Павлин Иванов
Лагерът край Ловеч. Тема будеща безразличие сред коренното население на Ловеч, превърнат от БКП в символ на бруталната саморазправа с „другите“. Не веднъж съм се питал, защо една огромна част от ловчалии не искат да знаят истината за зверствата и убийствата извършани само на 3 км. от центъра на града. Питал съм се, защо друга също толкова голяма част от жителите на революционната столица на Левски, не искат да различат доброто от злото, закона от беззаконието, терора от правосъдието.
Отговорите могат да бъдат търсени на различни плоскости, но има поне един, който за мен е достоверен – пропагандата и манипулациите.
Дълги години комунистическите вестници в града не са давали достоверна информация за общественият и политическият живот в страната, в частност и в Ловеч. Истината не е била ценност, не е търсена, не е искана, не е долюбвана. Точно за това, защото е обективна и неудобна.
Не е имало как да бъде обявено, че само на 3 км. от центъра на един „цветущ“ град, докато неговите граждани се разхождат с децата си безгрижно по „стъргалото“ на главната, а пресата да им размътва мозъците и душите с истината за някакви си убийства, пък били те реален факт.
Говорил съм с много ловчалии по темата за лагера, но винаги съм се учудвал, че втълпеното им от пропагандата и манипулирано от политръководителите в миналото е живо и днес, при техните деца и внуци. Според много хора, в лагера са въдворени престъпници, лентяи, пияници, изнасилвачи.
Тук фактите, документите, нямат значение. Днес архивите говорят с цифри, факти, човешки съдби. Истината е толкова жива, колкото никога до сега. Но .. тя е непотребна, непоискана, неосъзната, съвкупност от факти, които само стоварват черни облаци върху слънчевото детство, безметежната службица.
Десетки години след зверствата в лагера край Ловеч, нито един член на БСП, наследницата на БКП, не е дошъл на мястото, на което са избити без съд и присъда стотици българи. Нито един социалист не е проронил една сълза за хилядите унищожени съдби. Нито един партиец не е помислил да пророни, дори и с половин уста – извинявайте, нашите предшественици са сгрешили, но ние не сме наследници на техният начин на мислене и действия.
Нищо такова не се случва десетки години!
Единственият социалист, които е посещавал лагера край Ловеч е Милко Недялков, в битността му на журналист във вестник „Ловеч прес“!
Но да се върна на пропагандата и манипулациите, които оставят своите дълбоки следи днес. Всичко, което е системно укривано от обществото през тъмните години на комунистически терор, днес е достъпно чрез документи, снимки, разкази. Въпреки това, никой не търси източниците, подписани и подпечатани с кървавите печати със сърпа и чука.
Лъганите и манипулирани родители при повод са разказвали на децата си лъжливата история – там в лагера са утайките на обществото. Там са тези, които заплашват нашето безоблачно социалистическо бъдеще. Удобно скалъпените лъжи се предават от родители на деца и днес.
Порасналите деца, при повод, разказват същата тази история на своите деца и внуци. Порасналите деца са така обработени, че са отказани да търсят и искат истината. Душиците им са така умело моделирани, че никога през живота си не са стъпили на мястото на човешката трагедия. Наследниците на промитите умове са толкова добре дезинформирани, че отказват да различат доброто от лошото. Така е и днес.
Може би всички останали не сме си свършили работата по най-добрият начин. Не сме направили като Германия, лагери на смъртта да бъдат място, от което да ти настръхнат косите само и само за да знае всяко поколение, че зверствата НИКОГА не трябва да се завръщат, че комунизмът и диктатурата във всяка нейно форма е ужасна!
Вина имаме всички знаещи и търсещи истината, независимо, че от нея боли. Но това са фактите! А без тях, без спомена за срамната история, тя, историята с насилието, убийствата без съд и присъда, зверствата и нечовешкият тормоз, могат да се повторят.
Много ми се иска да обвиня всички от онова време – партийци, редактори на вестници, манипулатори, агенти на ДС. Но истината е, че днешните манипулатори, пропагандисти и червени шамани носят също толкова голяма вина за потъпканата памет, колкото и техните предци от онези времена.
