За дръзките граждани и назначените обущари

Иво Райнов

снимка: „Дневник“

Появиха се граждани. Любопитни и упорити. Започнаха да питат и бързо станаха неудобни. Прозаично, навират си гагата, където не им е работа. Още древните римляни са го казали „обущарю не по-високо от обущата“. Сиреч, ако си даскал гледай си учениците, ако си сервитьор внимавай за таблата и клиентите, ако си магазинер дръж сметка за стоката…

Ами ако човек реши да бъде гражданин? Не, няма такова амплоа, защото една биологична единица, самоопределила се за гражданин не може да има компетенцията на експерта, шефа на отдел, шефа на дирекция и прочие началства. За администрацията „гражданин“ е мръсна дума. А какво по-логично от това да отговориш на мръсника по мръснишки. На първо време като настоятелно бъде посъветван да внимава с питанията си.

Историята е истинска и бе споделена от една млада жена, която все по-настойчиво и дръзко търси гражданската правда. Истински и се радвам, защото такива като нея отдавна чакам да „покълнат“ в Ловеч. Затова реших да напиша няколко реда в нейна подкрепа и на всички други, които все по-ярко заявяват амбицията си да бъдат изправени граждани вместо коленичили поданици. Преди време, приятели, се опитаха да ме филмират в същия сценарий.

Първо мои политически други пратиха верен блюдолизец за да ме посъветва да смиря тона, защото никога няма да получа облаги. После с кметска ревизия се опитаха да ме притиснат финансово. Не успяха нито да ме откажат, нито да проумеят коравата същност на гражданския идеализъм. После свикнаха с гражданската ми позиция, защото разбраха, че не кълва на блажно. Така, че смело, приятели! Няма да ви огънат. Агресията е първичен истинкт, породен най-често от страх. Със сигурност сте я уплашили, администрацията, дето ви съска заплашително. Защо се страхува ли? О, има толкова много причини.

Защото е самовлюбена. Защото е некадърна. Защото е крадлива. Защото е безчувствена. Защото е алчна. Защото е ограничена. Защото е пристрастна. Защото я карате да работи. Защото искате от нея грижи. Защото и вменявате отговорност. Защото я принуждавате да се оправдава. Защото и причинявате болката да мисли. Защото притискате неспособността и да намери решения. Защото посягате на спокойствието и. Защото критикувате посредствеността и.

Толкова поводи за страх и ненавист към вас, мизерните граждани. Е, разбира се не цялата администрация е такава. Но тази кметската, личната, преминала кастинга на белия чаршаф, партийната софра, родовата среща е точно такава. Тя е назначена за да служи нему, кмета. Вие искате да служи на вас. С какво право, кога сте я назначили та да и дирите сметка? Всъщност е точно обратното, ние избираме хора, които да ни служат ерго техните назначения също трябва да са в наша гражданска услуга. Такива са правилата на демокрацията..

Вярвайте обущари по компетенция има навсякъде. Сред администрацията кметът е нароил достатъчно. Та за тези обущари ми е приказката, няма да бъда оригинален и ще повторя древните римляни : Обущарю, не по-високо от обущата!

А вие, приятели, дерзайте и питайте. Защото вие сте отговорни за глупостите, които администрацията върши от ваше име. Нали вие/ние сме избирали менторите им!