За една капка, едно заявление, един музей и подсъзнателно за Дочо Шипков

Павлин Иванов

Отиваме с Данчо Заверджиев към управлението на РИМ Ловеч за да подадем заявление за достъп до обществена информация. Той вече е ходил сутринта, но Директора на музея е бил на някакво заседание, а служителка на културната институция категорично е отказала да заведе заявлението с входящ номер и му е препоръчала да дойде пак. Очевидно с надеждата да има някой „отговорен“ човек, който да има правомощията да заведе едни най-обикновен документ.

 

Малко след 13.00 часа вчера се насочваме към „Люспата“, сграда западнала, както и мисленето на ловешките управници. На входа, към офиса на човекът-музей ни посрещат два некролога, хей така, за да знаем, че животът е нещо преходно. Никъде по фасадата няма табела или помен от текст, който да указва, че тук се намира администрацията на най-големият музей, регионален при това, на територията на област Ловеч. Доста удобно като идея, само се чудя, как г-н Казанджиев не се е сетил за тази иновация и не е махнал всички указателни надписи от Община Ловеч.

Преминавайки между некролозите, влизаме в мръсен коридор, ей така, за добре дошли. След три крачки навлизаме в малко по-голям коридор, който пък ни посреща освен с още по-видима мърлявщина, прах и мръсотия и с прилежно разхвърляни стари и прашасяли маси.

Идеята на Директора на РИМ явно също е иновативна – ако можеш да се провреш на слалом между масите, ще можеш да добиеш и правото да се срещнеш с нея, естествен филтър някак си.

Качваме се по стъпалата и се изненадваме от нова иновация – остроумно прозореца в коридора в подпрян с устройство за чистене на под! Не бих се сетил, но какво да правя като не се отличавам с иновативно мислене!

Докато се моткам да снимам градските забележителности в това културно средище, г-н Заверджиев, вече се връща по-стъпалата, след като е получил нов отказа от единственият човек находящ се в сградата в работно време, представилата се като домакинка жена. За втори път в рамките на няколко часа, Заверджиев загуби битката далече, далече, преди да е започнала.

Честно казано, изненадах се, защото Дачно Заверджиев не е от хората, които ще си оставят магарето в калта и ще се предаде или откаже, но …

Опитах да се пробвам аз. По-млад съм, а определено и по-хубав. Т.е. предпоставките за успех би трябвало да са по-големи!

Обясних отново какво искаме – просто да подадем заявление за достъп до обществена информация и то трябва да бъде заведено в деловодните книги, както е по закон и накрая да получим номерче за входираният документ.

Единственият жив човек в работно време на администрацията на музея ми обясни, че нашето искане няма как да бъде удовлетворено, защото Директорът Капка Кузманова е на някаква среща, а наличната жена не е оторизирана за такива дейности.

Последва логичният въпрос – няма ли някой, който в рамките на работното време на администрацията на РИМ Ловеч все пак да заведе заявлението, но отговора беше категоричен – не, колегите са в отпуска.

Попитах за името на наличната служителка, тъй като тя не носеше задължителният бадж, на който трябва да пише с кого разговарям, от коя институция е и каква му е позицията. В подобни случай, традиционният отговор е – няма значение как се казвам, и да, точно това ми беше отговорено. Естествено, бях настоятелен и жената се представи, може би с истинското си име (няма от къде да знам дали това е така) и декларира, че се казва Павлина Илиева (ако съм чул правилно) и е домакин на музея.

Жената ме попита риторично да не би да искам да се караме и отново беше категорична, че тя не може да заведе заявлението, а това може да направи само Капка Кузманова, която както вече ви разказах –липсва.

Естествено, не искам да се карам с никого, още повече със служител, който най-малкото е виновен, че неговият шеф не може да си организира работата и с г-н Заверджиев си тръгнахме.

Отидохме в Община Ловеч за да се видим с ресорният зам. кмет Пламен Петков, когото срещнахме на стъпалата. Оказа се, че той бърза също за някаква среща, но изрази силно съмнение, че само Директора на РИМ Ловеч може да завежда заявленията. Помоли като се върне след няколко часа, каквото и да означава това, да съдейства за приемането на заявлението.

Аз хвърлих кърпата и си тръгнах. Г-н Заверджиев обаче, с характерната си упоритост е продължил, като се е срещнал с Димитрина Дренска – Директор на ресорната дирекция в Община Ловеч. И слава Богу, че има човек в нашата община, който веднага се е задействал, издирил е липсващата Директорка и е съдействала за среща.

И така, със съдействието на г-жа Дренска, от трети опит, един обикновен документ е заведен по надлежният ред в РИМ Ловеч и сега очакваме отговор, за което ще ви държа в течение. Обещавам! На това отгоре, ще бъде и много интересно!

Сигурно се чудите защо толкова подробно ви разказвам тази случка от днес. Ще ви отговоря така – ако се чудите, още много дълго време в този град нищо няма да помръдне. Ще продължат да се назначават – „човекът-музей“, „човекът-институция“ и нищо и никога няма да си дойде на мястото. Това е модел на поведение, начин на мислене, начин на управление.