За първи път в Белене бяха почетени и жертвите от концлагера край Ловеч. Това стана по време на поклонението в памет на жертвите на комунистическия режим в бившия Втори обект на концлагера „Белене“ на остров Персин. Събитието се проведе на 3 юни 2023 г. след тригодишно прекъсване.
Кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова беше сред ораторите пред стотиците хора, дошли на острова на Дунав. Тя е част от инициативния комитет за възстановяване на поклонението . В емоционалното си слово тя каза:
„Днес, на Черешова задушница, ние първо поднесохме цветя на бившия концлагер „Слънчев бряг“, а после изминахме пътя от Ловеч до тук. Същият, по който невинно избитите жертви са били докарвани и погребвани на съседния остров. Тези събития трябва да се припомнят непрестанно, за да е жива паметта и да възпламеняваме общественото съзнание “.
Кметът на Ловеч покани присъстващите на конференцията „Руският фактор в българските кризи“, която ще се състои в Ловеч на 10 и 11 юни 2023 г. Заедно с другите присъстващи, поднесен беше венец.
Присъстваха много бивши лагеристи и близки на жертвите, дошли от различни краища на България и от Турция. Те споделяха своите истории, оставили дълбоки следи в живота им. Корнелия Маринова разговаря с Тако Иванов Караиванов (87 г.) от село Малево, Хасковско. Той е сред малкото живи днес политически затворници. Голямата част от присъстващите бяха от т. нар. „Възродителен процес“.
В поклонението участваха евродепутатът Андрей Ковачев и народните представители Елисавета Белобрадова и Свилен Трифонов. Поздравителни адреси бяха прочетени от името на Петър Стоянов, президент за 1997-2002 г., както и от председателя на 49-то Народно събрание Росен Желязков. Водещ на събитието беше журналистът Люба Кулезич.
Организатори на поклонението са група неправителствени организации и най-вече Христо Христов, журналист и изпълнителен директор на фондация „Истина и памет“. Лагерът „Белене“ действа от 1949 до 1987 г., като е най-големият концлагер за политически противници на Българската комунистическа партия. През него са преминали около 20 000 затворници, сред които лекари, поети, земеделци, учители, както и български турци, арестувани за съпротива срещу насилственото преименуване.
