Павлин Иванов

Преди няколко дни, без да е официално съобщено, стана ясно, че група млади хора са пребили брутално техен връстник. В центъра на областен и общински център, непосредствено до новия катедрален храм.

Някак, всичко остана в сянката. Агресията, безмозъчнният начин на мислене и поведение, безнаказаността, примера за всичко пошло заливащо ни от телевизионните екрани, трябва вероятно да ни накара да приемаме случилото се като нещо нормално.

Категорично смятам, че трябва да се говори. Трябва истината да излезе на светло, а виновните да бъдат наказани, още повече, че поне един от тях, беше замесен в изпочупването на осветителни тела и съоръжения в кв. „Червен бряг“ преди 2-3 години.

След такъв брутален побой, случил се на центъра на града, близо до полицията, спите ли спокойно родители, ръководители на институции, учители, директори ..

Представям ви, изпратеният от майката на пребитото момче Валентина Валериева разказ на потърпевшия Росен и неговата сестра Ивана, свидетел на побоя.

Ето какво разказва Росен:

Ученик съм в 12 клас в Софийска духовна семинария „Св.Иван Рилски” в гр.София.

По – голяма част от лятната ваканция прекарах в родния си град Ловеч, където се запознах с младежи на моята възраст. Почти всеки ден играехме след 17.00 часа баскетбол в СУ „Св.Климент Охридски”, гр.Ловеч. В компанията беше и една моя бивша съученичка на име Петя Христова (ученичка в 12 клас в СУ „Тодор Кирков”, гр.Ловеч). Учебната година започна и аз заминах за гр. София, за да ходя на училище. Не съм си идвал в гр. Ловеч около 3/три/ седмици. През това време Петя ми писа няколко пъти по менсинджер. Съобщенията  бяха в смисъл „защо не идвам в компанията и кога ще си дойда на Ловеч”.

На 31.10. 2018 год. се прибрах с автобус от гр. София в къщи около 18.30 часа. Със сестра ми Ивана Пламенова Нечова (ученичка в 8 клас в ПЕГ „Екзарх Йосиф І”, гр.Ловеч) бяхме решили да се  разходим и да излезем към 19:30 часа. През това време Петя звънна по телефона и като разбра, че съм в Ловеч предложи да се срещнем. Уговорихме се да се видим пред чешмата в градската градина –  в центъра на гр.Ловеч. Отидохме със сестра ми Ивана на уговореното място, но Петя я нямаше. Посрещнаха ни четири момичета, от които сестра ми познаваше само две от тях. Това бяха Беатрис Илиянова (ученичка в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч) и Мария (ученичка в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч). С момичетата тръгнахме към Новия храм в центъра на града. Пред храма бяха насядали на пейка около 10 – 15 тийнейджъри. Когато наближихме, бяхме заобиколени от 6 /шест/ момчета. Това бяха Николай Руменов Павлов (ученик в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов“, гр.Ловеч),  Десислав Димитров (ученик в 8 клас в ПРОФИЛИРАНА ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ, гр.Ловеч), Николай Въцов (ученик в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч) и Павел Гайдаров (ученик в 8 клас в ОУ „Христо Никифоров”, гр.Ловеч), останалите двама не ги познавах. Спомням си, че Николай Павлов ме попита „какво съм писал на Петя”. Аз започнах да му обяснявам, че нищо особено, като посегнах към телефона, за да му покажа разговора ни. В това време Десислав Димитров, който стоеше от лявата ми страна  ме удари няколко пъти с юмрук в лявата част на лицето. След което, аз паднах на земята. Докато бях на земята, момчетата продължаваха да ме ритат  и то основно в главата. Успях до някъде да се прикрия с ръце, като виках „стига”, но те продължаваха да ме ритат. Опитах се да стана, но точно в този момент Николай Въцов със страшна сила ме ритна в устата и аз припаднах. Повече нищо не си спомням.

