Какви са новостите в Закона за достъп до обществена информация

На 22 октомври 2015 Програма Достъп до Информация проведе работна среща с неправителствени организации от София на тема „Какви са новостите в Закона за достъп до обществена информация“. Събитието е в рамките на проект „Увеличаване капацитета на неправителствените организации при търсене на обществена информация“, финансиран по Програма за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП 2009-2014 г. (www.ngogrants.bg).

Целта на срещата бе представители на НПО да се запознаят с предстоящите изменения в Закона за достъп до обществена информация, приети на първо четене от 43-то НС на 06.10.2015, и новите възможности, които той дава за търсенето и получаване на информация. Гости на събитието бяха националният омбудсман Мая Манолова и народният представител Петър Славов, който е сред вносителите на предложения за изменения в ЗДОИ. В работната среща участваха представители от 25 неправителствени организации с широк спектър на дейности – наблюдение и прилагане на публични политики за добро управление, съдебна реформа, наблюдение и анализ на финансовата политика, застъпничество за подобряване средата за НПО в България, застъпничество за подобряване на градската среда, реформа в МВР, защита на правата на децата, работа с деца в риск и младежи, лишени от родителски грижи, защита правата в здравеопазването, гражданско образование, защита на правата на хора със зрителни увреждания, защита на животните и др.

 

Откривайки срещата, Дарина Палова от правния екип на ПДИ подчерта, че основната цел на настоящите промени е въвеждането на Директива 2013/37/ЕС за повторната употреба на информация от обществения сектор и припомни събитията, предхождащи внасянето на законопроекта.

 

Важен фактор бе кампанията на ПДИ от 2014 за промени в законодателството за достъп до информация, в рамките на която се проведоха пет публични дискусии с граждани, НПО, журналисти, служители, които предоставят информация, юристи и съдии. ПДИ обобщи основните проблеми и изготви „Концепция за изменения в законодателството за достъп до информация”.

 

През лятото на 2014 към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе създадена работна група, за да подготви изменения в ЗДОИ във връзка с въвеждането на Директива 2013/37/ЕС за повторно използване на информация от публичния сектор. „Благодарение на активното участие на изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева и ръководителя на правния екип Александър Кашъмов в проектозакона бяха включени не само промени, свързани с повторната употреба на информация от обществения сектор, но и темата за достъп до информация“, подчерта Дарина Палова.

 

Омбудсманът Мая Манолова изрази готовност за съвместна работа с правозащитните организации. „Надявам се да бъдем партньори в битката на гражданите да получават обществена информация. Този законопроект бе дълго очакван от правозащитни организации, от журналистите, от всички, които ползват правото на достъп до информация. Безспорно той е крачка напред”, заяви Манолова, допълвайки, че ще подкрепи приемането на закона. И че предложенията, направени от народни представители между първо и второ четене, са положителни в по-голямата си част.

 

Гергана Жулева благодари на омбудсмана, че на втория ден от влизане в длъжност участва в работна среща на НПО по темата на достъпа до информация. „Това е символична стъпка, предвид това, че в много страни, в които няма информационен комисар, именно омбудсманът осъществява контрол върху изпълнението на законите за достъп до информация“. Изпълнителният директор на ПДИ припомни, че една от препоръките на организацията, залегнали в Концепцията за изменения в законодателството за достъп до информация, бе именно създаването на орган или поемането от националния омбудсман на функциите по координация и контрол на изпълнението на ЗДОИ. „Настоящият законопроект не предвижда такъв орган. Когато ни поканиха в работната група към МТИТС бяхме убедени, че ще постигнем по-цялостни промени, а не просто въвеждане на изменената директива за повторното използване на информация от обществения сектор. Но хора като нас, които от години работят в сектора, знаят, че хубавите неща стават бавно и с голямо постоянство. Благодаря на всички вас, че използвахте през годините активно правото на достъп до информация. Именно благодарение на заявителите, на активни НПО и неформални граждански групи, този закон работи в България“, уточни Гергана Жулева преди да представи

 

измененията в ЗИД на ЗДОИ,
свързани с активното публикуване на информация

 

Изпълнителният директор на ПДИ подчерта, че се увеличават субектите, задължени да публикуват активно обществена информация на своите интернет страници. Освен органите на изпълнителната власт, се създава такова задължение за публично-правните субекти и публичноправните организации. А информация от значение за живота и правата на хората, както и тази от обществен интерес, която трябва да се оповестява съгласно чл.14 от ЗДОИ, ще се съобщава и онлайн.

 

Гергана Жулева се спря на чл. 15 и чл. 15а, определящи категориите информация, подлежащи на публикуване в интернет. С промените те стават 17. „Тези категории и сега подлежат на публикуване по силата на различни нормативни актове. Задължения за публикуване са предвидени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за публичните финанси, Закона за електронното управление, Закона за обществените поръчки. С промените в ЗДОИ се постига систематизация на тези категории“, поясни Гергана Жулева.

