Калина Йорданова
Свобода, равноправие, благополучие: празни лозунги или политика, основана на общочовешки ценности? Защо мислим за политиката като за икономически трамплин, вместо за мисия? Има ли в историята ни хора, отдадени на идеологическа кауза и каква е тяхната участ? Този текст предлага повод да помислим за историята на две от българските партии, възникнали в името на българския национален интерес и като естествен отзвук на европейски тенденции.
Земеделското движение в България възниква в контекста на световните процеси на своето време. То е израз на организираното усилие в края на 19-ти и началото на 20-ти век да се подобри икономическото и социалното положение на земеделските стопани. Тази аграрна революция в селото, появила се като естествен еквивалент на индустриалната революция в града, цели финансовото подпомагане, улесняването на труда и водоснабдяването на земеделските райони. Земеделската идея става много близка на хората в Източна Европа по няколко причини. Непосредствено след Освобождението през 1878 г. България е предимно аграрна страна. Ръководена от гръцка, еврейска или арменска общност, търговията не е основният поминък на българина. Поминъкът е земята. Чувствителността към темата за земята се изостря болезнено, когато след Ньойския договор от 1919 г. България губи свои изконни територии. И така, с 80% селско население, земеделски поминък и силен сантимент към земята, земеделската идея в България се превръща в мощно движение с разпознаваема идеология. Организирано още през 1899 г. в професионален съюз на селяните, то дава първата си категорична заявка за управление веднага след Първата Световна Война: през август 1919 г. земеделският лидер Александър Стамболийски става министър-председател на България. Българският Земеделски Народен Съюз е една от най-старите партии в Европа.
Първата Световна Война оставя България в много тежко социално и икономическо състояние, което е причина за селски и работнически въстания. Стамболийски е свален с преврат през 1923 г., изтезаван и убит от дейци на ВМРО, а БЗНС се разделя на няколко крила. Някои от тях се сливат с Българската Комунистическа Партия, а други избират самостоятелен политически път. Черпейки поддръжка от едни и същи маси избиратели, земеделското движение и БКП стават основни политически съперници. Причина за това съперничество също така е неотлъчното придържане на българските комунисти към политиката на Москва, която повелява тип земеделско коопериране, водещо до обедняване и зависимост на земеделските стопани, вместо до отстояване на българския национален интерес. Изключително ригидна и несъвместима с българските реалности, политиката на БКП започва да обслужва чужди интереси, с което земеделското движение не може да се съгласи.
д-р Г. М. Димитров
Ловешки регион е тясно свързан с делото на един от най-изтъкнатите земеделски лидери. Роден през 1903 г., Г. М. Димитров е един от най-значимите български политици и активисти на земеделското движение. Той е основен противник на фашизма и комунизма в България през 30-те и 40-те години на 20 век. Роден в Източна Тракия, Г. М. Димитров носи именно тази чувствителност към българската земя, която е в основата на земеделската идеология. Принудително изселено по време на Балканските войни, семейството на Г. М. Димитров се установява в Ловешкото село Дойренци. През 1922 г. той става член на Българския Земеделски Народен Съюз, а през септември 1923 г. защитава интересите на съселяните си, организирайки въстание в Ловешки окръг. През 20-те години на 20 век Г. М. Димитров е арестуван и преследван заради дейността си. През 1929 г. той завършва медицина в Загреб и след завръщането си в България активно се заема с политическа дейност в БЗНС. През 1941 г. Г. М. Димитров организира мощна кампания срещу нарастващата поддръжка на България за нацистката коалиция. След заявената лоялност на България към силите на Оста, Г. М. Димитров е принуден да премине в нелегалност и напуска страната. От 1941 г. до 1944 г. той е начело на Български Национален Комитет в подкрепа на анти-фашистката коалиция със седалище в Кайро. Г. М. Димитров учредява и нелегално радио Свободна и Независима България. След 9 септември 1944 г. Г. М. Димитров се връща в България, за да оглави БЗНС, вярвайки, че родината му може да се развива като демократична европейска страна. Скоро обаче той е отстранен от поста си в БЗНС и изключен от партията. Благодарение на американския посланик в България, Г. М. Димитров се спасява от съдбата на своите съмишленици Мара Рачева, изтезавана и убита от Държавна сигурност през 1945 г. и Никола Петков, който е екзекутиран 2 години по-късно. Г. М. Димитров напуска страната и продължава дейността си против комунистическото управление на България със своя Земеделски Комитет на емигрантите от Източна Европа. Г. М. Димитров умира във Вашингтон през 1972 г., оставяйки дъщеря и син, но нито един достоен политически наследник.
