Истината за бруталния побой над ученика от 12 клас в Софийска духовна семинария „Св.Иван Рилски”Росен и замесените в него, с техните имена

Павлин Иванов

Преди няколко дни, без да е официално съобщено, стана ясно, че група млади хора са пребили брутално техен връстник. В центъра на областен и общински център, непосредствено до новия катедрален храм.

Някак, всичко остана в сянката. Агресията, безмозъчнният начин на мислене и поведение, безнаказаността, примера за всичко пошло заливащо ни от телевизионните екрани, трябва вероятно да ни накара да приемаме случилото се като нещо нормално.

Категорично смятам, че трябва да се говори. Трябва истината да излезе на светло, а виновните да бъдат наказани, още повече, че поне един от тях, беше замесен в изпочупването на осветителни тела и съоръжения в кв. „Червен бряг“ преди 2-3 години.

След такъв брутален побой, случил се на центъра на града, близо до полицията, спите ли спокойно родители, ръководители на институции, учители, директори ..

Представям ви, изпратеният от майката на пребитото момче Валентина Валериева разказ на потърпевшия Росен и неговата сестра Ивана, свидетел на побоя.

Ето какво разказва Росен:

Ученик съм в 12 клас в Софийска духовна семинария „Св.Иван Рилски” в гр.София.

По – голяма част от лятната ваканция прекарах в родния си град Ловеч, където се запознах с младежи на моята възраст. Почти всеки ден играехме след 17.00 часа баскетбол в СУ „Св.Климент Охридски”, гр.Ловеч. В компанията беше и една моя бивша съученичка на име Петя Христова (ученичка в 12 клас в СУ „Тодор Кирков”, гр.Ловеч). Учебната година започна и аз заминах за гр. София, за да ходя на училище. Не съм си идвал в гр. Ловеч около 3/три/ седмици. През това време Петя ми писа няколко пъти по менсинджер. Съобщенията  бяха в смисъл „защо не идвам в компанията и кога ще си дойда на Ловеч”.

На 31.10. 2018 год. се прибрах с автобус от гр. София в къщи около 18.30 часа. Със сестра ми Ивана Пламенова Нечова (ученичка в 8 клас в ПЕГ „Екзарх Йосиф І”, гр.Ловеч) бяхме решили да се  разходим и да излезем към 19:30 часа. През това време Петя звънна по телефона и като разбра, че съм в Ловеч предложи да се срещнем. Уговорихме се да се видим пред чешмата в градската градина –  в центъра на гр.Ловеч. Отидохме със сестра ми Ивана на уговореното място, но Петя я нямаше. Посрещнаха ни четири момичета, от които сестра ми познаваше само две от тях. Това бяха Беатрис Илиянова (ученичка в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч) и Мария (ученичка в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч). С момичетата тръгнахме към Новия храм в центъра на града. Пред храма бяха насядали на пейка около 10 – 15 тийнейджъри. Когато наближихме, бяхме заобиколени от 6 /шест/ момчета. Това бяха Николай Руменов Павлов (ученик в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов“, гр.Ловеч),  Десислав Димитров (ученик в 8 клас в ПРОФИЛИРАНА ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ, гр.Ловеч), Николай Въцов (ученик в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч) и Павел Гайдаров (ученик в 8 клас в ОУ „Христо Никифоров”, гр.Ловеч), останалите двама не ги познавах. Спомням си, че Николай Павлов ме попита „какво съм писал на Петя”. Аз започнах да му обяснявам, че нищо особено, като посегнах към телефона, за да му покажа разговора ни. В това време Десислав Димитров, който стоеше от лявата ми страна  ме удари няколко пъти с юмрук в лявата част на лицето. След което, аз паднах на земята. Докато бях на земята, момчетата продължаваха да ме ритат  и то основно в главата. Успях до някъде да се прикрия с ръце, като виках „стига”, но те продължаваха да ме ритат. Опитах се да стана, но точно в този момент Николай Въцов със страшна сила ме ритна в устата и аз припаднах. Повече нищо не си спомням.

От сестра ми по-късно разбрах, че са продължили да ме ритат навсякъде по тялото, но най – вече в главата, след което всички заедно са тръгнали в посока на  СУ „Св.Климент Охридски”, гр. Ловеч. Не знам след колко време съм дошъл в съзнание и с помощта на сестра ми се изправих от земята. Изпитвах силна болка в устата, при което усетих, че предните 2 /два/ горни зъба са ми избити и ги няма. Бяхме много изплашени и в първия момент не знаехме как да реагираме. Сестра ми се обади на майка ни Валентина Пламенова Валериева – Нечова, която дойде веднага и ме откара в Спешния център към МБАЛ „Проф.д-р Парашкев Стоянов”, гр. Ловеч, от където бях настанен за лечение в неврологично отделение.

С действията и поведението си не съм дал повод за възникне скандал между мен и момчетата, който да прерасне в побой.

В последствие разбрах, че Петя е била приятелка на Павел Гайдаров, но впоследствие са се разделили и той най – вероятно обвинява мен за раздялата.

