Едни коментар, който публикувах на 20 ноем. 2012. Не мога да обясня точно защо и точно сега, но искам да го споделя отново с вас.
Павлин Иванов
Едва ли сте чували за Неда и Иван Димови от Боженци. Аз също не бях, докато в събота не видях некролог на това семейство, поставен скромно на една дървена врата в селото. Вижте снимката. Погледнете я отново.
Гледайки за пореден път този некролог през последните няколко дни, не се натъжавам. Не чувствам мъка. И не защото не съм познавал тези хора.
Не спирам да се фокусирам върху черно-белите лица на едно щастливо семейство. Не приемам некролога като тъжно съобщение. Виждам само щастието. Така ли е при вас?
Понякога, когато ме налегнат черни мисли се питам с какво искам да ни запомнят децата ни, приятелите ни, близките ни. Тази снимка ми припомни кое е важното – да се обичаме, да се допълваме, да се подкрепяме, да намерим хармонията, да бъдем щастливи.
Няма нужда да говорим за всичко това. Можем само да погледнем отново.
Почивайте в мир непознати щастливци!