Друга важна идеологическа платформа на българите в края на 19-ти и началото на 20-ти век е социалдемокрацията. Основана на принципите на социалната държава, социалдемокрацията апелира към управленски модел, в който в рамките на капиталистическата държава са гарантирани правата на всеки гражданин на свобода на избора и частна собственост. Държавата в социалдемократическата идеология дава равни възможности на всеки, използва синдикатите като инструмент за подкрепа на трудещите се и гарантира минимален стандарт на живот на хората в неравностойно положение. Според британския социолог Томас Маршал такова управление е комбинация от демокрация, социално благополучие и капитализъм, считано днес за факт в скандинавските страни. Социалдемокрацията драстично се разграничава от модела на управление в социалистическите страни след 1944 г., поради базови разминавания със сталинистката политика на монопол на държавата, отнемане на основни права на гражданите и преследване на инакомислещите.
В България социалдемократическата идея намира почва още в средата на 19-ти век, защото тя е в синхрон с амбициите на освободителното движение. През 1871 г. Парижката Комуна вдъхновява много български революционни дейци, чиято дейност е част от общия фон на съпротива в Европа срещу потисничеството на силните на деня. Веднага след Освобождението българската интелигенция се обединява около социалната идея и през 1891 г. създава Българската Социалдемократическа Партия. В края на 19-ти век Социалистическият интернационал се разцепва на две фракции, защото европейските социалдемократи имат непреодолими противоречия с Ленин и Руската Болшевишка Партия. През 1919 г. същото се случва и Българската Социалдемократическа Партия: една част от нея стриктно се придържа към политиката на Москва и се преименува в БКП, а друга остава вярна на европейската социалдемокрация.
д-р Атанас Москов
Много близо до Ловеч и по-точно в Севлиево е роден и принуден да живее до смъртта си друг български политик: д-р Атанас Москов. Роден през 1903 г. в Севлиево, Атанас Москов става последовател на вече установената в града му Българска Социалдемократическа Партия и дори основава младежкия клуб към нея „Жан Жорес”. По време на студентските си години в София, където завършва право и дипломация, той е активист на Младежкия Социалистически Съюз. Атанас Москов продължава образованието и политическата си кариера във Виена и Брюксел, където става доктор по международно право и член на изпълнителния комитет на Социалистическия Интернационал. Подобно на Г. М. Димитров, след завръщането си в България Атанас Москов осъжда всички форми на диктатура и насилие. Превратът на 9 септември 1944 г. го заварва в позиция на деец на БРСДП и редактор на вестник „Свободен народ”. В избирателния си район на парламентарните избори през 1946 г. той печели срещу лидера на БКП Георги Димитров. Изборът му обаче е касиран от комунистическата власт и той е отстранен от преподавателското си място в Софийския Университет. След унищожаването на българската опозиция, Атанас Москов е арестуван, изтезаван жестоко и въдворен в лагера в Белене, а семейството му е принудително изселено в Севлиево в малка къща в нивите край града. Съпругата му Рене Едмонд Вилме – доктор по социология – работи в местното ТКЗС. Поради отказ на местните власти от адекватно лечение, единственият им син умира на 20 годишна възраст. След оцеляването си в лагера в Белене, Атанас Москов се връща в Севлиево, където живее до смъртта си през 1995 г. През 1989 г. той възстановява Българската Социалдемократическа Партия и става неин почетен председател.
Земеделската и социалдемократичната идея не изчерпват българския политически спектър от края на 19-ти и началото на 20-ти век, но представляват най-разпознаваемите идеологии, на които българите симпатизират. Техните членове и симпатизанти са подложени на преследване и репресии от комунистическия режим след 1944 г. След преврат в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г., подпомогнат от Трети Украински Фронт на Червената Армия, властта е взета от Отечествения Фронт. Следва вълна от насилие на българи над българи, извършвано от комунистически групи срещу техните политически противници. Данните за броя на убитите и безследно изчезналите варира между 20 000 и 40 000 души, но броят на осъдените на смърт от т. нар. Народен съд е известен с точност: 2 730 души – министри, депутати, журналисти, банкери, хора на изкуството и земеделски стопани. За да почете паметта на убитите и прогонените от комунистическите репресии българи, всеки от нас може да се присъедини към дните на паметта „Лагерът край Ловеч: памет и свидетелства” на 25 и 26 март тази година в Ловеч.