Павлин Иванов
Гледам лицата, дрехите и надписите по плакатите от днешния протест срещу влизането на България в еврозоната — и се радвам, че не виждам мои приятели сред тях. Усещането ми е смесено: от една страна — облекчение, от друга — гняв. Гняв към хората, които дирижират откровено лъжлива пропаганда. Гняв, че тази пропаганда оказва влияние върху напълно нормални хора.
Не виждам обаче сред протестиращите онези, които създават стойност — хората, които работят, иновират, преподават, градят. Не виждам тези, които влагат усилия в успеха си, в напредъка на своите градове, в бъдещето на България. Виждам предимно неудовлетворени хора — от живота, от работата си, от социалния си статус. Виждам лица, за които Карбовски и Волгин са авторитети. Хора, които цитират „икономическия експерт“ Румен Гечев — министъра, при когото преживяхме най-тежката зърнена криза, хиперинфлация, „Виденовата зима“, фалити на банки и срива на нашата страна.
И тези хора днес веят знамената и повтарят думите на същите тези измекяри. Пропагандата си върши работата — тихо, но ефективно. А отговорът от страна на властта, на онези, които би трябвало да говорят с факти и решимост, е отново мълчание. Затова резултатът се вижда по снимките — за радост, броят на протестиращите е символично малък, но достатъчно шумен.
Винаги съм се чудил как хора, които не създават нищо, искат да управляват онези, които градят. Как хора, които развяват руски знамена и наричат Путин велик държавник, говорят за „отнетата им свобода“, докато демонстрират свободно в европейски градове. Дали биха могли да го направят в своята идеализирана Русия? Разбира се, че не.
Парадоксално е — българи, които живеят добре в страни от еврозоната, получават заплати в евро и се възползват от стабилността, искат обратно лева. И гласуват за „Възраждане“ или други руски проекти. Опитвал съм се да разговарям с такива хора — с факти, с логика, с конкретни примери. Никога не съм успявал. За съжаление, единственото, което им влияе, е по-груба, по-ярка, по-лъжлива пропаганда — точно както направи Тръмп с MAGA движението.
За добро или зло, умните хора у нас не искат да се цапат. Не искат да влизат в открити конфликти, не искат да се изложат публично. Те се смеят тихо на маса какви глупости се говорят, но не правят нищо. А в живота си съм научил нещо много важно — не можеш да оставиш лошотията, неграмотността и агресията без отговор. Ако няма отпор, те се превръщат в норма. Лошото става стандарт. Агресията се представя за справедливост. А тъпотията — за експертност.
И все пак, има нещо положително в днешния ден. Видя се ясно: хората, които са под влиянието на лъжи и страх, не са мнозинство. Те са шумни, агресивни, понякога дори стряскащи, но лесно манипулируеми. А това означава, че посоката на България не е изгубена. Пътят към нормалността, към цивилизования избор, към стабилността на еврозоната — остава отворен.
Аз вярвам, че България принадлежи в този клуб. Не защото е лесно, а защото е правилно.