 

ПДИ от години следи изпълнението на тези задължения. Гергана Жулева запозна участниците с годишното проучване на ПДИ на интернет страниците на институциите. Въз основа на разработени индикатори, които се актуализират всяка година, и посредством вътрешна информационна система, ПДИ наблюдава изпълнението на задълженията за активно публикуване на информация от органите на власт, както и работата на институциите по електронни заявления. Резултатите от проучването на 544 институции за 2015 са достъпни онлайн: http://www.aip-bg.org/surveys/2015_година/103490/.

 

„Резултатите ясно показват съществуващите проблеми като ни дадоха възможност аргументирано да участваме в дебатите в работната група по отношение на активното публикуване на информация и работата с електронни заявления“, подчерта Гергана Жулева. Промените предвиждат ръководителите на институциите в изпълнителната власт да създават и актуализират списъци с информация, която трябва да се публикува. Въвежда се срок от 3 дни за публикуване на информацията онлайн и санкции за неизпълнение на задълженията за публикуване в интернет.

 

„Без ефективни механизми за контрол върху изпълнението на тези задължения, практиката ще се развива бавно”, каза Жулева като припомни, че още през 2015 ПДИ проведе кампания за ратифициране на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа. Един от принципите в конвенцията е активното публикуване на информация.

 

„Засега няма институция, която да се е заела със стартиране на процедурата. Една от мерките в плана на правителството в рамките на инициативата „Партньорство за открито управление“ е ратифицирането на Конвенцията. Надяваме се, че процесът ще се отпуши“, сподели Гергана Жулева.

 

Платформа за достъп до обществена информация и Портал за отворени данни

 

Промените предвиждат и създаването от страна на правителството на Платформа за достъп до обществена информация, в която всеки ще може да види подадените чрез нея заявления, отговорите на институциите и предоставените документи. Гергана Жулева поясни, че подобни платформи съществуват в редица държави, но са създадени и се поддържат от неправителствени организации. Тя представи  страницата с реализирани проекти въз основа на безплатната платформа Alavateli. В България пилотната платформа бе създадена от организацията Общество.бг с помощта на ПДИ ).

 

Промените предвиждат и създаване на Портал за отворени данни, чийто прототип вече функционира, благодарение на Общество.бг (https://opendata.government.bg).

 

Ръководителят на правния екип на ПДИ Александър Кашъмов представи предвижданите изменения на ЗДОИ, свързани с регулирането на процедурата за

 

подаване на заявления и получаване на достъп до информация по електронен път

 

Важна промяна е, че не се изисква електронен подпис за подаване на заявление за достъп до информация по електронен път. „През годините това бе едно от препятствията пред достъпа до информация. Резултатите от годишните проучвания на ПДИ показват, че има институции, които искат електронен подпис за подаване на заявления по електронен път. А от миналата година ПДИ води и дела срещу откази да се предостави информация или да се разглеждат заявления, подадени по електронната поща без електронен подпис“, каза Александър Кашъмов.

 

Друга съществена промяна, която ще улесни процеса на търсене и предоставяне на информация, е въведеното задължение на институциите да предоставят информация по електронна поща, без да се подписва протокол за предоставянето и без да се калкулира разход за предоставянето. „Нещо повече, законът създава презумпция, че когато се подаде електронно заявление, исканата форма за достъп е електронна“, подчерта адвокат Кашъмов. Той сподели случаи на НПО, потърсили правната помощ на ПДИ, в които отпадането на изискването за подписване на протокол и въвеждане на задължението за предоставяне на информация по електронната поща ще спести време и средства.

 

„Няма да има нужда колегите от фондация „Общество и сигурност“ да обикалят областните дирекции на МВР, за да получат информацията, която им предоставят оттам, отказвайки да им я изпратят на електронен носител“, подчерта Кашъмов.

 

По отношение на Платформата за достъп до обществена информация, той допълни, че съществуват притеснения относно възможността за профилиране на заявителите.

 

В тази връзка народните представители Петър Славов и Мартин Димитров предлагат публикуването на заявленията, отговорите и документите да става при спазване на защитата на личните данни съгласно Закона за защита на личните данни. Внесено е и предложение от народните представители Атанас Мерджанов, Чавдар Георгиев, Филип Попов и Красимир Янков, в случай на отказ по заявление, подадено чрез Платформата, решението да се връчва и по реда на сега действащия чл. 39 лично на заявителя, а не само да се публикува.

 

Според Александър Кашъмов изменението, свързано със съгласието на трето засегнато лице да бъде предоставена информация, отнасяща се до него, е от голямо практическо значение. “Досега, при търсене на такова съгласие, ако лицето не реагира, имаше презумпция за несъгласие. Сега, ако лицето не отговори, информацията следва да бъде предоставена”, поясни Кашъмов.

