Иво Райнов

От няколко дни темата за промените в Закона за приватизация не слиза от нюзфийда на повечето медии. Общественият ропот срещу лобистките промени в полза на богати бизнесмени събудиха съвестта на президента и разума на управляващите. Първият наложи вето на законопроекта, а вторите се солидаризираха с неговите доводи, заявявайки, че те изначално са срещу лобизма. Изглежда леко комично, но нашите управляващи са известни съчинители на вицове.

За съжаление темата за лобизма хич не е само национална. Ловеч е емблематичен с налагането на частния бизнес интерес над локалния. Съсипаната болница е добре познат пример, но за съжаление лобизма в нашия забравен от правдата край не се изчерпва с болничната сага. Два от тези случаи влизат за пореден и нямам съмнение безплоден път (защото липсват воля и топки да се защитават обществените интереси) в дневния ред на местния общински съвет. Когато стане дума за сделки с Литекс-комерс посветените заявяват притеснено „тури му пепел, там е тотална щета“.

Ама точно за такива сделки става дума. За едната, дружеството „Ловеч спорт“, Общинският съвет възложи да се започне процедура за излизане на общината от дружеството. Защото дружеството е в тежка задлъжнялост и всяка година трупа по няколко стотин хиляди лева към пасива, който нашата община споделя солидарно със съдружника ФК „Литекс“. Само че отговорните фактори някак уплашено, почти като в транс повтарят „Нищо не може да се направи, нищо не може да се направи. Всичко е загубено, всичко е загубено“. Под всичко разбирайте целия апорт – стадион, терени, възможност да се спечели от продажба на земя и прочие. Любимият лайтмотив на юристите е, че всички терени от апорта отдавна не са наши. И сякаш за да потвърди думите им дружеството (разбирай фирмата майка „Литекс –комерс“) продава за стотици хиляди левове, но в касата на общината не влиза нищо. Що така, бе? Отговарят да питаме тези, дето са сключили договора, а после са го предподписвали. Знаем ги прекрасно и точно затова сме наясно, че не са нито глупаци, нито некомпетентни. Ясно е, че онази власт грозно е лобирала за частния интерес, пренебрегвайки обществения. А какво точно са направили и правят следващите за обществената полза?

Втората сделка натрупа не по-малко печална история. Недостроената галерия, която трябваше да се превърне в модерен хотелски комплекс. Разбира се на картинка. В действителност инвестиционните намерения стигнаха до разрушаване на построеното и продажба на демонтираните материали. После пълен пас и серия искания за удължаване на договора, първото от които удовлетворено. Казват, че станало в разрез със закона. Не лудият изяжда зелника. И така снишено и тихо купувачът си пасува, докато изтичат всички законни срокове за предявяване на претенция по неизпълнението му. Всичко това разбира се с разсеяното съдействие на местната власт. Която между другото мълчаливо му е осигурила шанса да си изтегли и банковата гаранция от един милион лева. Току изтекъл законовия срок и комисията по приватизация се сеща да търси правата на общината. Внася, Общинският съвет гласува предложение за разваляне на сделката. Гореспоменатите познавачи на юридическата материя веднага подхващат познатата песен „късно е либе за китка“ и заплашително ни казват, че е ако не спрем да искаме „развод“ по сделката ще трябва да платим вложената от некоректния купувач инвестиция от близо милион лева. Нищо, че такова условия няма записано в договора. Показателно е, че се размахва като нов аранжимент на познатия рефрен „нищо не може да се направи, всичко е загубено“. А виновните пак ги търсете сред парафиралите договора преди повече от десет години. Ерго те са гадните лобисти. И разбира се онези състави на общинския съвет, гласували сделките и договорите.

Да, ама не. Защото няколко кмета и няколко общински съвета не са направили и минимални усилия да защитят обществения интерес. Лобизмът може да бъде от глупост, незнание или просто от страх. Не е задължително да е от корист. Политическата власт се държи така почти две десетилетия в отношенията си с Литекс. А после страхливо ни обяснява брадясалото си бездействие с юридически казуси и препоръчва гражданството да прежали имоти, които някой перверзно е заграбил.

Въобще нашата община ми прилича на една мома, която е вдигнала поля и се е навела удобно в очакване да я работят. И действително я работят, от много години. А резултатът е повече от логичен – ситият сит, а гражданите все е***и!