За 35-ти път в събота беше проведено шествието-поклонение в почит на жертвите в концлагера „Слънчев бряг” край Ловеч. Десетки се включиха в организираното от СДС Ловеч поклонение. Шествието тръгна от центъра на Ловеч и хората извървяха пътя до каменната кариера, едно от най-злокобните места в България.

Пред малкият параклис и възпоменателните плочи, под големият кръст на скалата на злокобното място, беше отслужена панихида в памет на жертвите на комунистическия режим, избити без съд и присъда в периода 1959 до 1962 година.

Председателят на СДС – Ловеч Георги Митев посочи, че за 35 година се организира шествието-поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим. „Сърцата ни са изпълнени с мъка за невинно пролятата кръв тук, на това злокобно място от нашата история. Не искаме тези срамни страници да се повтарят, не искаме тази част от историята да бъде замитана под килима, да бъде неглижирана. Не искаме тя да отсъства от учебниците по история и нашите деца да не знаят какво се е случило тук и какво не трябва да позволяваме никога да се случва“, каза Георги Митев.

Председателят на СДС Румен Христов припомни, че от 2000 г. има приет закон, който вменява вината на Българската комунистическа партия и я обявява за престъпна такава. „Много неща се случиха от 2000 г., но продължават да стоят паметниците на комунизма, петолъчките, имената на тези престъпници. И в този парламент имаме внесен законопроект, заедно с колегите от ГЕРБ, с който искаме да радикализираме нещата и част от тези символи да бъдат премахнати. България не бива да забравя това, което се случи през тези 45 години, а това бяха много на брой концентрационни лагери, десетки избити, разбити съдби, хора, на които не им беше позволено да се обучават, хора, на които им беше отнето имуществото“, каза Христов и добави, че никога повече това не трябва да се случва и младите хора да го допускат.

Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ-СДС Александър Йорданов посочи, че трудно се говори на такова място, но мисълта за всичко това, което се е случило, не може да избяга от нас, „защото ние сме във времето, то нас обръща и, дай Боже, и ние него да можем да обръщаме“. Той добави, че в Европейския парламент от много години, особено в последния мандат, многократно са приемани резолюции, с които комунистическите режими по света и в Европа се осъждат наравно с нацисткия режим в Германия. „Няма вариант, при който в Европа да има паметници – символи на нацисткия режим. За съжаление, в някои от бившите комунистически държави и най-много в нашата все още има такива паметници“, заяви Йорданов и добави, че е време законът от 2000 г. да се изпълни.

„Аз искам да доживея деня, в които тук ще има мемориал на жертвите и страдалците на концлагера „Слънчев бряг“, ще има място за поклонение на цяла България, на хора от други страни. Ние сме в дълг към тези хора. Много е важно в този размирен и конфликтен свят ние, българите, да си останем добри хора“, обърна се към присъстващите евродепутатът.

Лидерът на младежката организация на ГЕРБ Георг Георгиев посочи, че всяка година се включва в шествието-поклонение до концлагера. „Моето семейство и това от страна на съпругата ми е много засегнато от комунистическия режим – национализация, избити членове на семейството ни, хора, които са минали не само през „Слънчев бряг“, но и „Белене“, въдворявани няколко пъти и разселвани. Ако погледнем години назад, ще осъзнаем, че българската демокрация е изкована на такива места. Именно хората с примитивните инструменти, с които тираните от комунистическия режим са ги карали да блъскат по тези камъни, са и първите, които са си дали живота за това в България да има свобода, плурализъм, нормална политическа, обществена, културна система“, каза Георгиев.

На мястото на концлагера „Слънчев бряг“ присъстваха представители на политически партии, граждани от цялата страна и близки на хората, намерили смъртта си там. Те поднесоха венци и цветя.

Лагерът „Слънчев бряг“ е бил създаден от ЦК на БКП през април 1959 г. след закриването на този в Белене. Първоначално в него са настанени 166 рецидивисти оттам, но после, без съд и присъда, са заточени стотици политически противници на режима, земеделци и обикновени граждани. На непосилен труд, зверства, мъчения и убийства са подложени над 1500 души. 155 от тях умират, а след това телата им изчезват безследно. Лагерът е закрит в края на март 1962 г., след като избягал затворник разказва за зверствата там.