На 02.11.2018 година ми беше извършено съдебно-медицинско освидетелстване от   Д-р Мери Газемба – Началник отделение по съдебна медицина при МБАЛ –Ловеч. Съдебно медицинското свидетелство № 139/2018 г. е изготвено, като е взето предвид и медицинско удостоверение, издадено от  АПМП – ИП по стоматология  – ЕТ „Д-р В. Симеонов”.

Видно от заключението, са ми причинени ТРАВМТИЧНА СЧУПВАНЕ НА ДВА ГОРНИ ЗЪБА – ПЪРВИ ГОРЕН В ЛЯВО НА НИВО ВЕНЕЦ И ПЪРВИ ГОРЕ В ДЯСНО  – КОСО СЧУПВАНЕ, КАКТО И ТРАВМАТИЧНО РАЗКЛАЩАНЕ НА МНОЖЕСТВО ЗЪБИ. Д-р Газемба е категорична, че тези наранявания представляват ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ПРОЦЕСА НА ОТХАПВАНЕТО, ГОВОРА И ДЪВЧЕНЕТО – ЗА ОКОЛО 2 МЕСЕЦА, СЛЕД КОЕТО ТЕЗИ ЗЪБИ МОГАТ ДА СЕ ПРОТЕЗИРАТ. Посочено е, че останалите травматични изменения са ми причинили временно и неопасно разстройство на здравето, както и че същите се дължат на множество удари с твърд тъп предмет и отговарят да са получени от побой.

От тогава до настоящия момент продължавам да търпя болки и страдания, вследствие нанесения ми безпричинен и непредизвикан с нищо побой. Изпитвам постоянно главоболие, тъй като имам масивно кръвонасядане, от което не мога да спя, както и болки, и дискомфорт при отхапване, дъвчене и говорене, вследствие на избитите ми два предни горни зъби.

 

Ето и разказът на неговата сестра Ивана:

Ученичка съм в профилирана езикова гимназия „ Екзарх Йосиф І“ гр.Ловеч, 8е клас.

На 31.10.2018 год.брат ми се прибра към 18,30 ч с автобус от София. Решихме да излезем веднага и да се срещнем с познати на центъра. Излязохме към  19:30 часа. Малко преди това Петя Христова, наша позната, звънна по телефона на брат ми и се уговорихме да се видим пред чешмата в градската градина –  в центъра на гр.Ловеч. Отидохме на уговореното място, но Петя я нямаше. Посрещнаха ни четири момичета, от които аз познавах само две от тях. Това бяха Беатрис Илиянова (ученичка в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч) и Мария (ученичка в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч). С момичетата тръгнахме по посока към Новия храм. Там на пейка в ляво от храма бяха насядали шестимата побойници и още няколко човека. Когато наближихме към тях, те внезапно станаха и заобиколиха брат ми. Това бяха Николай Павлов (ученик в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч),  Десислав Димитров (ученик в 8 клас в ПРОФИЛИРАНА ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ, гр.Ловеч), Николай Въцов (ученик в 11 клас в ПГВМ „Проф.д-р Димитър Димов”, гр.Ловеч) и Павел Гайдаров (ученик в 8 клас в ОУ „Христо Никифоров”, гр.Ловеч), останалите двама неможах да ги видя добре, за да ги разпозная. Видях, че пръв пред Росен застана  Николай Павлов и го попита какво е писал на Петя. Тогава той извади телефона си от връхната дреха, погледна нещо в чата и го прибра отново. След което последваха първите удари с юмруци в лицето от  Десислав Димитров, който стоеше от лявата му страна. Ударите бяха два със страшна сила, след което брат ми падна на земята. След като беше повален Николай Въцов със засилка го изрита в устата, от което Росен вече немърдаше, беше загубил съзнание. Докато беше в безсъзнание на земята, момчетата продължаваха да го ритат  основно в главата, гърба и гърдите. Аз се опитах да отстраня с бутане Никой Въцов, който най-настървено и агрсивно удряше припадвалия  вече Росен. Ритаха го около 5 мин., в следствие на което го изместиха на цели 2 /два/ метра от първоначалното място на падане. Жестокостта беше неописуема за мен. Изпаднах в шок и ужас и направо загубих гласа си. Неможех от уплаха да изкрещя за помощ. След приключване на тираничното малтретиране, биячите тръгнаха спокойно по посока гимназията в центъра. Тогава аз клекнах над брат ми и видях, че още немърда и е в безсъзнание. Тогава дойде и Павел Гайдаров и той се надвеси над него и гледаше със задоволство. Попитах го“ Това ли трябваше да стане?“ Той ме погледна, но не ми отговори и си тръгна. След около 2-3 мин. брат ми започна да идва в съзнание. Устата му беше в кръв. По случайност след като му помогнах да се изправи даже той си видя избитите зъби на земята и ги прибра. Тогава се обадих на майка ми Валентина Пламенова Валериева – Нечова, която дойде веднага и ни откара в Спешния център към МБАЛ „Проф.д-р Парашкев Стоянов”, гр. Ловеч, където Росен беше настанен за лечение в неврологично отделение.

07.11.2018 г.

гр. Ловеч

Присъствал родител Валентина Пламенова Валериева – Нечова:

 

 

 

07.11.2018 г.

гр. Ловеч