Винаги стрелка, обърната за главния коловоз и винаги зелен светофор, инж. Георги Стайковски, Приятел на железниците и още нещо:))
Имам голямото удоволствие да Ви информирам, че на 27.03.2017 г. (понеделник), по железопътната линия Левски – Ловеч – Троян, отново ще пътува атракционен влак, возен от действащ музеен парен локомотив.
За първи път по нашата ж. п. линия ще пътува възстановения за движение на собствен ход по пара музеен парен локомотив No: 16.27.
Пак за първи път, за разлика от предходните атракционни пътувания, в състава на влака ще бъдат включени само и единствено товарни вагони (13 броя).
Туристите ще пътуват паралелно на линията с автобус и на определените места ще слизат за да снимат ефектното преминаване на влака.
В предварителното разписание са предвидени спирания за такива „фотопаузи“ на всички експлоатационни пунктове (ж. п. гари и спирки) между ж. п. гари Левски и Дойренци включително, при надлеза на сп.
Умаревци, на ж. п. гара Ловеч, както и на всички спирки между ж. п.
гари Ловеч и Троян.
Последна актуална информация за разписанието на движение на атракционния влак на 27.03.2017 г.:
Направление Левски – Троян:
Левски – тр. 07:20 ч.
Летница – пр. 07:45 ч.
Летница – тр. 07:55 ч.
Дойренци – пр. 09:05 ч.
Дойренци – тр. 09:17 ч.
Ловеч – пр. 09:55 ч.
Ловеч – тр. 10:50 ч.
Абланица – пр. 11:40 ч.
Абланица – тр. 11:48 ч.
Троян – пр. 12:55 ч.
Предвидени са престои от 8-10 минути за всяка междинна ж. п. спирка/ гара без ж. п. гара Ловеч-север.
Направление Троян – Левски:
Троян – тр. 17:25 ч.
Ловеч – пр. 18:13 ч.
Ловеч – тр. 18:48 ч.
Левски – пр. 19:43 ч.
Възможни са промени в движението, тъй като влака ще спира на много места за фотопаузи.
За повече информация относно разписанието и движението на атракционния влак – обръщайте се за справка към ж. п. гарите по места.
Преди това, в „изборната“ неделя, 26.03.2017 г., атракционния състав ще пътува и по ж. п. отклонението Левски – Ореш – Свищов. По алюзия с други избори (само след като сте си изпълнили гражданския дълг към демокрацията), сега може да отидете не „за гъби“, а на нещо далеч по-интересно – атракционно пътуване с парен локомтив!
Забележителното за лок. No: 16.27 е, че за разлика от досега възстановените другите наши музейни парни локомотиви, локомотивът е възстановен в оригиналния си „немскo/австрийски“ (DR/OBB) вид – като цветово решение, като снегоочистителен плуг и като други елементи. А и иначе има изключително „гланцово“ излъчване, като току-що излязъл от производствените халета на производителя му – „Wiener Lokomotivfabrik“
(„WLF“) – Floridsdorf, сега квартал на Виена, Австрия (уточнявам като по актуалните американски филми) през далечната 1948 г.
Това пътуване е част от атракционен железопътен „тур“ на чуждестранна туристическа групо по нашите железници, който ще се реазлизира в периода 25.03-02.04.2017 г. Пътешествието ще включва пътувания по направленията Левски-Ореш-Свищов, Левски – Троян, Септември – Велинград – Добринище, Перник – Радомир – Кюстендил – Гюешево и Калотина – Станянци с възстановените за движение на собствен ход под пара действащи музейни парни локомотиви на „БДЖ“, част от колекцията „Железопътно наследство“ NoNo: 16.27 „Лодка“ от локомотивно депо Горна Оряховица, 46.03 „Баба Меца“ от локомотивно депо София и теснолинейния
609.76 от локомотивно депо Септември.
Съвсем неотдавна служебния премиер Герджиков организира и проведе своего рода посещение на димпломатическия корпус (позабравени вече мероприятия от времето на Народната Република) в Черепишкия манастир.
Пътуването бе реализирано с влак, возен от действащия музеен парен локомотив No: 03.12 и съставен от бившите царски вагони, сега т. нар.