 

Промени в ЗДОИ, свързани с повторната употреба
на информация от обществения сектор

 

Ръководителят на правния екип на ПДИ представи и промените, свързани с въвеждането на Директива 2013/37/ЕС, с която се изменя и допълва Директива 2003/98/ЕО за повторната употреба на информация от обществения сектор. Той уточни, че причината за приемането на Директивата през 2003 е да се премахнат административни пречки пред свободното предоставяне на информация, както и липсата на действащи закони за достъп до информация в държави като Великобритания и Германия. Сега директивата дава възможност за искане и ползване на цели бази данни срещу разумно заплащане. Разширява се кръгът на задължените субекти, като в обхвата на директивата се включват архиви, библиотеки и музеи. Създава се задължение за преглед и унифициране на практиките.

 

Ограниченията, предвидени за достъпа до информация за повторна употреба, съответстват на режима на достъп до информация. Те включват статистическа тайна, търговска тайна, информация, свързана с емблеми, гербове и отличителни знаци. Запазват се принципът на баланс на интереси при наличието на лични данни в публични регистри, както и принципът на надделяващ обществен интерес при наличие на търговска тайна.

 

Адвокат Кашъмов обърна внимание, че основен въпрос, поставен в Директивата, е калкулирането на цената за предоставяне на информация за повторна употреба. Директивата изисква критериите за ценообразуването да са обективни, прозрачни и проверими, а законът задължава да се следва разработена методика от Министерски съвет. Поради настояване на Националното сдружение на общините в РБългария, общинските съвети на 265 общини сами ще определят размера на таксите, като те не могат да надхвърлят тарифата, приета от МС.

 

Кашъмов подчерта, че се създава задължение за организациите от обществения сектор да публикуват списъци с основните документи и съответните метаданни. Законът определя и срокове за постъпателно публикуване на документи в отворен формат.

 

Предвижда се МС да приеме наредба относно условията за повторно използване на информация от обществения сектор и за публикуване на информация от обществения сектор в отворен формат за търговски или нетърговски цели. „Тепърва предстои работа на администрацията по прилагане на промените в ЗДОИ, а на нас, гражданските организации, да се учим да ползваме по-добре правата си по него“, каза адвокат Кашъмов.

 

Народният представител Петър Славов запозна участниците в срещата с внесените от него и Мартин Димитров

 

предложения за промени в ЗДОИ между първо и второ четене

 

Народните представители предлагат разширяване на понятието за публичноправна организация чрез промяна в дефиницията, дадена в допълнителните разпоредби в закона. „Смятаме, че трябва да отпадне уговорката, че юридическото лице е създадено с цел задоволяване на обществени интереси. Така ще се затвори тази вратичка, която ползват държавни и общински органи и техни дружества, твърдейки, че не са задължен субект по смисъла на закона и така да отказват информация“, поясни Петър Славов.

 

Той даде пример с Български енергиен холдинг, който според съдебната практика не е задължен субект по ЗДОИ, и компанията „Южен поток България“, неотговаряща на заявления. „Когато промените влязат в сила, с удоволствие ще задам същите въпроси, на които сега отказват да отговорят“, каза Славов.

 

Друго предложение на двамата депутати е по отношение на случаите, в които са правени апортни вноски на държавно и общинско имущество. „Редно е гражданите да могат да изискват информация при какви условия са правени тези вноски, с каква цел, какво е реализирано, независимо дали след това в някакъв момент дружеството е станало 100% частно“, подчерта Петър Славов.

 

Последното предложение на двамата народни представители е да бъде изрично вписано, че публикуването на информация в Платформата за достъп до информация следва да става съобразно Закона за защита на личните данни.

Стефан Ангелов от правния екип на ПДИ сподели, че един от проблемите в уреждането на Платформата е, че няма яснота каква е процедурата за публикуване на информация, кой отговаря и в какви срокове. Той определи инициативата като добра, но изрази съмнения относно успешното й реализиране. Ангелов допълни, че за стартирането и работата на Портала за отворени данни се предвижда наредба, която да уреди кой, кога и в какви формати трябва да публикува.

 

В последвалата оживена дискусия участниците споделиха своя опит от търсенето и предоставяне на информация, както и очакванията от предстоящите промени в ЗДОИ. От Центъра за защита на правата в здравеопазването очакват, че с измененията достъпът до информация по електронен път ще бъде улеснен и няма да се налага да подписват протокол на място в Министерство на здравеопазването, за да им изпратят след това информацията по имейл.

 

Участниците отчетоха добавената стойност на Платформата за достъп до обществена информация, където НПО ще могат да търсят и намират вече предоставена информация. „Това ще се пести време за доклади и анализи“, сподели очакванията си Йорданка Ганчева от фондация ФОРУМ.

 

От фондация „Хоризонти“ поставиха въпроса за техническата достъпност до съдържанието на сайтовете на институциите. Това даде повод за критика към сайтовете на институциите и по-конкретно тези на общините. Бяха представени казуси, в които са постановени откази да се предостави информация от различни институции.

 

Предстои провеждането на работни срещи с НПО в Монтана (4 ноември), Благоевград (11 ноември), Варна (26 ноември), Бургас (27 ноември) и Пловдив (10 декември).