Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“

Смартфонът е устройството, което притежават около 95% от българските ученици и приблизително  толкова от тях имат профил във Фейсбук, Истаграм, Тик ток и др.

Моделите и цените на ученическите смартфони обикновено надвишават тези на техните родители, а средната им цена надвишава твърдо минималната работна заплата.

Използването на мобилни телефони в учебен час е новия обществен дебат, дебат в който страните родители и учители кръстосват своите усещания за възпитание и социализация, а МОН неутрално цитира текста от училищния закон, който в чл. 172 йезуитски е отсякъл: „Учениците да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове.“ Разбира се няма никакъв механизъм, който би могъл да гарантира прилагането на този текст.

Нуждата от регулиране на използването на мобилни устройства се появява още през 2008 година, когато над 50% от българските ученици вече разполагат със смартфони. За да няма недоразумения трябва да разясним терминът „мобилен“ телефон, който включва и смартфон, т.е. телефон, който не е само за разговори, но и с мобилна връзка с интернет и достъп до социалните мрежи и приложения за постоянна мобилна комуникация. И ако притеснението на българските родители е липсата на мобилна връзка със своите деца, то те биха закупили точно такива мобилни устройства с възможност само за разговор, което не е реалността!

В световната училищна практика има два модела за регулиране на правилата. Първият на принципа на правилата и санкциите, а вторият е на принципа на консенсуса. По разпространен е този със санкциите, който е преход към следващия с консенсуса. Франция е поредната страна, която е прозряла, че само препоръките на директора и учителя не вършат работа и трябва да се намеси негово величество закона. Премиерът на Франция Макрон е поел риска от обществения реваншизъм за това действие. Защото Франция е демократична страна, страна на свободите, които се гарантират със задължения. На практика във френските училища се подписва договор между семейството и училището и вече част от този договор е изключване на мобилния телефон в училище. Който ученик не спазва правилото за изключения телефон /респективно и другите правила/ се предупреждава и следва „изключване“ за 3 дена. Родителите нямат опция и практика за несъгласие или намеса в училищните политики. Френските родители и по-голямата част от младежите приемат нормално спазването на правилата, респективно и това за телефона, защото толерират формирането на гражданските умения да се случва в училище.

Подобна е и ситуацията в Англия – там също е забранено използването на мобилни телефони в училище, като за учебни цели се ползват таблети с регулиран достъп до интернет. Английските ученици искат да ходят на училище и изпитват голям интерес към учебните дейности. Според техните родители учениците нямат време за мобилни телефони и все пак използването на личен телефон в час е абсурдно. Но ако все пак някой ученик не спазва училищните правила, което е изключение, то с него се заема не учителя, а помощник-учителя, който комуникира с родителите и предлага за наказания. Английските ученици се изключват по много олекотена процедура по която родителят не може да въздейства. Ако ученик отсъства безпричинно, то на родителят му веднага се завежда съдебно дело и се осъжда на глоби в хиляди паунди. Родителите са партньори в училищните дейности и са най-активни в доброволчеството.

В Германия, в повечето от федералните провинции е изрично забранено учениците в основен курс да влизат с телефон в училище, има дежурен телефон за връзка с родителя при нужда.

В Полша има забрана за ползване на мобилни телефони в час, която се налага с вътрешните правилници на училищата. За неизпълнение на училищните правилници се намалява рейтинга на поведението, а намаленото поведение влияе върху избора на училище.

И в Полша и в Германия е абсурдна мисълта за неспазване на училищните правилници, поради строгите безкомпромисни санкции към ученика и родителя и безспорния авторитет на учителя.

В българските училища вече ще има достъп до интернет на цялата територия на училището, според МОН, надяваме се регулиран. Но има ли семейна регулация и надзор към децата на възраст до 14 години във връзка с техни профили в социални мрежи и опазване от дигиталния тероризъм. Всички знаем, че дори за Фейсбук има изискване за 18 години, но повечето родители толерират своите деца, за създаване на профили и достъп до социалните мрежи. Българското семейство трудно създава правила за регулиране на достъпа до глобалните мрежи и превенцията от огромните опасности, които съществуват там. Но българските родители вече не одобряват евентуалната забрана на мобилните телефони в час.

Или казано с други думи, текста от ЗПУО за забрана ползването на мобилен телефон по време на учебен час не действа. Българските ученици могат и си играят на смартфоните или си „чатят“ по време на час. Защото няма инструменти за противодействие на този порок. Защото виждаме несъгласието на повечето българските родители към всички ограничения към техните деца. И защото законотворците не целят създаването на правила, които да се спазват, а предпочитат такива, които звучат красиво. Не можем да пропуснем някои образователни институции, които са създали правила и в часа „молят“ учениците да поставят телефоните в къщички за телефони. Това е чудесна практика, но трябва ли една птичка да прави пролетта.

Изходите от тази ситуация са два: Да продължим да се давим в океана от формални текстове и да си мечтаем, че не сме стигнали дъното на упадъка на българското образование или да използваме отдавна откритата „топла“ вода и създадем действащи правила.

Но преди това трябва категорично да подредим йерархията в правилата и задължения между ученици, родители, учители, директори и министерство. За да се случи това обаче законотворците трябва да овладеят страховете си! Защото сега правилата към ученици и родители са спорни и неефективни!

Предложението на Синдикат „Образование“ е за промяна в ЗПУО, като се вмени задължение за подписване на договор между образователната институция и семейството, който да включва и изрична забрана за притежание и ползване на мобилен телефон в учебен час.

Във връзка с политиката за дигитализация, МОН по-бързо трябва да осигури дигитални устройства на образователните институции за работа в час като таблети, монитори, интерактивни дъски и др., които да привлекат интереса на децата и учениците.