловеч не се интересува особено от малките населени села извън времената на избори. Факт е, че инфраструктурата в селата е отчайващо амортизирана и може да обърка представите дори на офроуд любител по отношение на това, какво е предизвикателство.
От снимките ясно се вижда как една улица, по-точно, подобие на такава, бива „асфалтирана“. Преди ремонта, на пътното съоръжение няма помен дори от чакъл. Следствие на дъждове, зими, системно безхаберие, хората живеещи на тази „улица“, включително и аз, си разбиваме колите всеки божи ден.
Особено интересно е след дъжд. Истинско удоволствие е да се справяш с предизвикателства от вида – колко е дълбока тази локва и ще остане ли половината кола в нея, особено атрактивно е да правиш дрифтове в калта – след 20 метра по селската улица, оставаш с усещането, че си преодолял сериозен планински участък от рали „Нова Зеландия“.
За да реши проблема с капризите на живущите на улицата, селската кметица взима кардинално решение – да хвърли малко кал, камъчета и парчета асфалт, за да мирясят гражданята. Като лекото неудобство, че вместо да реши проблем, създава още по-голям, следствие на големите буци асфалт разхвърляни безогледно, съчетано с някакви остри камънаци, не е на дневният ред на кметицата.
Повече от очеведно е, че избраният на този пост, трябва да е поне малко, ама много малко грамотен. Един селски кмет трябва да знае, че улиците са общински и за да сложи или махне нещо от тях си има строго разписан ред.
В момента, поради много от гореизброените причини, кметът на село Слатина, на практика е престъпил закона, изхвърляйки строителни отпадъци на непозволено място, независимо, че е имал уж благородната идея да „помогне“.
Много хубаво би било, кмета на община Ловеч Минчо Казанджиев да вземе и да се самосезира за това, какво става в неговата община и за улиците, за които отговаря и в крайна сметка да влезе поне той в ролята си на кмет.
Ако не иска, убеден съм, че други институции ще си свършат работата добре, по отношение на изхвърлянето на строителни отпадъци на нерегламентирани за това места.
И нека не се заблуждаваме – проблема с улиците не е само в Слатина, а е във всички села. Той е системно отбутван и от тази гледна точка е удивително странно, защо селата избират точно такива управници. Но все пак, това е въпрос на личен избор.