Не съм никой за да съдя. Мога само да споделя личното си мнение.
Знам, че днешните социалисти и червените журналисти не са убили никого физически. Знам, че не носят пряка вина за съсипаните човешки съдби. Знам, че не те са пребивали Сашо Сладура. Но знам, че през годините на свобода в България, те не са намерили капчица сила в себе си за да признаят миналото и да се разграничат от него.
Не ги упреквам. Такива са им разбиранията, такива са им душите – малки, страхливи, нечисти и подмолни. Така са научени, така учат и децата си.
А вие, уважаеми читатели, ако не познавате историята, ако никога не сте стъпвали в лагера край Ловеч, в събота, 21 март в 13.30 ч. може да се присъедините към традиционното шествие-поклонение до лагера “Слънчев бряг “ – Ловеч.
много дълга статия,описваща лошите жители на Ловеч!!ами за да се изчистят всякакви съмнения,манипулации отляво и отдясно да се публикува един списък с имената на въдворените в лагера,заедно с престъпленията,извършени от тях!да се види кой е влязъл за виц,кой за кражба,кой за убийство!!колко са убитите,колко са умрели от болести,сърдечен удар и други травми!!и не ми излизайте с постановката,че няма официални списъци и подробни данни!!иначе,всичко това си остават едни празни приказки,градски легенди и пропаганда!!
„От днешно време преценявам, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех така. Ние – Политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме съветските другари, техния опит. През 1959 г. бях най-младият заместник министър на вътрешните работи и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч“. Мирчо Спасов
………………
С протокол „Б“ №9 от 17 ноември 1956 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за изселване на всички обществено опасни лица. В него е записано: „Да се въдворят в ТВО-Белене най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове“.
…………….
Предложено е на Политбюро неосвободените 166 лица от Белене да останат на тежък физически труд. Въпреки че няма открито решение на Политбюро, предложението на вътрешния министър Цанков е изпълнено. Въпросните 166 поставят началото на лагера край Ловеч.
……………….
Влади, според Мирчо Спасов лицата в лагера са попаднали там по решение на Политбюро, без съд и присъди. Това означава, че са политически затворници, поне в по-голямата си част. А дори и някой от другите да е откраднал нещо ( в онези години какво е могло толкова да бъде откраднато, освен дребни кокошкарски истории), то никой не заслужава отношението, описано по-долу:
„Прокуратурата установява, че режимът в лагера е бил изключително тежък. От показанията на оцелелите лагеристи е установено, че дневната норма за мъжете е между 8-20 куб. м камъни. Всичко се е извършвало на бегом. Храната обикновено била постна и предимно от зеленчуци. Дневната дажба от хляб е била около 700 грама и се е давала наведнъж вечер. Къпането е ставало само в близката р. Осъм. Лагеристите са обличани в стари войнишки дрехи, били са въшлясали, а в бараките не е могло да се спи от паразити. Повече от година не е имало никакво лекарско обслужване. Бившият лагерист Нено Христов от с. Изворово, Старозагорско, свидетелства: „Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи, бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямаше…“
Назначената през юли 1990 г. от Прокуратурата на въоръжените сили лекарска експертиза, заключава:
„Лагеристите не са имали възможност да говорят помежду си, да поддържат контакт с външния свят, да предявяват претенции и оплаквания, да запазят личното си достойнство и самочувствие на човешки същества. Още при постъпването в лагера, както и по време на целия престой в него, повечето от тях са били жестоко и в повечето случаи безпричинно бити с тояги и гумени маркучи… Условията на живот са носили известен белег на неоправдан садизъм…
В показанията си всички от ръководството на лагера край Ловеч сочат, че са действали единствено по устни указания на зам.-вътрешния министър Мирчо Спасов. От 1501 минали през концлагера край Ловеч 155 души стават жертва на терора в него, за 147 са намерени смъртни актове. В него са изпращани хора заради разказване на вицове, бивши депутати-земеделци и юноши между 16 и 18 години за различни криминални или хулигански прояви. „