От сестра ми по-късно разбрах, че са продължили да ме ритат навсякъде по тялото, но най – вече в главата, след което всички заедно са тръгнали в посока на  СУ „Св.Климент Охридски”, гр. Ловеч. Не знам след колко време съм дошъл в съзнание и с помощта на сестра ми се изправих от земята. Изпитвах силна болка в устата, при което усетих, че предните 2 /два/ горни зъба са ми избити и ги няма. Бяхме много изплашени и в първия момент не знаехме как да реагираме. Сестра ми се обади на майка ни Валентина Пламенова Валериева – Нечова, която дойде веднага и ме откара в Спешния център към МБАЛ „Проф.д-р Парашкев Стоянов”, гр. Ловеч, от където бях настанен за лечение в неврологично отделение.

С действията и поведението си не съм дал повод за възникне скандал между мен и момчетата, който да прерасне в побой.

В последствие разбрах, че Петя е била приятелка на Павел Гайдаров, но впоследствие са се разделили и той най – вероятно обвинява мен за раздялата.

На 02.11.2018 година ми беше извършено съдебно-медицинско освидетелстване от   Д-р Мери Газемба – Началник отделение по съдебна медицина при МБАЛ –Ловеч. Съдебно медицинското свидетелство № 139/2018 г. е изготвено, като е взето предвид и медицинско удостоверение, издадено от  АПМП – ИП по стоматология  – ЕТ „Д-р В. Симеонов”.

Видно от заключението, са ми причинени ТРАВМТИЧНА СЧУПВАНЕ НА ДВА ГОРНИ ЗЪБА – ПЪРВИ ГОРЕН В ЛЯВО НА НИВО ВЕНЕЦ И ПЪРВИ ГОРЕ В ДЯСНО  – КОСО СЧУПВАНЕ, КАКТО И ТРАВМАТИЧНО РАЗКЛАЩАНЕ НА МНОЖЕСТВО ЗЪБИ. Д-р Газемба е категорична, че тези наранявания представляват ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ПРОЦЕСА НА ОТХАПВАНЕТО, ГОВОРА И ДЪВЧЕНЕТО – ЗА ОКОЛО 2 МЕСЕЦА, СЛЕД КОЕТО ТЕЗИ ЗЪБИ МОГАТ ДА СЕ ПРОТЕЗИРАТ. Посочено е, че останалите травматични изменения са ми причинили временно и неопасно разстройство на здравето, както и че същите се дължат на множество удари с твърд тъп предмет и отговарят да са получени от побой.

От тогава до настоящия момент продължавам да търпя болки и страдания, вследствие нанесения ми безпричинен и непредизвикан с нищо побой. Изпитвам постоянно главоболие, тъй като имам масивно кръвонасядане, от което не мога да спя, както и болки, и дискомфорт при отхапване, дъвчене и говорене, вследствие на избитите ми два предни горни зъби.

 

Ето и разказът на неговата сестра Ивана:

Ученичка съм в профилирана езикова гимназия „ Екзарх Йосиф І“ гр.Ловеч, 8е клас.