„Корона експрес“. Тогава стана ясно, че „БДЖ“ имат намерението да предложат цяла туристическа програма по линията София-Черипшки манастир, по теснолинейката Септември-Добринище, както и по нашата изключително красива ж. п. линия Левски-Ловеч-Троян.
Кратка историческо-техническа справка за лок. No: 16.27:
Пътническият парен локомотив 16.27 има колоосна формула 1’Е – h2Р (което означава за неспециалистите 5 свързани задвижващи/двигателни колооси, третата от които е ведуща).
Дължина между буферите е 23000 мм; маса с пълни запаси 156,1 тона; сцепна (адхезионна) маса 86 тона; диаметър на двигателните колооси по кръга на търкаляне 1400 мм; Максималната допустима конструктивна скорост на движение е 80 км/ч.; Мощността е около 1800 к. с.
Произведен е през далечната 1948 г. от „Wiener Lokomotivfabrik“
(„WLF“) – Floridsdorf (Виена, Австрия), под заводски номер 17632 и първоначален номер 42 2746. Принадлежи към т. нар. „втори военен тип“
на немските железници (DR) – BR 42 (в БДЖ получили серийно означение 16).
Всъщност, този тип локомотиви представлява усилена версия на „първия военен тип“ немски локомотиви DR серия BR 52 (у нас „БДЖ“ серия 15.00). Те имат по-голямо осово натоварване, по-големи скарни и изпарителни повърхности, по-голям диаметър на парните цилиндри. Рамата е гредова. Основния замисъл е включвал и снабдяването на локомотивите с кондензационна уредба за увеличаване на пробега им при пътуване без попълване на водните запаси (напр. на Източния фронт и тил – в окупирания СССР, където междугарията са по-дълги, има разрушена железопътна и водоснабдителна инфраструктура, а и масово и ефикасно действат партизански съединения). Общо са произведени 1094 броя в периода 1944 – 1951 г. от няколко фирми в Германия, Австрия и Полша.
Огромния брой неизправни локомотиви в парка на „БДЖ“ в следвоенния период от една страна, и от друга страна, необходимостта от усвояване на нарастващия трафик, вследствие стопанския подем и поетия курс към ускорена индустриализация, кара ръководството на нашите железници да търси попълване на недостатъчния локомотивен парк.
За нуждите на нашите железници са доставени общо 33 единици (вече произведени през 1948-49 г,) и сме имали желанието да доставим и още единици, но за съжаление не е имало останали повече готови части и заготовки след края на Втората световна война. На практика, локомотивите от тази серия са последните доставени нови парни локомотиви за нашите железници. Парните локомотиви, доставяни след това за „БДЖ“ са вече ползвани машини.
Пристигат в България през 1952 г. и заместват локомотивите серия 19.00 в тежката влакова работа по обслужването на пътническите и товарните влакове по ж. п. направлението Горна Оряховица – Стара Загора. Поради по-голямата си мощност, локомотивната серия се утвърждава като подходяща за нашите планински участъци при обслужване на тежки пътнически и товарни влакове. До 1960 г. всички единици от серията са преустроени на въглищно-мазутно отопление.
В „активната“ част от живота си, лок.No: 16.27 домува в локомотивно депо Горна Оряховица. След навлизането на магистралната дизелова тяга, единиците от серия 16, които се експлоатират основно по Презбалканската IV-та линия, са извеждат в резерв, като локомотив
16.27 е изпратен в база Калояновец.
От март 2014 г. започва възстановяването на лок. 16.27 за движение със собствен сила от екипа на Алберт Иванов в локомотивно депо Горна Оряховица. Една година по-късно – на 31.03.2015 г. се извъшрва успешно пробно пътуване, с което локомотива се приема за годен за атракционни и туристически пътувания.
Друг представител на тази локомотивна серия, които е съхранен и възстановен (още през 2005 г.) от локомотивно депо Горна Оряховица като музеен, е лок. No: 16.01. Със същия до неотдавна се извършваха атракционни и кинематографични пътувания, включително и до Троян.
Нека отново да се насладим на очарованието, емоцията и вкусът на една, уви вече отминала, но определено – по-романтична, по-красива и по-спокойна епоха!
Да избягаме за малко от преизборните, всъщност тогава вече следизборните страсти и да се посветим и насладим на нещо наистина стойностно, само за ценители!