История на преброяванията в България

Началото на преброяванията на населението в Княжество България е поставено със закон от 13.12.1880 г. за общото преброяване на народа в Княжество България на 1 януари 1881 година (в някои източници датата е 31.12.1880 г.).

Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. е основателна причина за провеждането на второто преброяване на населението към 31.12.1887 година.

В края на XIX век Международният статистически институт одобрява набор от правила за провеждане на преброяване на населението и представяне на резултатите. Тези правила са в основата на приетия от Деветото народно събрание през 1897 г. специален Закон за преброяване на населението, сградите и домашния добитък в Княжество България. В съответствие с този закон се извършват четвъртото преброяване, проведено към 31.12.1900 г., и преброяванията през първата половина на ХХ век.

Постепенно се създава практика преброяванията да отразяват значителните политически и социално-икономически промени в страната. Обявяването на независимостта на България през 1908 г. е последвано от преброяване през 1910 година. През 1920 и 1946 г., след края на двете световни войни, също се провеждат преброявания на населението и жилищния фонд. В края на 1992 г. преброяването се провежда по време на дълбоки трансформации във всички сфери на обществото и съвпада с началните етапи на развитие на явления и процеси, свързани с прехода от централизирана планова към пазарна икономика.

От началото на ХХІ век са проведени две преброявания в съответствие със специално разработени закони. Преброяването към 1.03.2001 г. промени традицията преброяванията в България да се провеждат в края или в началото на декември. То се извърши по време на кандидатстването на България за членство в Европейския съюз и неговата програма беше хармонизирана с програмата на преброяванията в държавите – членки на ЕС, и препоръките на ООН.

При последното, седемнадесето поред преброяване към 1.02.2011 г. в България за първи път беше използван комбиниран метод за събиране на данни – електронно и класическо. Над 40% от населението на страната се възползва от възможността да се преброи чрез интернет. Големият интерес към електронното преброяване беше провокиран от бързото развитие и все по-нарастващото влияние на информационните технологии в обществото. Това преброяване беше организирано и проведено в пълно съответствие с европейските регламенти и националното законодателство в областта. Получените данни са напълно съпоставими с данните на другите държави – членки на Европейския съюз, и са част от данните за Европа и света.

КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ПРЕБРОЯВАНИЯТА НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

В близо 140-годишната демографска история на България досега са извършени 17 преброявания:

31 декември 1880 г. – първо преброяване на населението на Княжество България. Проведено е преброяване на населението и в Източна Румелия, което по различни причини се смята за неуспешно.
31 декември 1887 г. – първо преброяване след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Програмата на преброяването се разширява с нови признаци.
31 декември 1892 г. – за първи път се преброяват жилищата (обитавани и необитавани), а също и селскостопанските животни.
31 декември 1900 г. – проведеното преброяване на населението, сградите и домашния добитък е в съответствие с приетия през 1897 г. специален закон за преброяването.
31 декември 1905 г. – преброяването се използва за събиране на по-широк кръг данни за икономиката на страната и за икономическата активност на населението. Преброяват се селскостопанските животни, селскостопанският инвентар, жилищните и стопанските сгради.
31 декември 1910 г. – преброяването на населението се съпътства от преброяване на всички видове сгради, селскостопански животни и инвентар, вкл. и транспортните средства в селското стопанство.
31 декември 1920 г. – програмата на преброяването е същата както през 1910 г. Преброяването предоставя снимка на страната след подписването на Ньойския договор.
31 декември 1926 г. – вместо в края на 1925 г. поради финансови причини преброяването е отложено за следващата година. За първи път се включва преброяване на земеделските стопанства и на занаятчийско-индустриалните предприятия.
31 декември 1934 г. – за първи път в програмата на преброяването са включени промишлените и търговските стопанства. Данните за населението са обвързани с данни за икономиката. За първи път се обхваща образователната структура на населението, с което се поставят основите на статистиката на образованието. Разширена е информацията за броя на децата в семействата на разведените и овдовелите жени. Разработват се подробно данни за структурата на домакинствата в България по вид и състав.
31 декември 1946 г. – това е последното преброяване, проведено в съответствие с методологическите принципи и съдържание на предишните преброявания. Заедно с населението е обхванат само жилищният фонд.
1 декември 1956 г. – за първи път семейството става единица на наблюдение. Преброява се жилищният фонд, без да се преброяват стопанските сгради. За първи път е извършена репрезентативна обработка на данните от преброяването на населението въз основа на 5-процентна извадка.
1 декември 1965 г. – за първи път се провеждат съпътстващи извадкови изследвания за раждаемостта и миграцията на населението.
2 декември 1975 г. – за първи път обработката на данните от преброяването достига до най-ниското териториално ниво.
4 декември 1985 г. – към преброяването на населението и жилищния фонд се включва преброяване на вилния фонд. По време на преброяването са проведени 6 извадкови изследвания. За първи път се използват данни от създадения регистър на населението (за възраст и пол).
4 декември 1992 г. – преброяването се съпътства от изследване на процесите на реституция, приватизация и хода на аграрната реформа. Проведено е изследване на заетостта и безработицата. Преброяването е проведено в изпълнение на решение на Народното събрание от 1992 г.
1 март 2001 г. – преброяването е проведено в съответствие със Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България (ДВ, бр. 16 от 25.02.2000 г.). Преброяването е първо за новия 21-ви век. За първи път датата и периодът на провеждането не са традиционно в началото или края на декември, а в съответствие с препоръките на Евростат.
1 февруари 2011 г. – преброяването е проведено в съответствие със Закона за преброяване на населението, жилищния фонд в Република България (ДВ, бр. 39 от 26 май 2009 г., изм. ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г.). За първи път e използван комбиниран метод за събиране на данни – електронно и класическо. Преброяването е организирано и проведено в пълно съответствие с европейските регламенти и националното законодателство в областта. Осигурена е възможност данните за България да бъдат напълно съпоставими с данните от другите европейски страни и да бъдат част от данните за Европа и света.

Данните от проведените преброявания дават възможност да се проследи в рамките на един над стогодишен период развитието на човешкия капитал в България, да се характеризира възпроизводството на населението и неговата териториална мобилност. Малко са страните в света, които разполагат с такова огромно богатство от информация за населението и условията, при които то живее.

Преброяването, както никое друго статистическо наблюдение, се вписва в историята на дадена страна. За разлика от други статистически изследвания то не е рутинна статистическа операция, а задача от национално значение. Не може да бъде и другояче, когато става дума за дейност, изискваща участието и сътрудничеството на всички граждани в страната. Преброяването има значение, защото всеки отделен човек има значение. Преброяването се отнася до всяко лице и резултатите от него принадлежат на всички.

Материалът е предоставен от Отдел „Статистически изследвания – Ловеч“, ТСБ Северозапад