Текст: д-р Дарина Петрова, снимки Мая Трифонова
В края на май 32 туристи от ТД“Стратеш“ пропътуваха 840 км. за 4 дни и посетиха 17 природни и исторически забележителности в северо-източна България, голяма част от тях включени в 100 национални туристически обекта.
Първата цел бе тайнственият, античен град Мисионис (столица на Мизия?) описан през 1153 година в „Географията на Ал-Идриси“. Руините се намират на 7 км. от Търговище и свидетелстват за многолюден и цветущ град, съществувал от V до XIV в. Следваха старите български столици: Велики Преслав – столицата на българския Златен век, блестящо описана от Йоан Екзарх в „Шестоднев“, дворецът и археологическия музей събрал артефакти от някогашното и богатство и великолепие, Мадарският конник, изсечения на 23 метра височина в отвесна скала средновековен барелеф обявен за паметник на световно културно наследство от ЮНЕСКО.
В Плиска, първата българска столица, 681 до 893 г. и днес впечатляват Източната порта, главният вход на крепостта, Голямата базилика,Тронната палата – т.нар Омуртагов дворец. На територията на крепостта интерес предизвика и музеят, в който са изложени находките, открити в района както и възстановките на бита и облеклото от тази епоха. Последната дестинация през първия ден бе историко-археологическият резерват Шуменската крепост, наречена Стария град, просъществувала повече от 3 000 години на площ от 32 декара. Опожарена и разрушена през 1444 г. по време на последния кръстоносен поход от войските на крал Владислав III Ягело тя повече не се въздига. Наситеният с преживявания ден продължи в Нощта на музеите в Шумен. Посетена бе Томбул джамия, построена през 1744 г., най-голямата в България и Регионалния исторически музей.
На следващия ден в програмата бе Историко-археологическият резерват „Сборяново” в западната част на Лудогорското плато, уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност. До настоящия момент в резервата са регистрирани над 140 археологически обекта от различни исторически периоди. Посетихме тай-интересните от тях: Свещарската гробница от III в.пр.Хр, обявена от ЮНЕСКО за обект на световното културно-историческо наследство, Мюсюлманското светилище Демир баба теке, почитано много от алевиите, Историческият музей в град Исперих. На път за Силистра посетихме и Меджиди табия – единствената напълно съхранена в интериор и екстериор крепост от османската епоха в България, изиграла важна роля в Кримската (1853-1856 г.) и Руско-турските войни (1853-1856 г. и 1877-1878 г.).Нощувката беше в красивия крайдунавски град Силистра възникнал преди 2000 г. в пределите на Римската империя с името Дуросторум – Яка крепост.
Третият ден в североизточна България бе посветен на р.Дунав. Започна с посещение на биосферен резерват „Сребърна“, обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено „Via Pontica“. Можахме да наблюдаваме колонията на къдроглавите пеликани и много други от 221 вида птици, които гнездят там. Но въпреки обновената наскоро сграда мястото заслужава по-добра инфраструктура за посетители. Следващата ни спирка бе музеят „Дунавски риболов и лодкостроене”, открит в Тутракан през 1974 г., единствен по рода си не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Сред многото интересни експонати видяхме и фотография от 1942 г. ,която показва моруна, тежаща 393 кг, уловена край село Връв. посетихме и рибарската махала на Тутракан, където научихме още интересни факти за рибарския занаят и бита на рибарите. Това е и единственото рибарско селище в България, което се е образувало по поречието Дунав. В края на деня пристигнахме в Русе, малката Виена и се разходихме по красивите площади с фонтани и градини сред барокови сгради.
В последния ден от нашето пътешествие посетихме единственият действащ скален манастир в България – „Св. Димитрий Басарбовски”, разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово. Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. В естествена пещера от манастира е погребан друг монах Хрисант – човекът, който възродил манастира и го върнал към живот през 1937 г. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна експозиция. С годините мястото става все по-обгрижено и хубаво. В природен парк „Русенски Лом“ се намират и Ивановските скални църкви. Скалният манастир „Св. Архангел Михаил” е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монах Йоаким, който по-късно става български патриарх. Българските царе Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор са били сред дарителите на манастира, а до днес са запазени и техни ктиторски портрети. Видяхме световноизвестните стенописи в църквата „Св. Богородица”.
Изключителните им художествени качества са причината за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. Следваща историческа забележителност в маршрута ни в „Русенски Лом“ бе средновековният град-крепост Червен, един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) Последния ни обект в региона и в дългата ни екскурзия бе пещерата Орлова чука, втора по дължина в България. Бивше легло на река тя има удивителни прави, дълги коридори с изящни овални форми и много зали. Обитавана е от неандерталците, както и от праисторически мечки, открити са два гигантски скелета на мечки, а днес от над 10 000 прилепа.
България е древна земя с прекрасна природа.
Нашите пътешествия продължават с посещение на скалните феномени край селата Ъглен и Бежаново на 12 юни – Зелена неделя, походи в Източни Родопи 18 – 22 юни, детски летен лагер на х.Дерменка 3 – 9 юли, походи в Рила планина 16 – 20 юли и в Пирин и Беласица през август.
За ТД“Стратеш“, Ловеч предстои едно вълнуващо туристическо лято.