На 31.10.2018 год.брат ми се прибра към 18,30 ч с автобус от София. Решихме да излезем веднага и да се срещнем с познати на центъра. Излязохме към  19:30 часа. Малко преди това Петя Христова, наша позната, звънна по телефона на брат ми и се уговорихме да се видим пред чешмата в градската градина –  в центъра на гр.Ловеч. Отидохме на уговореното място, но Петя я нямаше. Посрещнаха ни четири момичета, от които аз познавах само две от тях. Това бяха Беатрис Илиянова (ученичка в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч) и Мария (ученичка в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч). С момичетата тръгнахме по посока към Новия храм. Там на пейка в ляво от храма бяха насядали шестимата побойници и още няколко човека. Когато наближихме към тях, те внезапно станаха и заобиколиха брат ми. Това бяха Николай Павлов (ученик в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч),  Десислав Димитров (ученик в 8 клас в ПРОФИЛИРАНА ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ, гр.Ловеч), Николай Въцов (ученик в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч) и Павел Гайдаров (ученик в 8 клас в ОУ „Христо Никифоров”, гр.Ловеч), останалите двама неможах да ги видя добре, за да ги разпозная. Видях, че пръв пред Росен застана  Николай Павлов и го попита какво е писал на Петя. Тогава той извади телефона си от връхната дреха, погледна нещо в чата и го прибра отново. След което последваха първите удари с юмруци в лицето от  Десислав Димитров, който стоеше от лявата му страна. Ударите бяха два със страшна сила, след което брат ми падна на земята. След като беше повален Николай Въцов със засилка го изрита в устата, от което Росен вече немърдаше, беше загубил съзнание. Докато беше в безсъзнание на земята, момчетата продължаваха да го ритат  основно в главата, гърба и гърдите. Аз се опитах да отстраня с бутане Никой Въцов, който най-настървено и агрсивно удряше припадвалия  вече Росен. Ритаха го около 5 мин., в следствие на което го изместиха на цели 2 /два/ метра от първоначалното място на падане. Жестокостта беше неописуема за мен. Изпаднах в шок и ужас и направо загубих гласа си. Неможех от уплаха да изкрещя за помощ. След приключване на тираничното малтретиране, биячите тръгнаха спокойно по посока гимназията в центъра. Тогава аз клекнах над брат ми и видях, че още немърда и е в безсъзнание. Тогава дойде и Павел Гайдаров и той се надвеси над него и гледаше със задоволство. Попитах го“ Това ли трябваше да стане?“ Той ме погледна, но не ми отговори и си тръгна. След около 2-3 мин. брат ми започна да идва в съзнание. Устата му беше в кръв. По случайност след като му помогнах да се изправи даже той си видя избитите зъби на земята и ги прибра. Тогава се обадих на майка ми Валентина Пламенова Валериева – Нечова, която дойде веднага и ни откара в Спешния център към МБАЛ „Проф.д-р Парашкев Стоянов”, гр. Ловеч, където Росен беше настанен за лечение в неврологично отделение.

07.11.2018 г.

гр. Ловеч

Присъствал родител Валентина Пламенова Валериева – Нечова:

 

 

 

07.11.2018 г.

гр. Ловеч

35 коментара

  1. Бих искала да попитам майката на Росен –В Валериева:Защо дъщеря ви не е повикала Бърза помощ ,Полиция а вас.Какво прави дъщеря ви в дома на Н.В.вечер след 23часа и къде сте като майка за да я контролирате,и защо не са сезирани органите след приема на сина ви в НО веднага,което е задължение на деж.лекар.А се подава жалба след 10 дни когато сте покрили всички следи уличаващи Росен в тормоз над девойката малолетна при това???!С какво право настройвате и изнасяте факти които се разследват.И накрая що за родител сте вие да пускате малолетната си дъщетя да се скита по нощите

  2. Каквото повикало такова се обадило;Да би мирно седяло не би бой яло

  3. Павлин Иванов колко получи за да разкриеш и да пишеш за случая по който се води следствие и се уточняват подробнистите по побоя и много добре знаеш че е следствена тайна за което си носиш последствията

  4. Ани Маринова кой ти даде право да изнесеш факти от следствието знаеш ли че е подсъдно?

  5. Вие всички сте хора и не знам дали ще ви бъде приятно да бидете родители на тези деца. Да четете тези обидни коментари без да са обяснили цялата истина а вие да знаете че дето ви е искало да помогне на приятел и с добра цел да са повикали това момче. Да знам че не е правилно да го набият така но ако той не е тормозил това момиче е нямало да има проблеми. Вие гледате на тех на побойници а аз на приятели които искат да помогнат на приятелка. Вие можете да обиждате тези деца но погледнете от страната на момичето което е било психически пормозено в продължение на месеци от това момче. Всеки трябва да получи своето наказание без насили разбира се. Но недейте така с тези коментари вече е свършило а и не е правилно и от страна на този който е написал публикацията така да изкривява истината.

    1. Стефани Стефанова ти искаш да кажеш че цитатите от показанията и медицинските експертизи са подправени от авторите на вече общо двете статии?
      Аз също съм бил участник в подобни пререкания и да ти кажа ли, на агресора като му опре ножа в кокала, започва да си измисля всякакви глупости.

    2. Да това казвам защото аз за разлика от автора на тази измишльотина знам истината.

