ГЕРБ се завърна в парламента. Дано да имат основателни причини. Защото:
Госпожа Корнелия Маринова заяви, че трябва да се противопоставят на актуализацията на бюджета. На всички ни е ясно, че това не може да стане и не стана.
Бойко Борисов посочи, че Европа не одобрява поведението на отсъствие от парламента. Но не каза, какво прави същата Европа за да попречи на парада на мошениците, крадците и престъпниците под егидата на БСП-ДПС-Атака.
По-прозорливите дискутират чисто битова причина – герберите губят доста парички от пропуснати депутатски заплати.
С влизането си в парламента ГЕРБ направи смешна позицията си от последния месец, когато твърдеше, че ще обсъжда единствено новия изборен кодекс, защото не признава друга развръзка освен нови избори. Конфузът от непоследователната политика може да бъде заличен само в един случай – ако до началото на октомври ГЕРБ се споразумее с БСП за нови избори, дори и в ранната пролет. Във всеки други случай ще легитимира наглото и вредно за България управление на БСП-ДПС-Атака. Ще носи отговорността на глухата опозиция за всяко поредно безумно назначение, решение или гаф. Затова няма как да отговаря Европа.
ГЕРБ се завърна, но протестите продължават. А твърденията, че ГЕРБ плаща за напрежението се пукат като сапунени мехури пред очите на всички. Остава да е Сорос, или някой масонски кръг. Те, масоните, провокират всяко брожение в България още от аспарухово време.
Чудесно е че протестите продължават, силно разграничени от ГЕРБ. Така гражданската енергия за промяна ще се мести все по-надясно и ще ферментира в автентично представителство. Въпрос на време е да му дойде времето.
Най-после Гандалф вдигна очи.
– Изглежда, това е летопис за съдбата на народа на Станиш – каза той. – Предполагам, че започва с идването им в Народното събрание преди около година: номерата на страниците навярно са свързани с месеците от идването им. Най-горната е обозначена едно-три, тъй че от началото липсват поне две. Чуйте това! Ние прогонихме герберите от голямата порта и пленарната… – мисля, че така трябва да се чете; следващата дума е размазана и обгорена, навярно е зала – …оплюхме много от тях под ярките – така ми се струва – прожектори на телевизиите. Кадиев също бе оплют. Той не гласува за грамадния. После има петно и следва: Кадиев в трета глуха до второ пришествие. Не мога да разчета един-два реда по-нататък. След това идва: Заселихме се в пленарната зала. Там има… не мога да разчета какво. Споменава се думата далавера. И сетне: Станиш укрепи завинаги своя трон на Позитано.
– Пленарната зала – каза Гимли. – Предполагам че сега сме в нея.
– Е, тук за дълго не се разчита нищо – каза Гандалф – освен думата милиард. Световната банка и нещо като заем. После: От днес Орешарски е добре дошъл на Бузлуджа. С това изглежда завършва първата глава. Има няколко звездички и започва друг почерк, мога да разчета: открихме контрабандните канали, а по-нататък думите добре изградени, сетне не е ясно, а, разбрах! цигари; и последните два реда: …Добрев да търси горните етажи на Третата Олигархия, неясно, на запад, петно, към АЕЦ Белене.
Гандалф помълча и остави настрана няколко листа.
– Има много подобни страници, набързо изписани и безнадеждно повредени, но на тая светлина почти не мога да ги разчета – каза той. – Сега тук трябва да липсват доста листове, защото започват с номер пет. Я да видя! Не, прекалено са накъсани и зацапани; не мога да ги разчета. На слънчева светлина бих се справил по-добре. Чакай! Тук има нещо: широк, енергичен почерк с елфически букви.
– Това ще да е ръката на Стоянович – каза Гимли, надничайки над лакътя на вълшебника. – Той пишеше красиво и бързо, и често използваше елфическите писмена.
– Боя се, че красивият почерк е трябвало да записва зли вести – каза Гандалф. – Първата ясна дума е скръб, останалото от реда се губи и завършва с вчера. Да, трябва да е вчера, и по-нататък: десетият ден на ноември Орешарски, премиер на България, загина на „Цар Освободител”. Той беше излязъл сам да погледне лозунгите по паметника. Един протестиращ, прикрит зад кофите за боклук, го уцели с ГМО домат. Жандармерията преби атентатора, но още много… нагоре от изток покрай Перловската река. Остатъкът от страницата е толкова неясен, че едва различавам каквото и да било, но мисля, че разчитам: залостихме портите, а после можем да ги удържим за дълго, ако… след това може би ужасен и понесем. Бедният Орешарски! Изглежда по-малко от пет месеца е носил титлата, която си извоюва. Питам се какво ли е станало след това, но нямаме време да гадаем над последните няколко страници. Ето най-последната. – Той помълча и въздъхна. – Зловещо четиво. Боя се, че краят им е бил жесток. Слушайте! Не можем да излезем. Те превзеха парадното стълбище и втората зала. Добрев, Янаки Стоилов и Мая Манолова паднаха там. Следващите четири реда са толкова зацапани, че разчитам само: Станиш духна за Европа преди 5 дни. Последните редове гласят: Протестът се разля до стените на Западната порта. Стражът на Протеста отнесе Кутев. Не можем да излезем. Краят идва. После: тъпани, тъпани на площада. Питам се какво ли значи това. И последният надпис е надраскан с провлачени елфически букви: Те идват. Няма нищо друго.
http://narvi.zavinagi.org/?p=1312