ezikova1812141Иво Райнов

Мерило за цивилизоваността на едно общество е умението да пази живота и здравето на децата си. И ако около къщата или жилищния блок  тази отговорност е по-скоро семейна, то в публичната среда е задължение както на куп институции, така и на всеки отделен гражданин. Половината от своето ежедневие децата прекарват в училище. Всички знаем, че съвременните деца са емоционални, забързани и твърде непредпазливи.

Много тийнейджъри се движат със слушалки в уши, вглъбени в своя музикален свят, напълно забравили окръжаващата действителност. Най-малко по тази причина зоните около училищата трябва да бъдат перфектно обезопасени. С пешеходни пътеки, осветени пространства и стабилна улична настилка. При това с ангажимент за постоянна инспекция, защото материята е подвластна на времето, което руши, изгаря или изтрива.

Мнозина знаят, че подходът към Езиковата гимназия в Ловеч е едно относително рисково околоучилищно пространство. Стръмните стълби стават доста опасни през зимата, когато се обледяват ведно с хлъзгавия стръмен път пред входа на гимназията. Ще се съглася, че почистването на стълбите и улицата може да бъде споделена отговорност с училището.

Но думата ми не е за това. Всеки ден към това училище се отправят над 1000 души. Близо 90% са деца или младежи. Връзката с града е през малкото площадно уширение, свързващо улиците „Никола Петков“ и „Димитър Пъшков“. Пресичането на това пространство е направо авантюра. Безразборно паркирали коли от всички страни на улиците и уширението, нулева видимост. Няма пешеходна пътека, на която децата да се чувстват поне относително защитени.

Мисля, че в момента Езиковата е единственото училище, край което няма пешеходна пътека. Добре известно е, че гимназията е на двусменна работа. В ранните сутрешни часове и особено във вечерните часове на втората смяна придвижването по стълбите е истинско изпитание.

От шест монтирана лампи свети само едно в най-ниската част. Практически е тъмно и невъзможно да бъде видяна локва, заледена плочка или счупено стъпало. Рискът от сериозна контузия е съвсем реален. Преди време аз си изпатих падайки тежко на стълбите. Затова допринесе и фактът, че част от стълбите са разрушени или начупени и лесно подвеждат спускащите се, особено, когато това става в големи групи от хора.

Всеки разумен човек би казал, че става дума за относително простички неща – изчертаване на пешеходна пътека, подмяна на няколко плочки и осветителни тела. И аз така мисля, но ситуацията е повече от трайна, поне от година. В очакване на институциите да се сетят времето отминава, а опасността от пострадали деца, поради нашата обща немарливост става все по-реална.

И вместо да очакваме Годо да дойде е по-добре да му пишем. Като например с тази статия, с която искам да обърна внимание на местната управа да си свърши работата. Но понеже съм общински съветник и нося обективна отговорност, ще използвам дадените ми от закона правомощия и на предстоящото заседание на общински съвет ще отправя питане до господин Казанджиев за срока, в който ще направи необходимото пространството пред Езиковата да стане по-светло, по-стабилно и по-безопасно. Сиреч датата, до която общината ще се ангажира да разпореди изчертаване на пешеходна пътека, подменя на изгорелите лампи и ремонт на счупените стълбищни плочи.

4 коментара

  1. Г-н Райнов, преди малко минах покрай тези стълби, и мога да кажа, че има светлини и осветеността не е порфектна но е задоволителна, ако вие не виждате, сменете си очилата.

  2. В Ловеч се продават наркотици на децата в училище масово, ако някой от „съответните институции“ не го знае, да си провери. Хващат само „дребосъците“, а големите дилъри?!

    1. В случая учителите също трябва да съдействат затова да бъдат заловени дилърите. Пласьорите все биха направили впечатление на някой учител.

  3. Това на снимката летящи чинии ли са? Или халюцинациите на надрусани с ПИКО ученици?

    Сериозно, не само осветление и приемлива среда трябват. Наркотиците са нещото, на което трябва да се обърне особено внимание в училищата.

Comments are closed.