    3. След като уж Росен е тормозил въпросното момиче, изложете адекватно доказателство зад тезата си. Не смятам, че момче, което е 12 клас, което учи в Семинарията, би се занимавало да тормози, по какъвто и да е начин момиче в 8-и клас.
      Наказанието, под което са подложили Росен, е повече от отвратително и неадекватно. Независимо каква е причината, дори и тази, която описвате Вие, не оправдава действията им. Тези деца си имат родители, когато си 8-и клас и уж някой те тормози психически, се обръщаш към мама и тате.
      Хубаво е щом хвърляте толкова тежко обвинение върху Росен, да можете по някакъв начин да оправдаете думите си.

  6. Това са пълни лъжи. Вече разбрах, че социалните мрежи разпространяват грешна информация. Нищо общо с истината. Това че момчето е набито има причина(не подкрепям насилието а точно обратното). Това момче което е било „пребито“ е тормозило психически момиче което в компанията на тези момчета и момичета които той казва че са играли баскетбол заедно. Те са нямали намерение да го бият а да го попитат защо я тормози и да спре да го прави. А в последствие той е започнал отново да се прави на велик и да обижда не само нея но и тях. И ви моля след като сте „толкова съвестни“ недейте да обиждате и нападате и да вярвате на всички статии. И не са били шест момчета а три. Още една лъжа.

    1. Та те са нямали намерение да го бият. Ами как така се е случило да го ритат в главата, устата и да му избият зъбите. Ами дайте тогава герои да ги направим.

    2. Аз не ви казвам да правим герой а ви казвам истината както е и да се поставите на мястото на момичето което е било тормозено от това момче. Вие ако сте родител няма да ви е приятно някой да притеснява детето ви в продължение на месеци

    3. Стефани Стефанова Да, родител съм, но си мисля, че този грозен и почти убийствен бой не решава проблема. Просто агресията е била ужасяваща. А поставете се на мястото на родителите на пострадалото момче. Просташко е да си решават проблемите с бой.

    4. Katerina Tinkova и аз мисля че насилието не е начинът по който да се решат проблемите.

    5. Браво Стефани все пак се намери човек да потърси причината за този сблъсък защото не мпже да се подвежда аудиторията по този начин има си начини да се разбере всичко и следствието е в ход и никой няма право да обявява факти преди да е завършило

  7. Хайде, доброволно всичките тези пикльовци да си изплюят предните два зъба… Да, ама не, това е травма за цял!!!

  8. В огромна степен родителите са виновни…така ги възпитават чрез грам внимание и упрек…Онзи ден тълпа тийнейджъри обиждаха възрастна жена с вулгарни епитети…това ли е възпитание… ?

  12. Абе незнам какво е станало точно,ама майката дойде при нас и посочи и друг със снимката му във фейса.Женицата останала с впечатление че били каратисти.Да ама не от нашите зали.НИЕ не учим децата на такива комплексарски прояви.

  13. Интересно е какви мерки са предприети от директорите на училищата на побойниците и детска педагогическа стая? Къде е несменяемия Венци Христов, за да каже две думи по случая? Къде е Корнелия Маринова да каже, че имаме дете в риск??? Къде сте?

    1. Цветослава Банева както покриха случая и с „обесилата“ се французойка в града… За жалост…

  15. Това не са деца, а изроди! Заслужават сериозно наказание!!!

  16. Сега побойниците да си разделят едно хубаво, дебело обезщетение и своевременно да бъдат отстранени от посещаваните от тях учебни заведения…

  17. БЕЗНАКАЗАНОСТТА РАЖДА ЧУДОВИЩА !
    ДОКАТО БЪЛГАРИНЪТ НЕ ПРОУМЕЕ , ЧЕ БЕЗ РАБОТЕЩА СЪДЕБНА НИЩО В НИКОЯ НОРМАЛНА ДЪРЖАВА НЕ МОЖЕ ДА ФУНКЦИОНИРА , ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ ЩЕ Е ГРОБИЩЕ ЗА ХОРА И ЖИВОТНИ !!!
    КАКВИТО И БИТКИ ДА ПЕЧЕЛИТЕ , АКО НЯМА ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ ВОЙНАТА Е ИЗГУБЕНА !

  20. Бих желал да поканя шестимата смелчаци на спаринг. 0884669923

Comments are closed.