Преди двадесет години, някак неочаквано и за самия мен, започнах работа в българското просвещение. Попаднах на едно от възможно най-нежеланите места – основното училище в село Казачево. Още помня ясно първия ми работен ден на 11-ти април 1993 година. Покъртителна среща с глуповати и слабо мотивирани деца, предимно от ромски произход. Мислех си, че след пет години упорито учене и отлична диплома от СУ „Св. Климент Охридски“ получавам незаслужена обида. Престоят в Казачево бе кратък, а с времето разбрах, че е изключително полезен. Научи ме, че радостта от успеха е в работата със слабите деца, с добрите всеки може. Но не за това е темата на тази статия. В Казачево всеки час беше драматична битка с ужасяваща неграмотност. Никога няма да забравя едно помаче от 7-ми клас, казваше се Малин. Изучавахме темата за Земята като небесно тяло и нейните движения. Обяснявах как Земята обикаля около Слънцето, когато Малин вдигна недоверчиво очи и каза “Господине, не говорете глупости. Нали виждам, че Слънцето се върти около Земята“. Не успях във всеки от опитите си да обясня, че фактът е зрителна измама. Малин вярваше на очите си, не на мен или книгите. Тогава не знаех, че това се нарича функционална неграмотност – неспособност да разбереш нещо, дори да си го прочел или чул. За мен бе просто слаб интелект на едно момче в неравностойно социално положение.
После се преместих в Езиковата, възможно най-високото стъпало в регионалното образование. Започнах да трупам стаж и белези от пропуснатите или объркани реформи в образованието. Само за две десетилетия качеството в образованието бе сринато тотално, а функционалната неграмотност стана повсеместна. Днес дори в едно елитно училище можете да чуете, че „крепостни са селяните, които живеят в крепости“, „светците водят светски живот“, „Пайсий е садист“ (ученикът бърка думата със съдник), „гражданин е този, който има лична карта“. Все повече деца не разбират смисъла на въпросите и значението на думите! Тези факти трябва да притесняват.
Да видим каква е реакцията на държавата, която с неадекватни решения, закъснели или погрешни реформи срива устоите на бъдещето възраждане на нацията. Най-меко казано страхлива. Напоследък политиката на държавата е насочена към скриването на истината. Как? Като обезсмисли външните оценявания, които са единственото безпристрастно мерило за нивото и постиженията на учениците. Ето утре сме изправени пред поредните изпити по български език и литература за 7-ми и 12-ти клас. Два дни са по-късно е изпита по математика и втората матура за зрелостниците. Едната двойка изпити ще отваря вратите към елитните училища. Зрелостните изпити ще открият пътя към висшите училища. Летвата трябва да е висока, за да отсее качеството и да покаже слабостите. Да, ама не. Задачката на тези изпити е съвсем друга – да покаже, че всички успяват. Нивото е ниско за да е масово постижимо. Скалите са унизително ниски, за да покажат, че няма слабаци. Например тройчицата на матурите е на смешните 23 точки (от 100). А както показва практиката напоследък тези точици са достатъчни за прием във висши училища!!! Не се санкционират, а на много места дори се толерират, всякакви методи за подсказване, преписване, внасяне на отговори! Всичко в името на децата и епохалната цел да излъжем за грамотността, подготвеността на учениците и качеството на образование. Подобна идиотия няма никъде в Европа. Там матурата е усилие, а резултатът реална оценка за знанията и уменията на децата. Дребна разлика между всяка устремена в бъдещето нация и една чалга държава.
Предстоят поредните малки и големи матури. На успелите честито! При сегашните условия успехът е само на една ръка разстояние – тази, дето е писала правилата и изпитните материали и или онази, която е написала верните отговори за немалкото неграмотници, които утре ще се състезават за място в елитни или висши училища. И разбира се ще влязат, при това постно меню и соята прилича на мръвка. Само, че този сценарий дава все по-голям шанс на един плашещ натрапник – неграмотността в нейния рафиниран функционален вид. Разбира се и шанс Малиновците да катерят стълбата на образованието без да го заслужават. Само заради единия чиновнически страх. Като си помисля, че не след дълго функционално неграмотните ще заемат чиновническите места на днешните си ментори…
Много ми хареса статията ви. и аз в момента. съм в този омагъосан кръг на нагло безграмотие и уплашени за реномето си учители !
Наистина сега децата знаят много по-малко от преди. Но тук според мен има пръст и свободата, която се даде на учениците като държание в училище и пред преподавателите. По мое време точно навлизаха мобифоните. Имах 2 съученички, които имаха онова голямо мобилно нещо и когато то звънеше в час учителката гледаше като гръмната при думите на съученичката ми „Извинете…“ при излизане от стаята, за да отговори на телефонното обаждане. Сега това е нещо нормално. Преди е било нормално да рецитираш стихове от различни български поети, да знаеш имената на българските литературни автори и техните произведения и още куп неща, които дори аз съм забравила…
http://reduta.bg/v2/article/%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8
Поздравления за статията, г-н Райнов